Page:С дявола шега не бива.djvu/33

банда да налива във виното вода нощем, кога хората спят и не видят фалшификацията.

— Истина — рекоха си селянията, — чешмата ще иде по-далече и повече има да се копае за тръбите, ама рекоха ще копаем, няма да го оставим изедникът му неден от вода да печели.

Поумняха хората и вече не искат да пълнят джобовете на кметския сестреник, който е ортак с вуйка си. Ама тука кметът тайно се разлюти и се обяви контра.

Па и прав беше човекът. Крава, що е крава, и тя се грижи за телците си, та камо ли човек.

А пък кметът, нали е бездетник, та има сестреника си, дето има дума, като свой.

Добре, ама нали народът поумня, държи здраво за референдума и не отстъпя. Той не отстъпя, а и кметът държи.

И току заудря глоби по селото.

Кой клъцнал контрабанда кола дърва от общинската гора — акт; Кой не обявил кашата за ракия да й се тури акция — акт; кой не отбил пътната — акт и глоба. Сандардиса селото.

Опита се селенията да спуснат кой колко може, както що правеха по-преди, та актът му да се отмени, удариха о камък!

— Аз — каже кметът, — съм от честните и рушвет не вземам.

И удря глоби за било и не било.

Ама и народът се разяри като боднат на слабо място бивол.

А пък разяри ли се народът, не можеш му излезе насреща.

И един ден току всички се събраха на референдум да затварят кръчмата.