Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/738“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БИЛЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> билет. <i>Билетно гише. Билетна служба. Билетен център.</i> | БИЛЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> билет. <i>Билетно гише. Билетна служба. Билетен център.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЛЕТОПРОДАВАЧ <i>м.</i> Лице, което продава билети. <i>Билетопродавачът с пре-доволен глас попита поради каква причина децата бяха изпуснали влака.</i> П. Стъпов, ГОВ, 124. | БИЛЕТОПРОДАВАЧ <i>м.</i> Лице, което продава билети. <i>Билетопродавачът с пре-доволен глас попита поради каква причина децата бяха изпуснали влака.</i> П. Стъпов, ГОВ, 124. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛЕТОПРОДАВАЧКА <i>ж.</i> Жена би-летопродавач. | БИЛЕТОПРОДАВАЧКА <i>ж.</i> Жена би-летопродавач. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛЕТЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> билет (в 1, 4 и 5 знач.). <i>Кондукторите в тре-на събираха пари от неснабдените с билети.. Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 70. <i>Но някаква чудна асоциация Петър се чувствуваше като на изпит. Той е застанал пред комисията и трябва да си избере билетче с въпросите.</i> Б. Райнов, ПВ, 97. <i>Дойде ред за устния по математика... Момчетата изтеглиха би-летчетата, затракаха на двете табли.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 122. <i>Аз не съм никак компетентен по животнознанието, но кой знае защо, много обичам да посещавам зоологическата градина... Отивам обикновено след обед. Купувам си билетче и влизам.</i> Хр. Радевски, Избр. пр III, 111. —<i>Да я предупредя с едно билетче, с няколко думи, че съм тука.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 76. 2. Листче с предсказания за бъдещето, което специално обучени папагали, морски свинчета, бели мишки или др. предлагат за забава по събори, панаири. — <i>Никой не знае какво ще му донесе сляпата неделя — каза тя,.. — В такъв случай не ни остава нищо, освен да си извадим билетче от някой папагал и да вярваме в предопределението на съдбата.</i> Ем. Станев, ИК I -II, 88. <i>Ще ги видиш около латернаджиите с пащгаци, които вадят билетчета с късмет.</i> И. Йовков, Разк. 1П, 198. | БИЛЕТЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> билет (в 1, 4 и 5 знач.). <i>Кондукторите в тре-на събираха пари от неснабдените с билети.. Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 70. <i>Но някаква чудна асоциация Петър се чувствуваше като на изпит. Той е застанал пред комисията и трябва да си избере билетче с въпросите.</i> Б. Райнов, ПВ, 97. <i>Дойде ред за устния по математика... Момчетата изтеглиха би-летчетата, затракаха на двете табли.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 122. <i>Аз не съм никак компетентен по животнознанието, но кой знае защо, много обичам да посещавам зоологическата градина... Отивам обикновено след обед. Купувам си билетче и влизам.</i> Хр. Радевски, Избр. пр III, 111. —<i>Да я предупредя с едно билетче, с няколко думи, че съм тука.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 76. 2. Листче с предсказания за бъдещето, което специално обучени папагали, морски свинчета, бели мишки или др. предлагат за забава по събори, панаири. — <i>Никой не знае какво ще му донесе сляпата неделя — каза тя,.. — В такъв случай не ни остава нищо, освен да си извадим билетче от някой папагал и да вярваме в предопределението на съдбата.</i> Ем. Станев, ИК I -II, 88. <i>Ще ги видиш около латернаджиите с пащгаци, които вадят билетчета с късмет.</i> И. Йовков, Разк. 1П, 198. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИАРД <i>м. Остар. Книж.</i> Квадрилион. | БИЛИАРД <i>м. Остар. Книж.</i> Квадрилион. | ||
| − | — От лат. bis | + | — От лат. bis ’два пъти’ + фр. milliard ’милиард’. |
| − | + | ---- | |
БИЛИ ДЪВЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Специално оформена къдрица на челото. <i>Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха с кръгли билиоъвчета над челата и накитени със скъпи диадеми.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 187. <i>Над челото й падаха няколко грижливо направени „билидъвче-та“, веждите — дебели, изтеглени назад — цридаваха монголовиден овал на очите и`.</i> И. Демирев и др. ОС, 31 -32. | БИЛИ ДЪВЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Специално оформена къдрица на челото. <i>Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха с кръгли билиоъвчета над челата и накитени със скъпи диадеми.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 187. <i>Над челото й падаха няколко грижливо направени „билидъвче-та“, веждите — дебели, изтеглени назад — цридаваха монголовиден овал на очите и`.</i> И. Демирев и др. ОС, 31 -32. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИ`НА <i>ж. Литер.</i> Старинна руска епическа народна песен с героично, битово или фантастично съдържание. <i>Освобождението! Песен и легенда, билина и предание... Едва ли има друга легенда на света с толкова много лични имена — Скобелев и</i> | БИЛИ`НА <i>ж. Литер.</i> Старинна руска епическа народна песен с героично, битово или фантастично съдържание. <i>Освобождението! Песен и легенда, билина и предание... Едва ли има друга легенда на света с толкова много лични имена — Скобелев и</i> | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
