Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/743“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БИМБАШЙЯ <i>м. Диал.</i> Бинбашия; бин-баши. | БИМБАШЙЯ <i>м. Диал.</i> Бинбашия; бин-баши. | ||
| − | + | ---- | |
БИМБАШОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на бимбашия; бинбашийски. <i>Аман веке, мила мале, от сеймене,/ от сеймене, мале мила, хаджийови,/хаджийови, мале мила, бимбашови.</i> Нар. пес. | БИМБАШОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на бимбашия; бинбашийски. <i>Аман веке, мила мале, от сеймене,/ от сеймене, мале мила, хаджийови,/хаджийови, мале мила, бимбашови.</i> Нар. пес. | ||
| − | + | ---- | |
БИМЕТАЛ <i>м. Спец.</i> Метален продукт, получен от механичното свързване на два метала. | БИМЕТАЛ <i>м. Спец.</i> Метален продукт, получен от механичното свързване на два метала. | ||
| − | + | ---- | |
БИМЕТАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който е направен от биметал. <i>От два метала с различни коефициенти на удължение се приготвят биметални ивици.</i> Физ. X кл, 1951,42. | БИМЕТАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който е направен от биметал. <i>От два метала с различни коефициенти на удължение се приготвят биметални ивици.</i> Физ. X кл, 1951,42. | ||
О Биметална монетна система. <i>Финанс.</i> Парична система, при която основната монетна единица е от два метала. Биметална пластинка. <i>Физ.</i> Пластинка от две здраво прилепнали една върху друга ленти от метал с различни температурни коефициенти на разширение, която се използва за направа на записващи термометри, термични релета, автоматични регулатори на температурата и др. | О Биметална монетна система. <i>Финанс.</i> Парична система, при която основната монетна единица е от два метала. Биметална пластинка. <i>Физ.</i> Пластинка от две здраво прилепнали една върху друга ленти от метал с различни температурни коефициенти на разширение, която се използва за направа на записващи термометри, термични релета, автоматични регулатори на температурата и др. | ||
| − | + | ---- | |
БИМЕТАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Финанс.</i> Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата. | БИМЕТАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Финанс.</i> Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата. | ||
— От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм. | — От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм. | ||
| − | + | ---- | |
БИМОЛЕКУЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> В който участвуват две молекули. <i>Бимолекулна реакция.</i> | БИМОЛЕКУЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> В който участвуват две молекули. <i>Бимолекулна реакция.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИМОЛЕКУЛЯРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Физ.</i> Бимолекулен. <i>Бимолеку-лярна реакция.</i> | БИМОЛЕКУЛЯРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Физ.</i> Бимолекулен. <i>Бимолеку-лярна реакция.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИНА <i>ж. Остар.</i> 1. Постройка, сграда, здание. <i>Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бцна беше — запуши, запуши и пламна.</i> Й. Йовков, В АХ, 18. <i>Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства.</i> А. Страшимщюв, ЕД, 41. <i>Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе.</i> СбНУ XIV, 133. 2. Издигнато място, подиум. <i>На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен,., приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания.</i> Св. Миларов, СЦТ, 150. | БИНА <i>ж. Остар.</i> 1. Постройка, сграда, здание. <i>Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бцна беше — запуши, запуши и пламна.</i> Й. Йовков, В АХ, 18. <i>Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства.</i> А. Страшимщюв, ЕД, 41. <i>Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе.</i> СбНУ XIV, 133. 2. Издигнато място, подиум. <i>На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен,., приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания.</i> Св. Миларов, СЦТ, 150. | ||
— От араб. през тур. bina. | — От араб. през тур. bina. | ||
| − | + | ---- | |
БИНАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Двоен. <i>Бинарни опозиции. Бинарни цикли.</i> | БИНАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Двоен. <i>Бинарни опозиции. Бинарни цикли.</i> | ||
— От лат. binarius през рус. бинарнми`. | — От лат. binarius през рус. бинарнми`. | ||
| − | + | ---- | |
БИНБАШЙ <i>м.</i> Бинбашия. <i>Тук се беше явил сам арабът — бинбаши — поелият началството на войските смел офицер. А.</i> Страшимиров, Съч. V, 416. | БИНБАШЙ <i>м.</i> Бинбашия. <i>Тук се беше явил сам арабът — бинбаши — поелият началството на войските смел офицер. А.</i> Страшимиров, Съч. V, 416. | ||
— Друга (диал.) форма: б и м б а ш и`. | — Друга (диал.) форма: б и м б а ш и`. | ||
| − | + | ---- | |
БИМБАШЙЯ | БИМБАШЙЯ | ||
| − | + | ---- | |
БИНБАШИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бинбашия. <i>А моят арапин остана в бинбашийската стая.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 233. | БИНБАШИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бинбашия. <i>А моят арапин остана в бинбашийската стая.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 233. | ||
| − | + | ---- | |
БИНБАШЙЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>зват.</i> и в обръщение бинбашй, <i>м.</i> 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. — <i>Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди.. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. <i>Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия,.., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр.</i> А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4,47. 2. Човек с такава титла. <i>Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов ка-ймакамин — кадията, реизът и бинбашия-та — началник на преспанския гарнизон.</i> Д. Талев, ПК, 487 -488. <i>Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Зак-хия-бей.</i> Св. Миларов, СЦТ, 37. | БИНБАШЙЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>зват.</i> и в обръщение бинбашй, <i>м.</i> 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. — <i>Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди.. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. <i>Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия,.., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр.</i> А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4,47. 2. Човек с такава титла. <i>Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов ка-ймакамин — кадията, реизът и бинбашия-та — началник на преспанския гарнизон.</i> Д. Талев, ПК, 487 -488. <i>Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Зак-хия-бей.</i> Св. Миларов, СЦТ, 37. | ||
