Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/259“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
о Адски камък. <i>Разг.</i> Сребърен нитрат. Адска машина. <i>Остар.</i> Устройство с взри-вител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. <i>В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други.</i> К. Константинов, ППГ, 279. | о Адски камък. <i>Разг.</i> Сребърен нитрат. Адска машина. <i>Остар.</i> Устройство с взри-вител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. <i>В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други.</i> К. Константинов, ППГ, 279. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДСКИ <i>нареч.</i> За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. <i>Слънцето припи-чаше адски.</i> Д. Димов, ОД, 297. <i>Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна.</i> П. Михайлов, ПЗ, 76. — <i>Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса.</i> П. Незнакомов, ТС, 28. | + | <b>АДСКИ</b> <i>нареч.</i> За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. <i>Слънцето припи-чаше адски.</i> Д. Димов, ОД, 297. <i>Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна.</i> П. Михайлов, ПЗ, 76. — <i>Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса.</i> П. Незнакомов, ТС, 28. |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБАТ <i>м. Спец.</i> Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив. | + | <b>АДСОРБАТ</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив. |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБЕНТ <i>м. Спец.</i> Вещество, което доради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив.</i> | + | <b>АДСОРБЕНТ</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което доради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив.</i> |
адски | адски | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’. | — От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБЕР <i>м. Техн.</i> Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си. | + | <b>АДСОРБЕР</b> <i>м. Техн.</i> Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си. |
— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус. | — От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i>За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си. адсорбирам се <i>страд.</i> | + | <b>АДСОРБИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i>За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си. адсорбирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБИ`РАМ СЕ, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество. | + | <b>АДСОРБИ`РАМ СЕ</b>, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество. |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБИ`РАНЕ <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> адсорбирам <i>и от</i> адсорбирам се. | + | <b>АДСОРБИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> адсорбирам <i>и от</i> адсорбирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБИ`ТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> и, <i>м. Спец.</i> Адсорбент. <i>Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промиииге-ността за обезцветяване и обезмирисяване на течности.</i> Хим. XI кл., 1965, 90. | + | <b>АДСОРБИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> и, <i>м. Спец.</i> Адсорбент. <i>Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промиииге-ността за обезцветяване и обезмирисяване на течности.</i> Хим. XI кл., 1965, 90. |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБТИ`В <i>м. Спец.</i> Адсорбат. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив.</i> Хим. XI кл, 1958, 97. | + | <b>АДСОРБТИ`В</b> <i>м. Спец.</i> Адсорбат. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив.</i> Хим. XI кл, 1958, 97. |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адсорбция. <i>Адсорбци-онен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорб-ционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.</i> | + | <b>АДСОРБЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адсорбция. <i>Адсорбци-онен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорб-ционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АДСОРБЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. <i>Адсорбция на газ.</i> | + | <b>АДСОРБЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. <i>Адсорбция на газ.</i> |
— От лат. adsorbtio ’поглъщане’. | — От лат. adsorbtio ’поглъщане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДСТРАТ <i>м. Езикозн.</i> Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство. | + | <b>АДСТРАТ</b> <i>м. Езикозн.</i> Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство. |
| − | — От лат. ad ’при, около<sup>1</sup> + stratum ’слой, | + | — От лат. ad ’при, около<sup>1</sup> + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat. |
---- | ---- | ||
| − | АДХЕЗИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адхезия. <i>Адхезионни сили.</i> | + | <b>АДХЕЗИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адхезия. <i>Адхезионни сили.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АДХЕЗИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго. | + | <b>АДХЕЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго. |
— От лат. adhaesio ’прилепване’. | — От лат. adhaesio ’прилепване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДХЕРЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Присъщ, свойствен. | + | <b>АДХЕРЕНТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Присъщ, свойствен. |
---- | ---- | ||
| − | АДЮНКТ <i>м.</i> В Западна Европа и доре-волюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. <i>В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петер-</i> | + | <b>АДЮНКТ</b> <i>м.</i> В Западна Европа и доре-волюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. <i>В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петер-</i> |
259 | 259 | ||
Версия от 18:37, 4 декември 2012
П. к. Яворов, Съч. I, 29.
2. Прен. Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата. Елин Пелин, Съч. I, 161. Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно. Д. Димов, Т, 436. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък. Й. Йовков, Разк. II, 159. За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда. К. Калчев, СТ, 220. Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого. Сл.Трънски, Н, 119. Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.
3. Прен. Рядко. Коварен, пъклен. Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души! 3. Стоянов, ЗБВ II, 298. Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .. , тя се мисли и размисля за там. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн.14, 50.
о Адски камък. Разг. Сребърен нитрат. Адска машина. Остар. Устройство с взри-вител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други. К. Константинов, ППГ, 279.
АДСКИ нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. Слънцето припи-чаше адски. Д. Димов, ОД, 297. Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна. П. Михайлов, ПЗ, 76. — Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса. П. Незнакомов, ТС, 28.
АДСОРБАТ м. Спец. Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив.
АДСОРБЕНТ м. Спец. Вещество, което доради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив.
адски
Хим. XI кл, 1958, 97. Минерални адсорбен-ти. Активен адсорбент.
— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’.
АДСОРБЕР м. Техн. Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си.
— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус.
АДСОРБИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец.За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си. адсорбирам се страд.
АДСОРБИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество.
АДСОРБИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от адсорбирам и от адсорбирам се.
АДСОРБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. и, м. Спец. Адсорбент. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промиииге-ността за обезцветяване и обезмирисяване на течности. Хим. XI кл., 1965, 90.
АДСОРБТИ`В м. Спец. Адсорбат. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив. Хим. XI кл, 1958, 97.
АДСОРБЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адсорбция. Адсорбци-онен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорб-ционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.
АДСОРБЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. Адсорбция на газ.
— От лат. adsorbtio ’поглъщане’.
АДСТРАТ м. Езикозн. Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство.
— От лат. ad ’при, около1 + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat.
АДХЕЗИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адхезия. Адхезионни сили.
АДХЕЗИЯ, мн. няма, ж. Спец. Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго.
— От лат. adhaesio ’прилепване’.
АДХЕРЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Присъщ, свойствен.
АДЮНКТ м. В Западна Европа и доре-волюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петер-
259
адюнкт
