Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/220“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{+}} | {{+}} | ||
---- | ---- | ||
| − | АВЕНЮ`, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Книж.</i> Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. <i>Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл.</i> Г. Белев, КВА, 141. <i>В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54. | + | <b>АВЕНЮ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Книж.</i> Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. <i>Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл.</i> Г. Белев, КВА, 141. <i>В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54. |
— Фр. avenue. | — Фр. avenue. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВЕ`Р <i>м. Простонар. Жарг.</i> Другар, приятел. — <i>Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера.</i> С. Чернишев, ВМ, 154. <i>Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 46. | + | <b>АВЕ`Р</b> <i>м. Простонар. Жарг.</i> Другар, приятел. — <i>Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера.</i> С. Чернишев, ВМ, 154. <i>Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 46. |
— От араб. през тур. havari ’привърженик’. | — От араб. през тур. havari ’привърженик’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВЕ`РИН, <i>мн.</i> аве`ри, <i>м. Простонар.</i> Авер. | + | <b>АВЕ`РИН</b>, <i>мн.</i> аве`ри, <i>м. Простонар.</i> Авер. |
---- | ---- | ||
| − | АВЕ`РС <i>м. Книж.</i> Лицева страна на монета, медал и др. | + | <b>АВЕ`РС</b> <i>м. Книж.</i> Лицева страна на монета, медал и др. |
— От лат. adversus ’гърбом’ през фр. avers. | — От лат. adversus ’гърбом’ през фр. avers. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВЕ`РСИЯ <i>ж. Литер.</i> Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг. | + | <b>АВЕ`РСИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг. |
— От лат. aversio ’отклоняване’. | — От лат. aversio ’отклоняване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВЕ`РСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Простонар. Жарг.</i> Другарски, приятелски. | + | <b>АВЕ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Простонар. Жарг.</i> Другарски, приятелски. |
---- | ---- | ||
| − | АВЕ`РСКИ. <i>Простонар. Жарг. Нареч. от прил.</i> аверски. | + | <b>АВЕ`РСКИ</b>. <i>Простонар. Жарг. Нареч. от прил.</i> аверски. |
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ТИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по авиатика. | + | <b>АВИА`ТИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по авиатика. |
2. <i>Остар.</i> Летец, авиатор. <i>Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания.</i> БД, 1909, бр. 19, 2. | 2. <i>Остар.</i> Летец, авиатор. <i>Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания.</i> БД, 1909, бр. 19, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ТИКА <i>ж.</i> Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика. | + | <b>АВИА`ТИКА</b> <i>ж.</i> Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика. |
— От нем. Aviatik през рус. авиатика. | — От нем. Aviatik през рус. авиатика. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ТОР <i>м.</i> Летец. <i>Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“.</i> Е. Багряна, ЗМ, 74. <i>Реквием на трагично загиналите български авиатори.</i> К. Христов, ПП I, 31. | + | <b>АВИА`ТОР</b> <i>м.</i> Летец. <i>Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“.</i> Е. Багряна, ЗМ, 74. <i>Реквием на трагично загиналите български авиатори.</i> К. Христов, ПП I, 31. |
— От фр. aviateur. | — От фр. aviateur. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ТОРКА <i>ж.</i> Жена авиатор. | + | <b>АВИА`ТОРКА</b> <i>ж.</i> Жена авиатор. |
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авиатор; пилотски. <i>Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.</i> | + | <b>АВИА`ТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авиатор; пилотски. <i>Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ТОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на авиатор. | + | <b>АВИА`ТОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на авиатор. |
---- | ---- | ||
| − | АВИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). <i>Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.</i> | + | <b>АВИАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). <i>Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.</i> |
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. <i>Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.</i> | 2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. <i>Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.</i> | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). <i>Авиационна компания. Авиационни кадри.</i> // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). <i>Авиационен бензин. Авиационен мотор.</i> | 3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). <i>Авиационна компания. Авиационни кадри.</i> // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). <i>Авиационен бензин. Авиационен мотор.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АВИА`ЦИЯ <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. <i>Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“.</i> С., 1952, кн. 12, 184. | + | <b>АВИА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. <i>Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“.</i> С., 1952, кн. 12, 184. |
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. <i>Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз.</i> ВН, 1958, бр. 2032, 1. <i>Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 100. | 2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. <i>Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз.</i> ВН, 1958, бр. 2032, 1. <i>Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 100. | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
— От фр. aviation. | — От фр. aviation. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВИ`ЗЕН<sup>1</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i> | + | <b>АВИ`ЗЕН</b><sup>1</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВИ`ЗЕН<sup>2</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i> | + | <b>АВИ`ЗЕН</b><sup>2</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, <b>авизирам се</b> <i>страд.</i> | + | <b>АВИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, <b>авизирам се</b> <i>страд.</i> |
— От фр. aviser. | — От фр. aviser. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВИЗИ`РАНЕ <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се. | + | <b>АВИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АВИ`ЗО<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или | + | <b>АВИ`ЗО</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или |
Версия от 18:13, 4 декември 2012
АВЕНЮ`, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— Фр. avenue.
АВЕ`Р м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.
— От араб. през тур. havari ’привърженик’.
АВЕ`РИН, мн. аве`ри, м. Простонар. Авер.
АВЕ`РС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.
— От лат. adversus ’гърбом’ през фр. avers.
АВЕ`РСИЯ ж. Литер. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
— От лат. aversio ’отклоняване’.
АВЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.
АВЕ`РСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.
АВИА`ТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.
2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.
АВИА`ТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
АВИА`ТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП I, 31.
— От фр. aviateur.
АВИА`ТОРКА ж. Жена авиатор.
АВИА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.
АВИА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.
АВИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.
АВИА`ЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн. 12, 184.
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.
3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъчна авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.
— От фр. aviation.
АВИ`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо1. Авизно писмо.
АВИ`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо2. Авизен кораб.
АВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.
— От фр. aviser.
АВИЗИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.
АВИ`ЗО1, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
