Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/764“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`СВАМ СЕ</b> и <b>ВЕ`СВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вя`сна се</b>, ве`снеш се, <i>мин. св.</i> вя`снах се и (диал.) весна`х се и <b>ве`сна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех. Разг.</i> Появявам се някъде от време на време и обикн. за кратко, без да се застоявам; вествам се, мярвам се. <i>Аз заключих стаята и реших да не се вясвам в къщи три дена, дано мирясат съседите ни.</i> Н. Каралиева, Н, 24. <i>— Да й кажеш — не искам да я видя! Да ме срами тъй! Повече да не се вясва пред очите ми! Чу ли?</i> Д. Рачев, СС, 197. <i>Станка знаеше, че той трябва да бъде при другарите си, и не му се сърдеше, задето толкоз време не се вясна при нея.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 222. <i>Надяваше се [Димитрий] на бога жена му да се оправи. Каза Захарий да не се весва към тяхната къща.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 428. <i>— Напоследък не мога да ти видя очите — само се весваш вкъщи и пак излизаш.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вясвам се; весване, вестване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`СКАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв., непрех. Разг.</i> Появявам се от време на време бързо и за кратко време; мяркам се. <i>Трифон, най-големият му син, пое занаята на баща си — наемаше воденици и по цели месеци не се вяскаше в къщата.</i> Г. Караславов, ОХ I, 409. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>ве`скам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`СКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вяскам се. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>ве`скане</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`СНА СЕ</b>. Вж. <em>вясвам се</em>. |
| − | + | <b>ВЯ`ТИ`ЧИ</b> <i>мн. Истор.</i> Източнославянско племе, влязло в състава на руската народност. <i>На североизток до лехите живели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При кърпатските планини — хръвате, .., на лявата страна от р. Десна Сема и Сула — северяне, по` северно от тях радимичи и вятичи.</i> Й. Груев, Лет., 1872, 212. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЯ`ТЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> ветрове`, (рядко) ве`трища и (нар.-поет.) ве`три, <i>м.</i> 1. Движеща се въздушна маса, въздушно течение, успоредно на земята. <i>А на заранта излязъл вятър, събрал всичките облаци .. и забулил небето.</i> Д. Габе, Н, 8. <i>Лицето му, обрулено от слънчевия пек и ветрищата из планината, имаше здрав, медночервен цвят.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 138. <i>Беше краят на март, времето на горняка, както у нас наричат югозападния вятър.</i> А. Гуляшки, ДМС, 167. <i>Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете.</i> Е. Мутева, РБК, 68. <i>Подир два деня са захванаха твърде силни ветрове, големи снегове и ягка зима.</i> П. Хитов, МП, 18. <i>Гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен!</i> Хр. Ботев, Съч., 1950, 16. <i>Пуста горо, / защо си млого рано повенула? / Дали ми те жежки ветри ударише</i>? Нар. пес., СбНУ XLIII, 7. <i>Задуха насрещен вятър.</i> △ <i>Надвечер излезе силен вятър.</i> △ <i>Северен вятър. Морски вятър.</i> // Раздвижване на въздуха с или от нещо. <i>Хаджи Енчо сяда, като силно въздиша от умора, и си прави вятър с червената кърпа.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. <i>В този ресторант беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни, — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. |
| − | |||
| − | <i>Задуха насрещен вятър.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед. Разг.</i> Несериозна, празна работа. <i>— Йордо! Твоите новини излязоха вятър.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 134. <i>— Досега пишех статии, с журналистика се занимавах — вятър, ти казвам, вятър!</i> Й. Йовков, ПГ, 10. <i>„Вятър ще излезе снощният слух, съвсем напразна тревога — стиска ли на Селим хан тъкмо днес .. да натрапи на войската си това, дето не смее години?“{{попр|Добавени затварящи кавички.}}</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 466. <i>Търговия! Аз я смятах бог знае колко страшно нещо, а то — вятър! Купи — продай, купи — продай и друго нищо.</i> Чудомир, Избр. пр, 209. | |
| − | + | 3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздух. <i>Освен тия две трошици във водата за пиене има и вятър и малко въглена киселина.</i> Ив. Богоров, СЛ, 5. <i>Да излезем на чист вятър.</i> Н. Геров, РБЯ I, 200. | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните; газове. <i>А това смукане … причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (в червата), колик и пр.</i> Ч, 1875, кн. 4, 174. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. <i>Остар.</i> Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните; газове. <i>А това смукане | ||
5. <i>Остар.</i> Ревматизъм. <i>От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм), червен оток .. и нервически болести.</i> Ч, 1875, бр. 7, 306. <i>Постелката не требува да е близо до прозореца, зачтото, ако и добре да е затворен, то пак, без да ся усеща, ще дохожда течение от въздух през прозореца въз спящий, а това често му докарува ревматизъм (вятър).</i> Д. Фингов, Лет., 1873, 74. | 5. <i>Остар.</i> Ревматизъм. <i>От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм), червен оток .. и нервически болести.</i> Ч, 1875, бр. 7, 306. <i>Постелката не требува да е близо до прозореца, зачтото, ако и добре да е затворен, то пак, без да ся усеща, ще дохожда течение от въздух през прозореца въз спящий, а това често му докарува ревматизъм (вятър).</i> Д. Фингов, Лет., 1873, 74. | ||
| − | <i> | + | 6. <i>Диал.</i> Епидемия (Н. Геров, РБЯ). |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i> | + | 7. Като <i>междум.</i> Обикн. <i>ед.</i> и <i>мн.</i> (рядко) ветршца. <i>Разг.</i> За израз на съмнение, недоверие, неодобрение, недоволство, пренебрежение. <i>— Ти храниш ли козичката? — Храня я. Преди малко й сипах ярма. — Храниш я — вятър.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 64. <i>— Има ли барем помощ? — Има, ветрища! — отвръщаше бързо и троснато Гина.</i> Г. Караславов, СИ, 18. <i>— Ще поговоря с моя приятел, достойни отче — кимам аз разбиращо, — и вярвам, че той ще се вслуша в думите ми. — Ще се вслуша — вятър! Лучиано никого не слуша.</i> С. Славчев, БФ, 269. |
| + | ◇ <b>Бял вятър</b>. <i>Диал.</i> 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, южняк. <i>Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, валози, по хармани и градини.</i> Г. Караславов, ОХ I, 311. <i>Той топи посред зима снега, напролет</i> | ||
Текуща версия към 05:56, 26 юли 2015
ВЯ`СВАМ СЕ и ВЕ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вя`сна се, ве`снеш се, мин. св. вя`снах се и (диал.) весна`х се и ве`сна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Появявам се някъде от време на време и обикн. за кратко, без да се застоявам; вествам се, мярвам се. Аз заключих стаята и реших да не се вясвам в къщи три дена, дано мирясат съседите ни. Н. Каралиева, Н, 24. — Да й кажеш — не искам да я видя! Да ме срами тъй! Повече да не се вясва пред очите ми! Чу ли? Д. Рачев, СС, 197. Станка знаеше, че той трябва да бъде при другарите си, и не му се сърдеше, задето толкоз време не се вясна при нея. Г. Караславов, ОХ IV, 222. Надяваше се [Димитрий] на бога жена му да се оправи. Каза Захарий да не се весва към тяхната къща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 428. — Напоследък не мога да ти видя очите — само се весваш вкъщи и пак излизаш.
ВЯ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вясвам се; весване, вестване.
ВЯ`СКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. Появявам се от време на време бързо и за кратко време; мяркам се. Трифон, най-големият му син, пое занаята на баща си — наемаше воденици и по цели месеци не се вяскаше в къщата. Г. Караславов, ОХ I, 409.
— Друга (диал.) форма: ве`скам се.
ВЯ`СКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вяскам се.
— Друга (диал.) форма: ве`скане.
ВЯ`СНА СЕ. Вж. вясвам се.
ВЯ`ТИ`ЧИ мн. Истор. Източнославянско племе, влязло в състава на руската народност. На североизток до лехите живели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При кърпатските планини — хръвате, .., на лявата страна от р. Десна Сема и Сула — северяне, по` северно от тях радимичи и вятичи. Й. Груев, Лет., 1872, 212.
ВЯ`ТЪР, -ът, -а, мн. ветрове`, (рядко) ве`трища и (нар.-поет.) ве`три, м. 1. Движеща се въздушна маса, въздушно течение, успоредно на земята. А на заранта излязъл вятър, събрал всичките облаци .. и забулил небето. Д. Габе, Н, 8. Лицето му, обрулено от слънчевия пек и ветрищата из планината, имаше здрав, медночервен цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 138. Беше краят на март, времето на горняка, както у нас наричат югозападния вятър. А. Гуляшки, ДМС, 167. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. Е. Мутева, РБК, 68. Подир два деня са захванаха твърде силни ветрове, големи снегове и ягка зима. П. Хитов, МП, 18. Гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1950, 16. Пуста горо, / защо си млого рано повенула? / Дали ми те жежки ветри ударише? Нар. пес., СбНУ XLIII, 7. Задуха насрещен вятър. △ Надвечер излезе силен вятър. △ Северен вятър. Морски вятър. // Раздвижване на въздуха с или от нещо. Хаджи Енчо сяда, като силно въздиша от умора, и си прави вятър с червената кърпа. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. В този ресторант беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни, — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60.
2. Прен. Само ед. Разг. Несериозна, празна работа. — Йордо! Твоите новини излязоха вятър. Ив. Вазов, Съч. IX, 134. — Досега пишех статии, с журналистика се занимавах — вятър, ти казвам, вятър! Й. Йовков, ПГ, 10. „Вятър ще излезе снощният слух, съвсем напразна тревога — стиска ли на Селим хан тъкмо днес .. да натрапи на войската си това, дето не смее години?“* В. Мутафчиева, ЛСВ II, 466. Търговия! Аз я смятах бог знае колко страшно нещо, а то — вятър! Купи — продай, купи — продай и друго нищо. Чудомир, Избр. пр, 209.
3. Остар. и диал. Въздух. Освен тия две трошици във водата за пиене има и вятър и малко въглена киселина. Ив. Богоров, СЛ, 5. Да излезем на чист вятър. Н. Геров, РБЯ I, 200.
4. Остар. Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните; газове. А това смукане … причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (в червата), колик и пр. Ч, 1875, кн. 4, 174.
5. Остар. Ревматизъм. От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм), червен оток .. и нервически болести. Ч, 1875, бр. 7, 306. Постелката не требува да е близо до прозореца, зачтото, ако и добре да е затворен, то пак, без да ся усеща, ще дохожда течение от въздух през прозореца въз спящий, а това често му докарува ревматизъм (вятър). Д. Фингов, Лет., 1873, 74.
6. Диал. Епидемия (Н. Геров, РБЯ).
7. Като междум. Обикн. ед. и мн. (рядко) ветршца. Разг. За израз на съмнение, недоверие, неодобрение, недоволство, пренебрежение. — Ти храниш ли козичката? — Храня я. Преди малко й сипах ярма. — Храниш я — вятър. Ив. Мартинов, ПМ, 64. — Има ли барем помощ? — Има, ветрища! — отвръщаше бързо и троснато Гина. Г. Караславов, СИ, 18. — Ще поговоря с моя приятел, достойни отче — кимам аз разбиращо, — и вярвам, че той ще се вслуша в думите ми. — Ще се вслуша — вятър! Лучиано никого не слуша. С. Славчев, БФ, 269.
◇ Бял вятър. Диал. 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, южняк. Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, валози, по хармани и градини. Г. Караславов, ОХ I, 311. Той топи посред зима снега, напролет