— От рус. бьшина. | — От рус. бьшина. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛЕТЕН | БИЛЕТЕН | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИНГВИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Използване на два езика от население обикн. в среда, където е малцинство със свой отделен майчин език; двуези-чие. | БИЛИНГВИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Използване на два езика от население обикн. в среда, където е малцинство със свой отделен майчин език; двуези-чие. | ||
| − | — От лат. bilinguis | + | — От лат. bilinguis ’двуезичен’. |
| − | + | ---- | |
БИЛИНГВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до билин-гвизъм; двуезичен. | БИЛИНГВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до билин-гвизъм; двуезичен. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИНЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> билиня <i>и от</i> билиня се; билинясва-не, бильосване. | БИЛИНЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> билиня <i>и от</i> билиня се; билинясва-не, бильосване. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИНОТЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от</i> билинотя <i>и от</i> би-линотя се; лъготене, баламосване. | БИЛИНОТЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от</i> билинотя <i>и от</i> би-линотя се; лъготене, баламосване. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИНОТЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал. Пренебр.</i> Билиня; лъготя, баламосвам. <i>Те не се усещат, че ги билинотят.</i> СбНУ XIV, 207. билинотя се <i>страд.</i> | БИЛИНОТЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал. Пренебр.</i> Билиня; лъготя, баламосвам. <i>Те не се усещат, че ги билинотят.</i> СбНУ XIV, 207. билинотя се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | БИЛИНЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Омайвам, омагьосвам някого с билки; бильосвам, билинясвам. <i>И Разш.</i> Лъжа, мамя, билинотя. <i>Колко него да билини света има ли друг човек!</i> СбНУ XIV, 207. <i>Къде е ходил той да билини света от най | + | БИЛИНЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Омайвам, омагьосвам някого с билки; бильосвам, билинясвам. <i>И Разш.</i> Лъжа, мамя, билинотя. <i>Колко него да билини света има ли друг човек!</i> СбНУ XIV, 207. <i>Къде е ходил той да билини света от най — напред, не го знайме.</i> Г, 1863, бр. 10, 78. билиня се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
БИЛИНЯСАМ.Вж. билинясвам. БИЛИНЯСВАМ, -аш, <i>несв.</i>; билинясам, | БИЛИНЯСАМ.Вж. билинясвам. БИЛИНЯСВАМ, -аш, <i>несв.</i>; билинясам, | ||
| − | -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Билиня; бильосвам. <i>Дано си отидеха по | + | -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Билиня; бильосвам. <i>Дано си отидеха по — скоро — стига са били-нясвали децата, за им земат парите.</i> СбНУ XIV, 207. билинясвам се, билинясам се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
БИЛИНЯСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> билинясвам <i>и от</i> билинясвам се; билине-не, бильосване. | БИЛИНЯСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> билинясвам <i>и от</i> билинясвам се; билине-не, бильосване. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИОН <i>м.</i> Число, равно на хиляда милиона; милиард. <i>Хиляда единици образуват една хиляда, хиляда хиляди — милион, хиляда милиона — билион (милиард), и т. н.</i> К. Кърджиев, А, 5. | БИЛИОН <i>м.</i> Число, равно на хиляда милиона; милиард. <i>Хиляда единици образуват една хиляда, хиляда хиляди — милион, хиляда милиона — билион (милиард), и т. н.</i> К. Кърджиев, А, 5. | ||
— Фр. billion. | — Фр. billion. | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. | БИЛИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. | ||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
2. Като <i>същ.</i> билионна <i>ж. Мат.</i> В съставно <i>числ.</i> Като знаменател на дроб — една част от нещо, разделено на билион равни части. <i>Една билионна. Седем билионни.</i> | 2. Като <i>същ.</i> билионна <i>ж. Мат.</i> В съставно <i>числ.</i> Като знаменател на дроб — една част от нещо, разделено на билион равни части. <i>Една билионна. Седем билионни.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИЛИРУБИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. Физиол.</i> Жлъчен пигмент с червеникаво-жълт цвят, междинен продукт от разграждането на хемоглобина в черния дроб. <i>При разрушаването на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който постепенно се разгражда и се превръща в билирубин.</i> М. Василев и др., ВБ, 40<i>Ъ. Жълтеницата се дължи на увеличението на билирубина в кръвта, който се отлага в тъканите на различните органи и в кожата.</i> Л. Митов, ВБ, 31. | БИЛИРУБИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. Физиол.</i> Жлъчен пигмент с червеникаво-жълт цвят, междинен продукт от разграждането на хемоглобина в черния дроб. <i>При разрушаването на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който постепенно се разгражда и се превръща в билирубин.</i> М. Василев и др., ВБ, 40<i>Ъ. Жълтеницата се дължи на увеличението на билирубина в кръвта, който се отлага в тъканите на различните органи и в кожата.</i> Л. Митов, ВБ, 31. | ||
| − | — От лат. bilis | + | — От лат. bilis ’жлъчка’ + ruber ’червен’. |
| − | + | ---- | |
БИЛИРУБИ`Н | БИЛИРУБИ`Н | ||
Версия от 21:36, 27 ноември 2012
БИЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от билет. Билетно гише. Билетна служба. Билетен център.
