Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/588“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>срещнеше.</i> К. Петканов, X, 188. Без оглед на (към). <i>Книж.</i> Независимо от. <i>Партизаните не нападат случайно, без оглед на военните операции по бойните фронтове, а координирано.</i> К. Ламбрев, СП, 205. Без портфейл. <i>Книж.</i> За министър — който не ръководи министерство. <i>Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, .. , или пък да бъдат без портфейл.</i> Конст., 14. Без съмнение. Несъмнено, положително, сигурно. <i>Вие, без съмнение, сте съгласни с мене.</i> Без числа. <i>Остар. Книж.</i> Безчислено, безброй. <i>Взема цар греческий без числа злато и сребро.</i> Хр. Павлович, Ц, 41. И без това (туй). Независимо от това. В <i>това време Ефрем старшият, който и без това беше ядцсан .. , се спусна към Живка възмутен.</i> И. Йовков, Разк. И, 84. > Без да <i>сложен съюз.</i> Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. <i>С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка.</i> Елин Пелин, Съч. I, 176. <i>Без да има защо, само от яд, бодна коня си с шиповете.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 259. | <i>срещнеше.</i> К. Петканов, X, 188. Без оглед на (към). <i>Книж.</i> Независимо от. <i>Партизаните не нападат случайно, без оглед на военните операции по бойните фронтове, а координирано.</i> К. Ламбрев, СП, 205. Без портфейл. <i>Книж.</i> За министър — който не ръководи министерство. <i>Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, .. , или пък да бъдат без портфейл.</i> Конст., 14. Без съмнение. Несъмнено, положително, сигурно. <i>Вие, без съмнение, сте съгласни с мене.</i> Без числа. <i>Остар. Книж.</i> Безчислено, безброй. <i>Взема цар греческий без числа злато и сребро.</i> Хр. Павлович, Ц, 41. И без това (туй). Независимо от това. В <i>това време Ефрем старшият, който и без това беше ядцсан .. , се спусна към Живка възмутен.</i> И. Йовков, Разк. И, 84. > Без да <i>сложен съюз.</i> Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. <i>С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка.</i> Елин Пелин, Съч. I, 176. <i>Без да има защо, само от яд, бодна коня си с шиповете.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 259. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗ-. Именна представка, за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение: отсъствие на нещо, лишение от нещо, напр.: безвластие, безапе-титие, безсъзнание, безпаметст-во, безръкавник, безверен, бездарен и др. | БЕЗ-. Именна представка, за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение: отсъствие на нещо, лишение от нещо, напр.: безвластие, безапе-титие, безсъзнание, безпаметст-во, безръкавник, безверен, бездарен и др. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАВАРИ`ЕН, -ййна, -ййно, <i>мн.</i> -ййни, <i>прил.</i> При който няма, не става авария. <i>Бе-заварийна работа. Безавариен транспорт. Безаварийни полети. Безаварийно изпълнение на плана.</i> | БЕЗАВАРИ`ЕН, -ййна, -ййно, <i>мн.</i> -ййни, <i>прил.</i> При който няма, не става авария. <i>Бе-заварийна работа. Безавариен транспорт. Безаварийни полети. Безаварийно изпълнение на плана.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАВАРИ`ЙНО. <i>Нареч. от</i> безавариен; без авария. <i>Командирите .. са длъжни настойчиво да изискват от всеки участник .. правилно и безаварийно да използува техниката.</i> НА, 1963, бр. 4617, 1. <i>Безаварийно пътуване.</i> | БЕЗАВАРИ`ЙНО. <i>Нареч. от</i> безавариен; без авария. <i>Командирите .. са длъжни настойчиво да изискват от всеки участник .. правилно и безаварийно да използува техниката.</i> НА, 1963, бр. 4617, 1. <i>Безаварийно пътуване.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАВАРИ`ЙНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на авария, на аварии. <i>В машинното отделение трябва да се осигури беза-варийност.</i> | БЕЗАВАРИ`ЙНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на авария, на аварии. <i>В машинното отделение трябва да се осигури беза-варийност.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАДРЕСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> За въпрос, реплика и под. — който не е отправен към конкретно ице, конкретен адресат. <i>Безадресна забележка. Безадресно обвинение.</i> | БЕЗАДРЕСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> За въпрос, реплика и под. — който не е отправен към конкретно ице, конкретен адресат. <i>Безадресна забележка. Безадресно обвинение.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАДРЕСНО. <i>Нареч. от</i> безадресен. <i>— Да затворя ли прозореца ? — каза тя безадресно. И сама не се чу.