Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/661“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
цветников, Избр. пр III (превод), 13. <i>Но че-ловеците са толко отяготени от безсрам-ството ти</i> [на мухата], <i>чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68. | цветников, Избр. пр III (превод), 13. <i>Но че-ловеците са толко отяготени от безсрам-ството ти</i> [на мухата], <i>чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСРЕБЪРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко. Ритор. Ирон.</i> Който няма пари; безпаричен. <i>Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 189. | БЕЗСРЕБЪРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко. Ритор. Ирон.</i> Който няма пари; безпаричен. <i>Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 189. | ||
— Друга (остар.) форма: безсребрен. | — Друга (остар.) форма: безсребрен. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСРЕБЪРНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. 1. Църк.</i> Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. <i>Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. 3.</i> Петров и др., ЧБ (превод), 258. | БЕЗСРЕБЪРНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. 1. Църк.</i> Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. <i>Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. 3.</i> Петров и др., ЧБ (превод), 258. | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
— Друга (остар.) форма: безсребреник. | — Друга (остар.) форма: безсребреник. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСРЕБЪРНИЦА ж. <i>Рядко.</i> 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата. | БЕЗСРЕБЪРНИЦА ж. <i>Рядко.</i> 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата. | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
— Друга (остарJ форрма: безсребреница. | — Друга (остарJ форрма: безсребреница. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСРОЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който няма определен срок, не е ограничен по време. <i>Безсрочна ваканция. Безсрочна полица. Безсрочен отпуск. Безсрочен кредит. Безсрочен влог.</i> | БЕЗСРОЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който няма определен срок, не е ограничен по време. <i>Безсрочна ваканция. Безсрочна полица. Безсрочен отпуск. Безсрочен кредит. Безсрочен влог.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСРОЧНО <i>нареч.</i> Без определен срок. <i>Безсрочно използвана земя.</i> | БЕЗСРОЧНО <i>нареч.</i> Без определен срок. <i>Безсрочно използвана земя.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСРОЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсрочен. | БЕЗСРОЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсрочен. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безсрамен. <i>Той биде предаден, и от един поп!. . / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 172. <i>Някои днешни недорасли дописници, .. , пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 23. | БЕЗСТИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безсрамен. <i>Той биде предаден, и от един поп!. . / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 172. <i>Някои днешни недорасли дописници, .. , пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 23. | ||
— От рус. бесстьщнми`. | — От рус. бесстьщнми`. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ДНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Безсрамник. <i>Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Хрис-тодактила.</i> П. Р. Славейков, ЦП II, 155. | БЕЗСТИ`ДНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Безсрамник. <i>Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Хрис-тодактила.</i> П. Р. Славейков, ЦП II, 155. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ДНИЦА <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамница. | БЕЗСТИ`ДНИЦА <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамница. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ДНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безсрамно. <i>Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — <i>Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат,.., да разпиляваш тъй безстидно имотецът?</i> М. Балаба-нов, С (побълг.), 60. | БЕЗСТИ`ДНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безсрамно. <i>Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — <i>Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат,.., да разпиляваш тъй безстидно имотецът?</i> М. Балаба-нов, С (побълг.), 60. | ||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
безсребърен | безсребърен | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безс-тидство. — <i>Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си.</i> У, 1871, бр. 16, 255. | БЕЗСТИ`ДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безс-тидство. — <i>Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си.</i> У, 1871, бр. 16, 255. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ДСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безстидност. <i>Но този злонравник до таквоз безс-тидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 9. — <i>Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и без-стидство!</i> Н. Райнов, ВДБ, 89. | БЕЗСТИ`ДСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безстидност. <i>Но този злонравник до таквоз безс-тидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 9. — <i>Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и без-стидство!</i> Н. Райнов, ВДБ, 89. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТИ`ЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност. | БЕЗСТИ`ЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТОПАНСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. <i>Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище.</i> К. Константинов, ППГ, 191. <i>Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял.</i> П. Стъпов, ЖСН, 297. 2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. <i>В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа.</i> ВН, 1960, бр. 2607, 2. <i>Безстопанствено имущество, / /</i> Който показва недобро стопанисване. <i>Безстопанствено отношение към обществената собственост.</i> | БЕЗСТОПАНСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. <i>Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище.</i> К. Константинов, ППГ, 191. <i>Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял.</i> П. Стъпов, ЖСН, 297. 2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. <i>В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа.</i> ВН, 1960, бр. 2607, 2. <i>Безстопанствено имущество, / /</i> Който показва недобро стопанисване. <i>Безстопанствено отношение към обществената собственост.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТОПАНСТВЕНО <i>нареч.</i> Без да се стопанисва добре. <i>Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.</i> | БЕЗСТОПАНСТВЕНО <i>нареч.</i> Без да се стопанисва добре. <i>Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ, тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Юрид.</i> Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. — <i>Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото,.. - За тази пресъпна безстопанственост никаква милост - направо на прокурора ще ви дам!</i> Г. Краев, СКТ, 27. | БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ, тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Юрид.</i> Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. — <i>Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото,.. - За тази пресъпна безстопанственост никаква милост - направо на прокурора ще ви дам!</i> Г. Краев, СКТ, 27. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТРАСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. <i>Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит.</i> Ст. Ди | БЕЗСТРАСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. <i>Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит.</i> Ст. Ди | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСТРАСТЕН | БЕЗСТРАСТЕН | ||
Версия от 21:21, 27 ноември 2012
цветников, Избр. пр III (превод), 13. Но че-ловеците са толко отяготени от безсрам-ството ти [на мухата], чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68.
БЕЗСРЕБЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Ритор. Ирон. Който няма пари; безпаричен. Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.
— Друга (остар.) форма: безсребрен.
БЕЗСРЕБЪРНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 258.
2. Прен. Рядко. Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата.
3. Ритор. Ирон. Човек, който няма пари. А пък в това време честният и вечният безс-ребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания. Ал. Константинов, Съч. I, 30.
— Друга (остар.) форма: безсребреник.
БЕЗСРЕБЪРНИЦА ж. Рядко. 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата.
2. Ритор. Ирон. Жена, която няма пари.
— Друга (остарJ форрма: безсребреница.
БЕЗСРОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма определен срок, не е ограничен по време. Безсрочна ваканция. Безсрочна полица. Безсрочен отпуск. Безсрочен кредит. Безсрочен влог.
БЕЗСРОЧНО нареч. Без определен срок. Безсрочно използвана земя.
БЕЗСРОЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсрочен.
БЕЗСТИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безсрамен. Той биде предаден, и от един поп!. . / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Някои днешни недорасли дописници, .. , пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни. К. Шапкарев, МЖБМ, 23.
— От рус. бесстьщнми`.
БЕЗСТИ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Безсрамник. Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Хрис-тодактила. П. Р. Славейков, ЦП II, 155.
БЕЗСТИ`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Безсрамница.
БЕЗСТИ`ДНО нареч. Остар. Книж. Безсрамно. Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат,.., да разпиляваш тъй безстидно имотецът? М. Балаба-нов, С (побълг.), 60.
661
безсребърен
БЕЗСТИ`ДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безс-тидство. — Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си. У, 1871, бр. 16, 255.
БЕЗСТИ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидност. Но този злонравник до таквоз безс-тидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата. П. Р. Славейков, ПИ, 9. — Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и без-стидство! Н. Райнов, ВДБ, 89.
БЕЗСТИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност.
БЕЗСТОПАНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище. К. Константинов, ППГ, 191. Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял. П. Стъпов, ЖСН, 297. 2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа. ВН, 1960, бр. 2607, 2. Безстопанствено имущество, / / Който показва недобро стопанисване. Безстопанствено отношение към обществената собственост.
БЕЗСТОПАНСТВЕНО нареч. Без да се стопанисва добре. Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.
БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ, тта, мн. няма, ж. Юрид. Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. — Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото,.. - За тази пресъпна безстопанственост никаква милост - направо на прокурора ще ви дам! Г. Краев, СКТ, 27.
БЕЗСТРАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит. Ст. Ди
БЕЗСТРАСТЕН