БИЛЕТОПРОДАВАЧ м. Лице, което продава билети. Билетопродавачът с пре-доволен глас попита поради каква причина децата бяха изпуснали влака. П. Стъпов, ГОВ, 124.
БИЛЕТОПРОДАВАЧКА ж. Жена би-летопродавач.
БИЛЕТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от билет (в 1, 4 и 5 знач.). Кондукторите в тре-на събираха пари от неснабдените с билети.. Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари. Ал. Константинов, Съч. I, 70. Но някаква чудна асоциация Петър се чувствуваше като на изпит. Той е застанал пред комисията и трябва да си избере билетче с въпросите. Б. Райнов, ПВ, 97. Дойде ред за устния по математика... Момчетата изтеглиха би-летчетата, затракаха на двете табли. Кр. Григоров, ОНУ, 122. Аз не съм никак компетентен по животнознанието, но кой знае защо, много обичам да посещавам зоологическата градина... Отивам обикновено след обед. Купувам си билетче и влизам. Хр. Радевски, Избр. пр III, 111. —Да я предупредя с едно билетче, с няколко думи, че съм тука. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 76. 2. Листче с предсказания за бъдещето, което специално обучени папагали, морски свинчета, бели мишки или др. предлагат за забава по събори, панаири. — Никой не знае какво ще му донесе сляпата неделя — каза тя,.. — В такъв случай не ни остава нищо, освен да си извадим билетче от някой папагал и да вярваме в предопределението на съдбата. Ем. Станев, ИК I -II, 88. Ще ги видиш около латернаджиите с пащгаци, които вадят билетчета с късмет. И. Йовков, Разк. 1П, 198.
БИЛИАРД м. Остар. Книж. Квадрилион.
— От лат. bis ’два пъти’ + фр. milliard ’милиард’.
БИЛИ ДЪВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Специално оформена къдрица на челото. Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха с кръгли билиоъвчета над челата и накитени със скъпи диадеми. Ив. Мирски, ПДЗ, 187. Над челото й падаха няколко грижливо направени „билидъвче-та“, веждите — дебели, изтеглени назад — цридаваха монголовиден овал на очите и`. И. Демирев и др. ОС, 31 -32.
БИЛИ`НА ж. Литер. Старинна руска епическа народна песен с героично, битово или фантастично съдържание. Освобождението! Песен и легенда, билина и предание... Едва ли има друга легенда на света с толкова много лични имена — Скобелев и
Йюко, Калитин и Лавровски. С. Северняк, РЕ, 313.
— От рус. бьшина.
БИЛЕТЕН
БИЛИНГВИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Използване на два езика от население обикн. в среда, където е малцинство със свой отделен майчин език; двуези-чие.
— От лат. bilinguis ’двуезичен’.
БИЛИНГВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до билин-гвизъм; двуезичен.
БИЛИНЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от билиня и от билиня се; билинясва-не, бильосване.
БИЛИНОТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от билинотя и от би-линотя се; лъготене, баламосване.
БИЛИНОТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Пренебр. Билиня; лъготя, баламосвам. Те не се усещат, че ги билинотят. СбНУ XIV, 207. билинотя се страд.
БИЛИНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Омайвам, омагьосвам някого с билки; бильосвам, билинясвам. И Разш. Лъжа, мамя, билинотя. Колко него да билини света има ли друг човек! СбНУ XIV, 207. Къде е ходил той да билини света от най — напред, не го знайме. Г, 1863, бр. 10, 78. билиня се страд.
БИЛИНЯСАМ.Вж. билинясвам. БИЛИНЯСВАМ, -аш, несв.; билинясам,
-аш, св., прех. Диал. Билиня; бильосвам. Дано си отидеха по — скоро — стига са били-нясвали децата, за им земат парите. СбНУ XIV, 207. билинясвам се, билинясам се страд.
БИЛИНЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от билинясвам и от билинясвам се; билине-не, бильосване.
БИЛИОН м. Число, равно на хиляда милиона; милиард. Хиляда единици образуват една хиляда, хиляда хиляди — милион, хиляда милиона — билион (милиард), и т. н. К. Кърджиев, А, 5.
— Фр. billion.
БИЛИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни.
1. Прил. от билион; милиарден.
2. Като същ. билионна ж. Мат. В съставно числ. Като знаменател на дроб — една част от нещо, разделено на билион равни части. Една билионна. Седем билионни.
БИЛИРУБИ`Н, мн. няма, м. Физиол. Жлъчен пигмент с червеникаво-жълт цвят, междинен продукт от разграждането на хемоглобина в черния дроб. При разрушаването на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който постепенно се разгражда и се превръща в билирубин. М. Василев и др., ВБ, 40Ъ. Жълтеницата се дължи на увеличението на билирубина в кръвта, който се отлага в тъканите на различните органи и в кожата. Л. Митов, ВБ, 31.
— От лат. bilis ’жлъчка’ + ruber ’червен’.
БИЛИРУБИ`Н
