Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/584“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
4. <i>Геол.</i> Страна на антиклинална или син-клинална гънка на земни пластове. | 4. <i>Геол.</i> Страна на антиклинална или син-клинална гънка на земни пластове. | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВАМ и БЕДСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Книж</i>. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. <i>И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон.</i> Г. Караславов, ОХ I, 377. <i>Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. <i>Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмниците — излизал оттам, за да бедствува и гладува пак.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. <i>“.есните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!“</i> К. Христов, Кр, 69. | БЕДСТВАМ и БЕДСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Книж</i>. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. <i>И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон.</i> Г. Караславов, ОХ I, 377. <i>Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. <i>Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмниците — излизал оттам, за да бедствува и гладува пак.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. <i>“.есните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!“</i> К. Христов, Кр, 69. | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
3. <i>Остар.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. <i>Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 43. — <i>Като криеш един заточен, бедс-твуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. <i>Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. <i>Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедству-ват да си загубят службата.</i> Ч, 1875, кн. 4, 151. | 3. <i>Остар.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. <i>Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 43. — <i>Като криеш един заточен, бедс-твуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. <i>Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. <i>Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедству-ват да си загубят службата.</i> Ч, 1875, кн. 4, 151. | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВАМ | БЕДСТВАМ | ||
— От рус. бедствовать. | — От рус. бедствовать. | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствам; бедствуване. | БЕДСТВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствам; бедствуване. | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВЕН, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил</i>. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. <i>Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха.</i> Д. Димов, Т, 593-594. <i>Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот.</i> К. Христов, В, 43. | БЕДСТВЕН, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил</i>. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. <i>Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха.</i> Д. Димов, Т, 593-594. <i>Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот.</i> К. Христов, В, 43. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
3. <i>Остар.</i> Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. <i>Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа.</i> ИЗ, 1874-1881,58. | 3. <i>Остар.</i> Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. <i>Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа.</i> ИЗ, 1874-1881,58. | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВЕНО <i>нареч. Остар.</i> Злополучно, опасно. <i>И тъй един ден. . , ударили го с нож и го бедствено наранили.</i> Г. Кръсте-вич, ИБ, 107. | БЕДСТВЕНО <i>нареч. Остар.</i> Злополучно, опасно. <i>И тъй един ден. . , ударили го с нож и го бедствено наранили.</i> Г. Кръсте-вич, ИБ, 107. | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. <i>При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. <i>Но ве-днаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ.</i> М. Марчевски, ОТ, 130. <i>Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноп-леменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват.</i> М. Дринов, ППБН, 15. <i>Природни бедствия.</i> 2. <i>Остар.</i> Нещастие, злополучие, беда; бед-ство. <i>Небесний отче, недей ма оставя да загина от студ в тоя тъмен лес... Избави ме от това бедствие.</i> П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 4. <i>Завчас няколко жандарми отидоха на поменатото място като на място на бедствието: наистина тялото на англичанина са намери в един трап.</i> Ч, 1875, кн. 3, 143. ^ | БЕДСТВИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. <i>При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. <i>Но ве-днаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ.</i> М. Марчевски, ОТ, 130. <i>Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноп-леменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват.</i> М. Дринов, ППБН, 15. <i>Природни бедствия.</i> 2. <i>Остар.</i> Нещастие, злополучие, беда; бед-ство. <i>Небесний отче, недей ма оставя да загина от студ в тоя тъмен лес... Избави ме от това бедствие.</i> П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 4. <i>Завчас няколко жандарми отидоха на поменатото място като на място на бедствието: наистина тялото на англичанина са намери в един трап.</i> Ч, 1875, кн. 3, 143. ^ | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Бедствие. <i>Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. От гладна смърт и унизителен живот — .. — го избави една</i> | БЕДСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Бедствие. <i>Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. От гладна смърт и унизителен живот — .. — го избави една</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕДСТВО | БЕДСТВО | ||
Версия от 21:06, 27 ноември 2012
Понякога тя ставаше да вземе нещо .. — в ниската малка стая тя се изправяше като строен острлб — високи бедра, тънък кръст, Й. Йовков, АМГ, 78-79. Вместо копия или лъкове, те носеха къси двуостри брадви и дълги мечове, които хлопаха на бедрата им. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Сърната и малкото се показаха между буките отсреща и влязоха в слънчевата картина, .. Багрите заиграха и по тях: кафявочерве-никавото лъскаво тяло с бялото по корема и светлоръждивата ивица на бедрата. В. Андреев, ПР, 147. Не е лудо като други/ от селото, — / тамбура му яворова / на бедрото. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. Стройни бедра. Дълги бедра.
2. Геом. Страна на равнобедрен триъгълник.
3. Геом. Всяка една от неуспоредните страни на трапец. Ако бедрата на един трапец са равни, той се нарича равнобедрен. Планим. VIII кл, 20.
4. Геол. Страна на антиклинална или син-клинална гънка на земни пластове.
БЕДСТВАМ и БЕДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон. Г. Караславов, ОХ I, 377. Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад. Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмниците — излизал оттам, за да бедствува и гладува пак. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. “.есните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!“ К. Христов, Кр, 69.
2. Остар. Търпя, понасям нещастия, беди. Колко повече бедствува злощастний чело-век, кой придаден без да ще на черната съдба, коя непрестанно го плеска ту от едната страна, ту от другата, отчаян пада и са оставя в грозните й ръце, омаян той вече не знае нито де ходи, нито де е и що прави. Ил. Блъсков, ЗК, 194. В тоя период [802-861 г.] от българската история гля-даме да ся съединяват тиските и дунавските българе и да стават един силен народ, който пд-отнапред бедствуваше от могу-щественото оръжие на франките и византийците. Д. Войников, КБИ, 53.
3. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 43. — Като криеш един заточен, бедс-твуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти. Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедству-ват да си загубят службата. Ч, 1875, кн. 4, 151.
БЕДСТВАМ
— От рус. бедствовать.
БЕДСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствам; бедствуване.
БЕДСТВЕН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха. Д. Димов, Т, 593-594. Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот. К. Христов, В, 43.
2. Остар. Който носи, причинява беда, нещастие. След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия. Н. Бончев, Р (превод), 38. На пълнокръвните колкото са полезни хладките и речните бани, толкози са бедствени за тях многото топли и многото студени бани. С. Доб-роплодни, 3 (превод), 31.
3. Остар. Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа. ИЗ, 1874-1881,58.
БЕДСТВЕНО нареч. Остар. Злополучно, опасно. И тъй един ден. . , ударили го с нож и го бедствено наранили. Г. Кръсте-вич, ИБ, 107.
БЕДСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага. Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. Но ве-днаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ. М. Марчевски, ОТ, 130. Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноп-леменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват. М. Дринов, ППБН, 15. Природни бедствия. 2. Остар. Нещастие, злополучие, беда; бед-ство. Небесний отче, недей ма оставя да загина от студ в тоя тъмен лес... Избави ме от това бедствие. П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 4. Завчас няколко жандарми отидоха на поменатото място като на място на бедствието: наистина тялото на англичанина са намери в един трап. Ч, 1875, кн. 3, 143. ^
БЕДСТВО, мн. -а, ср. Остар. Бедствие. Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. От гладна смърт и унизителен живот — .. — го избави една
БЕДСТВО