</i> А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. <i>Боне наля, напсува на „му“ безадресно.</i> Д. Цончев, М, 26. | БЕЗАДРЕСНО. <i>Нареч. от</i> безадресен. <i>— Да затворя ли прозореца ? — каза тя безадресно. И сама не се чу.</i> А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. <i>Боне наля, напсува на „му“ безадресно.</i> Д. Цончев, М, 26. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАЗОТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не съдържа азот. У <i>някои растения се намират .. азотни вещества, както и у животните се намират някои безазотни вещества.</i> В. Берон, ЕИ, 16. <i>Безазотни съединения. Безазотна храна.</i> | БЕЗАЗОТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не съдържа азот. У <i>някои растения се намират .. азотни вещества, както и у животните се намират някои безазотни вещества.</i> В. Берон, ЕИ, 16. <i>Безазотни съединения. Безазотна храна.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗ- | БЕЗ- | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАКЦИ`ЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> За който не се плаща акциз. <i>Безакциз-на захар.</i> | БЕЗАКЦИ`ЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> За който не се плаща акциз. <i>Безакциз-на захар.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАЛКАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Хим.</i> Който не е алкален, който не съдържа силна основа. <i>Стъкло с високи изолационни свойства е безалкалното стъкло.</i> Н. Николов, М, 303. | БЕЗАЛКАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Хим.</i> Който не е алкален, който не съдържа силна основа. <i>Стъкло с високи изолационни свойства е безалкалното стъкло.</i> Н. Николов, М, 303. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАЛКОХОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който не съдържа алкохол. <i>Безалкохолно вино. Безалкохолни напитки. Безалкохолни продукти.</i> | БЕЗАЛКОХОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който не съдържа алкохол. <i>Безалкохолно вино. Безалкохолни напитки. Безалкохолни продукти.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАМБАЛАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Който е без амбалаж, при който не се използува амбалаж. <i>Безамбалажно извозване на стоки.</i> | БЕЗАМБАЛАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Който е без амбалаж, при който не се използува амбалаж. <i>Безамбалажно извозване на стоки.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безапелационен (във 2 знач.). <i>Безапелативна цензура.</i> | БЕЗАПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безапелационен (във 2 знач.). <i>Безапелативна цензура.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАПЕЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. <i>Юрид.</i> Който не подлежи на обжалване; окончателен. <i>Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда.</i> ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. <i>Безапелационна резолюция.</i> | БЕЗАПЕЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. <i>Юрид.</i> Който не подлежи на обжалване; окончателен. <i>Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда.</i> ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. <i>Безапелационна резолюция.</i> | ||
2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С <i>него</i> [Г. П. Стаматов] <i>не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен.</i> К. Константинов, ППГ, 321. <i>Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно.</i> М. Кюркчиев, ВВ, 34. <i>Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.</i> | 2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С <i>него</i> [Г. П. Стаматов] <i>не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен.</i> К. Константинов, ППГ, 321. <i>Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно.</i> М. Кюркчиев, ВВ, 34. <i>Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАПЕЛАЦИОННО <i>нареч. 1. Юрид.</i> Без право на обжалване; окончателно. - <i>Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят.</i> Д. Добревски, БКН, 271. | БЕЗАПЕЛАЦИОННО <i>нареч. 1. Юрид.</i> Без право на обжалване; окончателно. - <i>Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят.</i> Д. Добревски, БКН, 271. | ||
