Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/394“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От гр. аттоатросрт] ’отклонение’. | — От гр. аттоатросрт] ’отклонение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОСТРОФИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — <i>Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето.. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апостро-фират.</i> Ем. Станев, ИК I, 66. — <i>Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори.</i> Д. Кисьов, Щ, 344. <i>Слушателите често апострофираха докладчика.</i> апострофирам се <i>страд.</i> | + | <b>АПОСТРОФИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — <i>Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето.. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апостро-фират.</i> Ем. Станев, ИК I, 66. — <i>Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори.</i> Д. Кисьов, Щ, 344. <i>Слушателите често апострофираха докладчика.</i> апострофирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПОСТРОФИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> апострофирам <i>и от</i> апострофирам се. | + | <b>АПОСТРОФИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> апострофирам <i>и от</i> апострофирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АПОТЕКА <i>ж. Остар.</i> Аптека. <i>Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана., и ся употребява само в апотеките.</i> С. Веженов, Хим. (превод), 19 <i>.В апотеките (спицарии-те) тоя газ, смесен с вода, се нарича ниша-дърен спирт.</i> Знан., 1875, бр.2, 24. | + | <b>АПОТЕКА</b> <i>ж. Остар.</i> Аптека. <i>Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана., и ся употребява само в апотеките.</i> С. Веженов, Хим. (превод), 19 <i>.В апотеките (спицарии-те) тоя газ, смесен с вода, се нарича ниша-дърен спирт.</i> Знан., 1875, бр.2, 24. |
---- | ---- | ||
| − | АПОТЕМА <i>ж. Мат.</i> 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни. | + | <b>АПОТЕМА</b> <i>ж. Мат.</i> 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни. |
2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида. | 2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— От гр. алоАтща. | — От гр. алоАтща. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОТЕОЗ <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> В античността | + | <b>АПОТЕОЗ</b> <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> В античността |
— религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. <i>Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни.</i> И. Йовков, Ж, 1920, 138. | — религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. <i>Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни.</i> И. Йовков, Ж, 1920, 138. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
— От гр. аяотЗеонлс; ’обожествяване’. | — От гр. аяотЗеонлс; ’обожествяване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОТЕОЗА <i>ж. Остар.</i> Апотеоз. <i>Пред-ставленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 191. | + | <b>АПОТЕОЗА</b> <i>ж. Остар.</i> Апотеоз. <i>Пред-ставленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 191. |
---- | ---- | ||
| − | АПОТЕОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). <i>Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост,.., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство.</i> Ив. Спасов, БС, 26. | + | <b>АПОТЕОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). <i>Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост,.., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство.</i> Ив. Спасов, БС, 26. |
ало строфи`рам | ало строфи`рам | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОХРОМАТ <i>м. Физ.</i> Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра. | + | <b>АПОХРОМАТ</b> <i>м. Физ.</i> Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра. |
---- | ---- | ||
| − | АПОХРОМАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Физ. Прил. от</i> апохромат. | + | <b>АПОХРОМАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Физ. Прил. от</i> апохромат. |
— От гр. шюхршцато^ ’безцветен’. | — От гр. шюхршцато^ ’безцветен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОЦЕНТЪР, <i>мн.</i> -трове, <i>м. Астрон.</i> Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. <i>След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.</i> | + | <b>АПОЦЕНТЪР</b>, <i>мн.</i> -трове, <i>м. Астрон.</i> Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. <i>След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.</i> |
— От гр. апо ’далече’ + лат. centrum. | — От гр. апо ’далече’ + лат. centrum. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРЕСКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) апреска, <i>ж.</i> Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. <i>Гащеризоните навлизат в ски модата.. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските.</i> ВЖ, 2000, бр. 1, 15. | + | <b>АПРЕСКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) апреска, <i>ж.</i> Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. <i>Гащеризоните навлизат в ски модата.. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските.</i> ВЖ, 2000, бр. 1, 15. |
— Фр. aprles-ski. | — Фр. aprles-ski. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРЕТ <i>м. Спец.</i> Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура. | + | <b>АПРЕТ</b> <i>м. Спец.</i> Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура. |
