Page:RBE Tom1.djvu/206

2. Като същ. абисински, мн. няма, м. Аби-сински език.

О Абисински кладенец. Техн. Дълбок тръбен кладенец с помпа за изваждане на подпочвена вода. Абисинска лисица. Зоол. Хищник, представител на преходната група между лисиците и вълците. Simenia aimensis. Като преход между лисиците и вълците може да се постави една група хищници, обитаващи Южна Америка. . Представител на тая преходна група е и единствения вид от рода Simenia Gray — абисинската лисица (Simenia aimensis Rtipp.). Кр. Тулеш-ков, ХЖII, 11-12.

АБИСИНЯНИН, мн. абисиняни, м. Ос-тар. Абисинец.

АБИСИНЯНКА ж. Остар. Абисинка. За пример на разликата между племената туряме пред очите на младите си читатели и читателки един образ из етиопското племе, една абисинянка.. Сами да видят доколко тя прилича по чертите на лицето си на нашите европейки. Пч, 1871, кн.6, 88.

АБИТУРИЕНТ м. Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; зрелостник. Директорът се качил на сцената, приветствувал абитуриентите, които се прощавали с училището, поел дипломите от един учител и извикал най-напред името на Илия. П. Стъпов, ГОВ, 17. — От лат. abituriens, -ntis 'който ще си отива'.

АБИТУРИЕНТКА ж. Ученичка, която завършва курса на средно учебно заведение; зрелостничка. Една абитуриентка замечтана / преди години се изправи тук. / На прага на живота се запита / къде е мястото й в тоя град /и в тоя свят ... Бл. Димитрова, Л, 305.

АБИТУРИЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абитуриент. Облякох абитуриентското костюмче, сложих бяла риза и към нея за контраст — черна, плетена вратовръзка, обух и обувките някак си., и се понесох по главната улица на градчето. БВ, 1971, кн. 6,1. Не отидох на абитуриенска-та вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка. Г. Данаилов, ДС, 106. Абитуриентски бал. Абитуриентска рокля.

АБИТУРИЕНТСТВО, мн. няма, ср. Времето, през което един ученик е абитуриент; зрелостничество. Спомени от абиту-риентството.

АБИЦА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка. Когато и да вървях, свирейки с ца-фарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Ни чор-бица / за вечеря, / ни абица / за постеля. Ц. Церковски, Съч. II, 18.

АБИЧКА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абица. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка,.. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, TP, 188. На вратата се показа един странен човек,.., облечен с нови калци, в нова абичка. Ил. Блъсков, ДБ, 62. Ето го след малко готов за път: метнал шарена торбичка през рамо върху черната абичка, обул нови цървули, хванал тояжката. Д. Марчевски, Дв, 117.

АБИСИНЯНИН

АБЛА ж. Диал. 1. По-голяма сестра; кака.

2. Обикн. в съчет. с женско собствено име

— за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея.

— Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи! Л. Александрова, ИЕЩ, 52.

— От тур. abla.

АБЛАКТАЦИЯ ж. 1. Мед. Отбиване на дете от кърмене.

2. Бот. Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото.

— От лат. ablactatio.

АБЛАТЙВ м. Езикозн. Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие.

— От лат. ablativus.

АБЛАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. Който се отнася до аблатив. Аблативни окончания. Аблативни отношения.

АБЛАУТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас. Напр.: тека —поток, бера — сбор.

— Нем. Ablaut.

АБЛЕПСИЯ, ж. 1. Мед. Слепота. 2. Прен. Книж. Заблуждение, заслепение.

— Гр. apA.e\yia.

АБНЕГАЦИЯ ж. Книж. 1. Отказване от всякакви права и изгоди. 2. Прен. Рядко. Самоотричане, самопожерт-вуване. А ние всякога сме повече наклонни да вярваме на оногова, който принася мълком жертви, без надежда и без възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред житейската ловкост и успехи. Ив.Вазов, Съч. XIII, 23.

— От лат. abnegatio 'отричане'.

АБОЛИЦИОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн.. няма, м. 1. Истор. Обществено движение сред търговско-промишлената буржоазия в САЩ в края на XVIII и началото на XIX в. за отмяна, забрана на негърското робство и търговията с роби.

2. Юрид. Обществено движение за отменяване на някой закон, съществуващо положение или за премахване на някоя традиция.

— Англ. abolitionism.

206

АБОЛИЦИОНЙЗЪМ