2. Решително, категорично. <i>По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно.</i> Ив. Богданов, СП, 162. <i>В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96. | 2. Решително, категорично. <i>По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно.</i> Ив. Богданов, СП, 162. <i>В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАПЕТИ`ТИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на апетит. <i>Обикновено при заболяване се явява безапетитие.</i> | БЕЗАПЕТИ`ТИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на апетит. <i>Обикновено при заболяване се явява безапетитие.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАТОМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Нов.</i> В който не се изпробва и прилага атомно оръжие. <i>Безатомна зона.</i> | БЕЗАТОМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Нов.</i> В който не се изпробва и прилага атомно оръжие. <i>Безатомна зона.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗАТОМЕН | БЕЗАТОМЕН | ||
Версия от 21:07, 27 ноември 2012
срещнеше. К. Петканов, X, 188. Без оглед на (към). Книж. Независимо от. Партизаните не нападат случайно, без оглед на военните операции по бойните фронтове, а координирано. К. Ламбрев, СП, 205. Без портфейл. Книж. За министър — който не ръководи министерство. Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, .. , или пък да бъдат без портфейл. Конст., 14. Без съмнение. Несъмнено, положително, сигурно. Вие, без съмнение, сте съгласни с мене. Без числа. Остар. Книж. Безчислено, безброй. Взема цар греческий без числа злато и сребро. Хр. Павлович, Ц, 41. И без това (туй). Независимо от това. В това време Ефрем старшият, който и без това беше ядцсан .. , се спусна към Живка възмутен. И. Йовков, Разк. И, 84. > Без да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка. Елин Пелин, Съч. I, 176. Без да има защо, само от яд, бодна коня си с шиповете. Ст. Загорчинов, ДП, 259.
БЕЗ-. Именна представка, за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение: отсъствие на нещо, лишение от нещо, напр.: безвластие, безапе-титие, безсъзнание, безпаметст-во, безръкавник, безверен, бездарен и др.
БЕЗАВАРИ`ЕН, -ййна, -ййно, мн. -ййни, прил. При който няма, не става авария. Бе-заварийна работа. Безавариен транспорт. Безаварийни полети. Безаварийно изпълнение на плана.
БЕЗАВАРИ`ЙНО. Нареч. от безавариен; без авария. Командирите .. са длъжни настойчиво да изискват от всеки участник .. правилно и безаварийно да използува техниката. НА, 1963, бр. 4617, 1. Безаварийно пътуване.
БЕЗАВАРИ`ЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на авария, на аварии. В машинното отделение трябва да се осигури беза-варийност.
БЕЗАДРЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За въпрос, реплика и под. — който не е отправен към конкретно ице, конкретен адресат. Безадресна забележка. Безадресно обвинение.
БЕЗАДРЕСНО. Нареч. от безадресен. — Да затворя ли прозореца ? — каза тя безадресно. И сама не се чу. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Боне наля, напсува на „му“ безадресно. Д. Цончев, М, 26.
БЕЗАЗОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не съдържа азот. У някои растения се намират .. азотни вещества, както и у животните се намират някои безазотни вещества. В. Берон, ЕИ, 16. Безазотни съединения. Безазотна храна.
БЕЗ-
БЕЗАКЦИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. За който не се плаща акциз. Безакциз-на захар.
БЕЗАЛКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който не е алкален, който не съдържа силна основа. Стъкло с високи изолационни свойства е безалкалното стъкло. Н. Николов, М, 303.
БЕЗАЛКОХОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не съдържа алкохол. Безалкохолно вино. Безалкохолни напитки. Безалкохолни продукти.
БЕЗАМБАЛАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е без амбалаж, при който не се използува амбалаж. Безамбалажно извозване на стоки.
БЕЗАПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безапелационен (във 2 знач.). Безапелативна цензура.
БЕЗАПЕЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Юрид. Който не подлежи на обжалване; окончателен. Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. Безапелационна резолюция.
2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С него [Г. П. Стаматов] не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен. К. Константинов, ППГ, 321. Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно. М. Кюркчиев, ВВ, 34. Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.
БЕЗАПЕЛАЦИОННО нареч. 1. Юрид. Без право на обжалване; окончателно. - Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят. Д. Добревски, БКН, 271.
2. Решително, категорично. По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно. Ив. Богданов, СП, 162. В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“. Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96.
БЕЗАПЕТИ`ТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на апетит. Обикновено при заболяване се явява безапетитие.
БЕЗАТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Нов. В който не се изпробва и прилага атомно оръжие. Безатомна зона.
БЕЗАТОМЕН