— От фр-appret ’подготовка’. | — От фр-appret ’подготовка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРЕТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. ап-ретирам се <i>страо.</i> | + | <b>АПРЕТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. ап-ретирам се <i>страо.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПРЕТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> апретирам <i>и от</i> апретирам се. <i>Апретиране на платове.</i> | + | <b>АПРЕТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> апретирам <i>и от</i> апретирам се. <i>Апретиране на платове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПРЕТУРА <i>ж. Спец.</i> 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. <i>Мокра апретура. Суха апретура.</i> | + | <b>АПРЕТУРА</b> <i>ж. Спец.</i> 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. <i>Мокра апретура. Суха апретура.</i> |
2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка. | 2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка. | ||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
— От нем. Apprctur. | — От нем. Apprctur. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРЕТУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Спец. Прил. от</i> апретура. <i>Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.</i> | + | <b>АПРЕТУРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Спец. Прил. от</i> апретура. <i>Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПРЕТУРИ`СТ <i>м. Спец.</i> Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др. | + | <b>АПРЕТУРИ`СТ</b> <i>м. Спец.</i> Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др. |
---- | ---- | ||
| − | АПРИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Четвъртият месец от календарната година. <i>На това място,..,</i> | + | <b>АПРИ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Четвъртият месец от календарната година. <i>На това място,..,</i> |
април | април | ||
Версия от 19:52, 4 декември 2012
2. Прен. Обикн. мн. Книж. Апостроф (във 2 знач.).
— От гр. аттоатросрт] ’отклонение’.
АПОСТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето.. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апостро-фират. Ем. Станев, ИК I, 66. — Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори. Д. Кисьов, Щ, 344. Слушателите често апострофираха докладчика. апострофирам се страд.
АПОСТРОФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от апострофирам и от апострофирам се.
АПОТЕКА ж. Остар. Аптека. Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана., и ся употребява само в апотеките. С. Веженов, Хим. (превод), 19 .В апотеките (спицарии-те) тоя газ, смесен с вода, се нарича ниша-дърен спирт. Знан., 1875, бр.2, 24.
АПОТЕМА ж. Мат. 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни.
2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида.
3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида.
— От гр. алоАтща.
АПОТЕОЗ м. 1. Истор. В античността
— религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни. И. Йовков, Ж, 1920, 138.
2. Прен. Книж. Тържествена прослава на лица, събития или на предмети. Тази книга [“.оето пътуване по Стара планина“.,.., сама е един възторжен апотеоз на хайдутст-вото. Б. Ангелов, ЛС, 122. „Хаджи Димитър“ е апотеоз на един народ с велика душа, който от смъртта се възправя за живот. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр.1, 1.
3. Театр. Заключителна масова сцена в театрално представление с тържествен характер.
— От гр. аяотЗеонлс; ’обожествяване’.
АПОТЕОЗА ж. Остар. Апотеоз. Пред-ставленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата. Ив. Вазов, Съч. XII, 191.
АПОТЕОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост,.., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство. Ив. Спасов, БС, 26.
ало строфи`рам
АПОХРОМАТ м. Физ. Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра.
АПОХРОМАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от апохромат.
— От гр. шюхршцато^ ’безцветен’.
АПОЦЕНТЪР, мн. -трове, м. Астрон. Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.
— От гр. апо ’далече’ + лат. centrum.
АПРЕСКИ мн., ед. (рядко) апреска, ж. Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. Гащеризоните навлизат в ски модата.. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските. ВЖ, 2000, бр. 1, 15.
— Фр. aprles-ski.
АПРЕТ м. Спец. Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура.
— От фр-appret ’подготовка’.
АПРЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. ап-ретирам се страо.
АПРЕТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от апретирам и от апретирам се. Апретиране на платове.
АПРЕТУРА ж. Спец. 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. Мокра апретура. Суха апретура.
2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка.
3. Вещество за такава обработка; апрет.
4. Разг. Отдел в текстилното производство за апретиране на платове. Работниците от апретурата реализираха големи икономии.
— От нем. Apprctur.
АПРЕТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от апретура. Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.
АПРЕТУРИ`СТ м. Спец. Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др.
АПРИ`Л, мн. няма, м. Четвъртият месец от календарната година. На това място,..,
април
394
