Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/919“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<i>О</i> Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. <i>Разг.</i> Какво тревожи, притеснява някого. — <i>Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее!</i> А. Страшимиров, А, 597. | <i>О</i> Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. <i>Разг.</i> Какво тревожи, притеснява някого. — <i>Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее!</i> А. Страшимиров, А, 597. | ||
| − | — Рум. botu§ | + | — Рум. botu§ ’вид детска обувка’. |
| − | + | ---- | |
БОТУШАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва ботуши. <i>В ранно утро градът вече кипеше .. ; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари ju ботушари топяха във водоемници кожи. И.</i> Вълчев, СКН, 79. | БОТУШАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва ботуши. <i>В ранно утро градът вече кипеше .. ; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари ju ботушари топяха във водоемници кожи. И.</i> Вълчев, СКН, 79. | ||
| − | + | ---- | |
БОТУШАРИН, <i>мн.</i> ботушари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Ботушар. <i>Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би бо-тушаринът да стане мливар, — а млива-рят ботушарин.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 55. | БОТУШАРИН, <i>мн.</i> ботушари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Ботушар. <i>Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би бо-тушаринът да стане мливар, — а млива-рят ботушарин.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 55. | ||
| − | + | ---- | |
БОТУШАРНИЦА <i>ж.</i> Работилница за ботуши. <i>В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, боту-шарници и други.</i> Д. Манчов, БЕ II, 56. | БОТУШАРНИЦА <i>ж.</i> Работилница за ботуши. <i>В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, боту-шарници и други.</i> Д. Манчов, БЕ II, 56. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БОТУШАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ботушар. <i>Ботушарски-ят еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки.</i> | + | БОТУШАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ботушар. <i>Ботушарски-ят еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки.</i> Л. Стоянов, Б, 62. <i>Ботушарска бригада. Ботушарски калъп.</i> |
| − | + | ---- | |
БОТУШАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на ботушар. <i>Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 14. | БОТУШАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на ботушар. <i>Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 14. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БОТУШЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, и | + | БОТУШЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, и — шна, -шно, <i>мн.</i> -шни. <i>Рядко. Прил. от</i> ботуш. <i>Ала идва нова тревога, как да се справи с този бял ботушен отпечатък, с това бяло петно на панталона?</i> А. Станоев, П, 148. |
| − | + | ---- | |
БОТУШКА <i>ж.</i> Обикн. мн. <i>Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). <i>Руско момиче в ботуш-ки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя.</i> Д. Димов, Т, 658. <i>Дядо Пейо се обърна., и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. <i>Помогна й да обуе бо-тушките си .. , държеше й палтото, за да се облече.</i> Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. <i>Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята...</i> Кр. Григоров, ТГ, 118. <i>Дамски ботушки. Детски ботушки.</i> | БОТУШКА <i>ж.</i> Обикн. мн. <i>Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). <i>Руско момиче в ботуш-ки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя.</i> Д. Димов, Т, 658. <i>Дядо Пейо се обърна., и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. <i>Помогна й да обуе бо-тушките си .. , държеше й палтото, за да се облече.</i> Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. <i>Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята...</i> Кр. Григоров, ТГ, 118. <i>Дамски ботушки. Детски ботушки.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БОТУШАР | БОТУШАР | ||
| − | + | ---- | |
БОТУШЧЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). | БОТУШЧЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). | ||
| − | + | ---- | |
БОТУШЧЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Цвете кученце. | БОТУШЧЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Цвете кученце. | ||
| − | + | ---- | |
БОТФОРТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) ботфорт <i>м. Книж.</i> Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. <i>Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. <i>Беше висок, едър и рус, в груби солдат-ски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солда-</i>ти. С. Славчев, БФ, 279. | БОТФОРТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) ботфорт <i>м. Книж.</i> Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. <i>Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. <i>Беше висок, едър и рус, в груби солдат-ски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солда-</i>ти. С. Славчев, БФ, 279. | ||
| − | — От фр. bottes | + | — От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм. |
| − | + | ---- | |
БОУЛИНГ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). <i>Състезание по боулинг.</i> | БОУЛИНГ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). <i>Състезание по боулинг.</i> | ||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
— Англ. bowling. | — Англ. bowling. | ||
| − | + | ---- | |
БОХЕМ <i>м.</i> Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема<sup>1</sup>. — <i>Аз съм бохем, свободна душа... Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият.</i> Н. Стефанова, ОС, 123. <i>Той</i> [Карел] <i>единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен.</i> П. Вежинов, ДБ, 142. <i>Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад.</i> С. Радев, ССБ I, 342. | БОХЕМ <i>м.</i> Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема<sup>1</sup>. — <i>Аз съм бохем, свободна душа... Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият.</i> Н. Стефанова, ОС, 123. <i>Той</i> [Карел] <i>единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен.</i> П. Вежинов, ДБ, 142. <i>Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад.</i> С. Радев, ССБ I, 342. | ||
— Фр. boheme. | — Фр. boheme. | ||
| − | + | ---- | |
БОХЕМА<sup>1</sup>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Бохем. <i>А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани...</i> С. Черни-шев, ВМ, 153. <i>Ще живея като всеки безпри-ютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема.</i> Ел. Багряна, ЗМ, 75. | БОХЕМА<sup>1</sup>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Бохем. <i>А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани...</i> С. Черни-шев, ВМ, 153. <i>Ще живея като всеки безпри-ютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема.</i> Ел. Багряна, ЗМ, 75. | ||
— От рус. богема. | — От рус. богема. | ||
| − | + | ---- | |
БОХЕМА<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, ар | БОХЕМА<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, ар | ||
| − | + | ---- | |
БОХЕМА<sup>2</sup> | БОХЕМА<sup>2</sup> | ||
Версия от 05:53, 28 ноември 2012
туши. Детски ботуши. Дамски ботуши. Войнишки ботуши. Юфтени ботуши.