— От тур. bina§i. - Друга (диал.) форма: бимбашия. | — От тур. bina§i. - Друга (диал.) форма: бимбашия. | ||
| − | + | ---- | |
БИ`НГО, <i>мн.</i> бинга, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. <i>Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък.</i> ДТ, 2000, бр. 256, 8. | БИ`НГО, <i>мн.</i> бинга, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. <i>Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък.</i> ДТ, 2000, бр. 256, 8. | ||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
— Исп. bingo през англ. bingo. | — Исп. bingo през англ. bingo. | ||
| − | + | ---- | |
БИ`НГОЗАЛА <i>ж.</i> Зала за игра на бинго (в 1 знач.). <i>Над два пъти скачат таксите за откриване на казино или бингозала.</i> 24 часа, 1999, бр. 261, 7. | БИ`НГОЗАЛА <i>ж.</i> Зала за игра на бинго (в 1 знач.). <i>Над два пъти скачат таксите за откриване на казино или бингозала.</i> 24 часа, 1999, бр. 261, 7. | ||
| − | + | ---- | |
БИНЕДЖИ`Я, -йята, <i>зват.</i> бинеджи`, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ездач, конник; бинек. <i>Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148. — <i>Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 36. | БИНЕДЖИ`Я, -йята, <i>зват.</i> бинеджи`, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ездач, конник; бинек. <i>Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148. — <i>Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 36. | ||
— От тур. binici. | — От тур. binici. | ||
| − | + | ---- | |
БИНЕК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Кон за яздене. 2. Камък, от който се качват на кон. <i>И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна</i> | БИНЕК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Кон за яздене. 2. Камък, от който се качват на кон. <i>И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИНЕК | БИНЕК | ||
Версия от 21:37, 27 ноември 2012
БИМБАШЙЯ м. Диал. Бинбашия; бин-баши.
БИМБАШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на бимбашия; бинбашийски. Аман веке, мила мале, от сеймене,/ от сеймене, мале мила, хаджийови,/хаджийови, мале мила, бимбашови. Нар. пес.
БИМЕТАЛ м. Спец. Метален продукт, получен от механичното свързване на два метала.
БИМЕТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е направен от биметал. От два метала с различни коефициенти на удължение се приготвят биметални ивици. Физ. X кл, 1951,42.
О Биметална монетна система. Финанс. Парична система, при която основната монетна единица е от два метала. Биметална пластинка. Физ. Пластинка от две здраво прилепнали една върху друга ленти от метал с различни температурни коефициенти на разширение, която се използва за направа на записващи термометри, термични релета, автоматични регулатори на температурата и др.
БИМЕТАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Финанс. Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата.
— От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм.
БИМОЛЕКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. В който участвуват две молекули. Бимолекулна реакция.
БИМОЛЕКУЛЯРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Бимолекулен. Бимолеку-лярна реакция.
БИНА ж. Остар. 1. Постройка, сграда, здание. Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бцна беше — запуши, запуши и пламна. Й. Йовков, В АХ, 18. Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства. А. Страшимщюв, ЕД, 41. Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе. СбНУ XIV, 133. 2. Издигнато място, подиум. На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен,., приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания. Св. Миларов, СЦТ, 150.
— От араб. през тур. bina.
БИНАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Двоен. Бинарни опозиции. Бинарни цикли.
— От лат. binarius през рус. бинарнми`.
БИНБАШЙ м. Бинбашия. Тук се беше явил сам арабът — бинбаши — поелият началството на войските смел офицер. А. Страшимиров, Съч. V, 416.
— Друга (диал.) форма: б и м б а ш и`.
БИМБАШЙЯ
БИНБАШИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бинбашия. А моят арапин остана в бинбашийската стая. 3. Стоянов, ЗБВ III, 233.
БИНБАШЙЯ, -йята, мн. -йи, зват. и в обръщение бинбашй, м. 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. — Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди.. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия,.., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр. А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4,47. 2. Човек с такава титла. Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов ка-ймакамин — кадията, реизът и бинбашия-та — началник на преспанския гарнизон. Д. Талев, ПК, 487 -488. Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Зак-хия-бей. Св. Миларов, СЦТ, 37.
— От тур. bina§i. - Друга (диал.) форма: бимбашия.
БИ`НГО, мн. бинга, ср. 1. Само ед. Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък. ДТ, 2000, бр. 256, 8.
2. Разг. Зала за такава игра; бингозала. Отивам в бингото.
3. Пълно съвпадане на числова комбинация от талон за такава игра с изтеглените числа. Имам бинго. А Играта продължава до бинго.
4. Като междум. За изразяване на радост, задоволство от постигнат успех.
О Удрям / ударя бинго. Разг. Спечелвам, извличам облага от нещо, постигам някакъв успех. Бинго удариха инвестиралите в акции на „Булгартабак холдинг“ през тази седмица. ДТ, 1998, бр. 279, 6.
— Исп. bingo през англ. bingo.
БИ`НГОЗАЛА ж. Зала за игра на бинго (в 1 знач.). Над два пъти скачат таксите за откриване на казино или бингозала. 24 часа, 1999, бр. 261, 7.
БИНЕДЖИ`Я, -йята, зват. бинеджи`, мн. -йи, м. Остар. и диал. Ездач, конник; бинек. Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс. Ц. Гинчев, ГК, 148. — Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи. Л. Каравелов, Съч. И, 36.
— От тур. binici.
БИНЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Кон за яздене. 2. Камък, от който се качват на кон. И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна
БИНЕК
