Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/626“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
рични суми се извършва по банков път; безкасово плащане. Безналични акции. <i>Финанс.</i> Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депо-зитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач. | рични суми се извършва по банков път; безкасово плащане. Безналични акции. <i>Финанс.</i> Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депо-зитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАПОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който става, който се движи без налягане, без напор; при който действа само атмосферното налягане. <i>Безнапорни течения. Безнапорно движение. Безнапорни води.</i> | БЕЗНАПОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който става, който се движи без налягане, без напор; при който действа само атмосферното налягане. <i>Безнапорни течения. Безнапорно движение. Безнапорни води.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАСИ`ЛСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който става без насилие; ненасилст-вен. <i>Но тези славени не могли да дочакат да са свърши туй развитие с правилен, без-насилствен начин.</i> Т. Шишков, ИБН, 91. | БЕЗНАСИ`ЛСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който става без насилие; ненасилст-вен. <i>Но тези славени не могли да дочакат да са свърши туй развитие с правилен, без-насилствен начин.</i> Т. Шишков, ИБН, 91. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАЧАЛЕН<sup>1</sup> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Поет.</i> Който няма начало. <i>Загадъчен и безначален / владял в хаос непрозрим. Н.</i> Ракитин, Ст II, 23. <i>Но в тая тежка нощ, / безкрайна, безначална, / полята са безлюдни.</i> Н. Лилиев, Ст., 133. <i>В лице смъртта погледнах: ../ И безначално — няма I край нигде отбелязан стремлението нейно / из пътя на безкрая.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 88. | БЕЗНАЧАЛЕН<sup>1</sup> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Поет.</i> Който няма начало. <i>Загадъчен и безначален / владял в хаос непрозрим. Н.</i> Ракитин, Ст II, 23. <i>Но в тая тежка нощ, / безкрайна, безначална, / полята са безлюдни.</i> Н. Лилиев, Ст., 133. <i>В лице смъртта погледнах: ../ И безначално — няма I край нигде отбелязан стремлението нейно / из пътя на безкрая.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 88. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАЧАЛЕН<sup>2</sup>,-лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е без власт, без управа, без ред; анархистичен. <i>Всичката страна беше в едно безначално състояние; въоръжени дружини кръстосваха на всяка посока и обираха и убиваха всякого, когото можеха да хванат.</i> ИЗ, 1877, 1881, 401. | БЕЗНАЧАЛЕН<sup>2</sup>,-лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е без власт, без управа, без ред; анархистичен. <i>Всичката страна беше в едно безначално състояние; въоръжени дружини кръстосваха на всяка посока и обираха и убиваха всякого, когото можеха да хванат.</i> ИЗ, 1877, 1881, 401. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАЧАЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Анархия. <i>После Баязидовата смърт чудно безначалие, страшна неразбория и междуособна война са вгнездиха в Османската държава. С.</i> Бобчев, СОИ, 44-45. // Отсъствие на ред; безредие. <i>В безредие и безначалие хората вървят уморени и възбудени като пияни.</i> Л. Стоянов, X, 130. <i>О, ратници смели, о, войнство несметно, I стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, I а дебне ги върла беда.</i> К. Христов, Избр. ст, 61. | БЕЗНАЧАЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Анархия. <i>После Баязидовата смърт чудно безначалие, страшна неразбория и междуособна война са вгнездиха в Османската държава. С.</i> Бобчев, СОИ, 44-45. // Отсъствие на ред; безредие. <i>В безредие и безначалие хората вървят уморени и възбудени като пияни.</i> Л. Стоянов, X, 130. <i>О, ратници смели, о, войнство несметно, I стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, I а дебне ги върла беда.</i> К. Христов, Избр. ст, 61. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАЧАЛСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е свързан с безначалие, безначалство. | БЕЗНАЧАЛСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е свързан с безначалие, безначалство. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАЧАЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Анархия; безначалие. <i>Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство).</i> Пч, 1871, кн. V, 73. | БЕЗНАЧАЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Анархия; безначалие. <i>Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство).</i> Пч, 1871, кн. V, 73. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНОГ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. 1. Обикн. за влечуго — който по природа е без нозе, крака; безкрак. <i>Тялото им</i> [на червеите] <i>е длъгнесто, безного, гладко или набърчено, понякога са покрити с влакна.</i> Д. Мутев, ЕИ, 79. | БЕЗНОГ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. 1. Обикн. за влечуго — който по природа е без нозе, крака; безкрак. <i>Тялото им</i> [на червеите] <i>е длъгнесто, безного, гладко или набърчено, понякога са покрити с влакна.</i> Д. Мутев, ЕИ, 79. | ||
2. Който е останал без нозе или е със сакати нозе, крака; безкрак. <i>Видях безногия ле-тец-герой / на филм — и образът му в мен остана.</i> Ел. Багряна, ПЗ, 61. <i>По пътя от градината, във свойто / безделие неволно побледнели, / се връщаха петима инвалиди, / безноги върху своите колички.</i> Ат. Далчев, Ст, 106. | 2. Който е останал без нозе или е със сакати нозе, крака; безкрак. <i>Видях безногия ле-тец-герой / на филм — и образът му в мен остана.</i> Ел. Багряна, ПЗ, 61. <i>По пътя от градината, във свойто / безделие неволно побледнели, / се връщаха петима инвалиди, / безноги върху своите колички.</i> Ат. Далчев, Ст, 106. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНАПОРЕН | БЕЗНАПОРЕН | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНОС, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без нос. | БЕЗНОС, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без нос. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безнравственост. <i>След това той</i> [цар Крум] <i>издаде оня знаменит фанати-чески закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 123. | БЕЗНРАВИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безнравственост. <i>След това той</i> [цар Крум] <i>издаде оня знаменит фанати-чески закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 123. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>прил.</i> | БЕЗНРАВСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>прил.</i> | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
— Друга (остар. книж.) форма: безнъравствен. | — Друга (остар. книж.) форма: безнъравствен. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Безнравствен. <i>От без-нравственен .. момък той създал добродетелен челяк.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 151. | БЕЗНРАВСТВЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Безнравствен. <i>От без-нравственен .. момък той създал добродетелен челяк.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 151. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безнравствен човек. <i>От такива безнравственици аз не мога да се не гнуся!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. | БЕЗНРАВСТВЕНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безнравствен човек. <i>От такива безнравственици аз не мога да се не гнуся!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕНИЦА <i>ж. Рядко.</i> Безнравствена жена. | БЕЗНРАВСТВЕНИЦА <i>ж. Рядко.</i> Безнравствена жена. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕНО. <i>Нареч. от</i> безнравствен (във 2 знач.); неморално, безпътно. <i>Постъпва безнравствено. Живее безнравствено.</i> | БЕЗНРАВСТВЕНО. <i>Нареч. от</i> безнравствен (във 2 знач.); неморално, безпътно. <i>Постъпва безнравствено. Живее безнравствено.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Нарушение на общоприетите норми за нравственост; отсъствие на добри нрави, на морал. <i>Гибелното влияние на Византия, отразило се тъй силно с интригите си и политическата си безнравственост върху българския двор и политическия живот на България, беше внесло .. и религиозната си</i> | БЕЗНРАВСТВЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Нарушение на общоприетите норми за нравственост; отсъствие на добри нрави, на морал. <i>Гибелното влияние на Византия, отразило се тъй силно с интригите си и политическата си безнравственост върху българския двор и политическия живот на България, беше внесло .. и религиозната си</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗНРАВСТВЕНОСТ | БЕЗНРАВСТВЕНОСТ | ||
Версия от 21:14, 27 ноември 2012
рични суми се извършва по банков път; безкасово плащане. Безналични акции. Финанс. Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депо-зитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач.
БЕЗНАПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който става, който се движи без налягане, без напор; при който действа само атмосферното налягане. Безнапорни течения. Безнапорно движение. Безнапорни води.
БЕЗНАСИ`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който става без насилие; ненасилст-вен. Но тези славени не могли да дочакат да са свърши туй развитие с правилен, без-насилствен начин. Т. Шишков, ИБН, 91.
БЕЗНАЧАЛЕН1 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Който няма начало. Загадъчен и безначален / владял в хаос непрозрим. Н. Ракитин, Ст II, 23. Но в тая тежка нощ, / безкрайна, безначална, / полята са безлюдни. Н. Лилиев, Ст., 133. В лице смъртта погледнах: ../ И безначално — няма I край нигде отбелязан стремлението нейно / из пътя на безкрая. П. К. Яворов, Съч. I, 88.
БЕЗНАЧАЛЕН2,-лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е без власт, без управа, без ред; анархистичен. Всичката страна беше в едно безначално състояние; въоръжени дружини кръстосваха на всяка посока и обираха и убиваха всякого, когото можеха да хванат. ИЗ, 1877, 1881, 401.
БЕЗНАЧАЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия. После Баязидовата смърт чудно безначалие, страшна неразбория и междуособна война са вгнездиха в Османската държава. С. Бобчев, СОИ, 44-45. // Отсъствие на ред; безредие. В безредие и безначалие хората вървят уморени и възбудени като пияни. Л. Стоянов, X, 130. О, ратници смели, о, войнство несметно, I стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, I а дебне ги върла беда. К. Христов, Избр. ст, 61.
БЕЗНАЧАЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е свързан с безначалие, безначалство.
БЕЗНАЧАЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия; безначалие. Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство). Пч, 1871, кн. V, 73.
БЕЗНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за влечуго — който по природа е без нозе, крака; безкрак. Тялото им [на червеите] е длъгнесто, безного, гладко или набърчено, понякога са покрити с влакна. Д. Мутев, ЕИ, 79.
2. Който е останал без нозе или е със сакати нозе, крака; безкрак. Видях безногия ле-тец-герой / на филм — и образът му в мен остана. Ел. Багряна, ПЗ, 61. По пътя от градината, във свойто / безделие неволно побледнели, / се връщаха петима инвалиди, / безноги върху своите колички. Ат. Далчев, Ст, 106.
БЕЗНАПОРЕН
БЕЗНОС, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без нос.
БЕЗНРАВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнравственост. След това той [цар Крум] издаде оня знаменит фанати-чески закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза. Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 123.
БЕЗНРАВСТВЕН, -а, -о, мн. -и. прил.
1. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал; неморален, покварен, безпътен. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство. Т. Влайков, Съч. III, 57. Той чел слово в черковата и казал, че за да са не развратим .. , то ние не тряба да влазяме в семейни сношения с чужденците, а особено с такива безнравствени личности. Хр. Ботев, Съч. 1929, 276.
2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. Всяко занятие / освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните, / е почетно. Ал. Константинов, БПр, кн. V, 69. Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло. Т. Влайков, Съч. III, 292. Безнравствена постъпка. Безнравствен живот.
— Друга (остар. книж.) форма: безнъравствен.
БЕЗНРАВСТВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Безнравствен. От без-нравственен .. момък той създал добродетелен челяк. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 151.
БЕЗНРАВСТВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безнравствен човек. От такива безнравственици аз не мога да се не гнуся! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310.
БЕЗНРАВСТВЕНИЦА ж. Рядко. Безнравствена жена.
БЕЗНРАВСТВЕНО. Нареч. от безнравствен (във 2 знач.); неморално, безпътно. Постъпва безнравствено. Живее безнравствено.
БЕЗНРАВСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Нарушение на общоприетите норми за нравственост; отсъствие на добри нрави, на морал. Гибелното влияние на Византия, отразило се тъй силно с интригите си и политическата си безнравственост върху българския двор и политическия живот на България, беше внесло .. и религиозната си
БЕЗНРАВСТВЕНОСТ