2. Прен. Само ед. С прил. или предл. п о д и следв. несъгл. опред. Насилническа власт, гнет, тирания. Сиромашията тежи върху народа колкото и турският ботуш и фенер ските тъмнини. Д. Талев, ПК, 152.
— Под железния ботуш на хитлеризма и войната загинаха милиони хора. Б. Балаба-нов, Избр. п II, 47. Цели столетия чешкият и словашкият народ са пъшкали под ботуша на дивия немски милитаризъм. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 239.
3. Сел.-стоп. Част на редосеялка, на разса-допосадъчна машина или тракторен култиватор, с помощта на която семената се заравят в почвата, засажда се разсад или се тори. Дискови ботуши. Лемежни ботуши. Сеещи ботуши.
О Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. Разг. Какво тревожи, притеснява някого. — Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее! А. Страшимиров, А, 597.
— Рум. botu§ ’вид детска обувка’.
БОТУШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва ботуши. В ранно утро градът вече кипеше .. ; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари ju ботушари топяха във водоемници кожи. И. Вълчев, СКН, 79.
БОТУШАРИН, мн. ботушари, м. Остар., сега простонар. Ботушар. Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би бо-тушаринът да стане мливар, — а млива-рят ботушарин. Т. Икономов, ЧПГ, 55.
БОТУШАРНИЦА ж. Работилница за ботуши. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, боту-шарници и други. Д. Манчов, БЕ II, 56.
БОТУШАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ботушар. Ботушарски-ят еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки. Л. Стоянов, Б, 62. Ботушарска бригада. Ботушарски калъп.
БОТУШАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на ботушар. Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко. Ил. Блъсков, ЗК, 14.
БОТУШЕН, -а, -о, мн. -и, и — шна, -шно, мн. -шни. Рядко. Прил. от ботуш. Ала идва нова тревога, как да се справи с този бял ботушен отпечатък, с това бяло петно на панталона? А. Станоев, П, 148.
БОТУШКА ж. Обикн. мн. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.). Руско момиче в ботуш-ки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя. Д. Димов, Т, 658. Дядо Пейо се обърна., и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката. Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. Помогна й да обуе бо-тушките си .. , държеше й палтото, за да се облече. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята... Кр. Григоров, ТГ, 118. Дамски ботушки. Детски ботушки.
БОТУШАР
БОТУШЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.).
БОТУШЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Цвете кученце.
БОТФОРТИ мн., ед. (рядко) ботфорт м. Книж. Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Беше висок, едър и рус, в груби солдат-ски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солда-ти. С. Славчев, БФ, 279.
— От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм.
БОУЛИНГ, мн. няма, м. 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). Състезание по боулинг.
2. Специално съоръжение за автоматично нареждане на кеглите в зала за такава игра.
3. Зала за такава игра. В хотела има боулинг.
— Англ. bowling.
БОХЕМ м. Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема1. — Аз съм бохем, свободна душа... Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият. Н. Стефанова, ОС, 123. Той [Карел] единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен. П. Вежинов, ДБ, 142. Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад. С. Радев, ССБ I, 342.
— Фр. boheme.
БОХЕМА1, -та, мн. -и, м. Рядко. Бохем. А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани... С. Черни-шев, ВМ, 153. Ще живея като всеки безпри-ютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема. Ел. Багряна, ЗМ, 75.
— От рус. богема.
БОХЕМА2, мн. няма, ж. Събир. Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, ар
БОХЕМА2
