Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/742“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>вършил вече института и стажа си, | + | <i>вършил вече института и стажа си, Белички още се въртеше из София, оставаше му да защити дипломната си работа.</i> Д. Фучеджиев, Р, 123. |
5. <i>Прен.</i> Бавя се, мая се, тъй като се чудя какво да кажа, как да постъпя, как да предприема нещо. <i>Когато Петър свърши гимназията, пухтя, въртя се и една вечер на трапеза усмихна се гузно и каза на баща си.</i> А. Страшимиров, К, 22. <i>Хайде да сложим край на дървеното рало .. — рекли им и хората се въртели, додумвали се, па най-сетне решили.</i> К. Григоров, ТГ, 72. | 5. <i>Прен.</i> Бавя се, мая се, тъй като се чудя какво да кажа, как да постъпя, как да предприема нещо. <i>Когато Петър свърши гимназията, пухтя, въртя се и една вечер на трапеза усмихна се гузно и каза на баща си.</i> А. Страшимиров, К, 22. <i>Хайде да сложим край на дървеното рало .. — рекли им и хората се въртели, додумвали се, па най-сетне решили.</i> К. Григоров, ТГ, 72. | ||
Ред 5: | Ред 5: | ||
6. <i>Прен. Разг.</i> Много време изгубвам за някаква неспорна работа. <i>Цял ден се въртя с тази задача и не мога да я реша.</i> | 6. <i>Прен. Разг.</i> Много време изгубвам за някаква неспорна работа. <i>Цял ден се въртя с тази задача и не мога да я реша.</i> | ||
− | 7. Обикн. с предл. около, край, в. Постоянно или често се намирам някъде или около някого, обикн. за да му окажа внимание, да привлека вниманието му или да върша нещо; навъртам се. <i>Старата шеташе, въртеше се около гостите, приказваше с тях и се усмихваше от време на | + | 7. Обикн. с предл. <em>около</em>, <em>край</em>, <em>в</em>. Постоянно или често се намирам някъде или около някого, обикн. за да му окажа внимание, да привлека вниманието му или да върша нещо; навъртам се. <i>Старата шеташе, въртеше се около гостите, приказваше с тях и се усмихваше от време на време.</i> Г. Караславов, Тат., 234. <i>— Слушах, че си бил в Цариград и си се въртял около сръбкинята Неда, цар Михаиловата вдовица?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 93. <i>Катка Гергова стана библиотекарка на читалището. И всяка вечер там са въртяха младежи, взимаха книги шги връщаха, четяха вестници и спореха.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 282. <i>Белчо, който през целия ден се въртеше край Ивана и само се размайваше около машината, приближи се до жените и се изсмя като жена.</i> К. Петканов, МЗК, 81. <i>— А знаеш ли — .. — три месеца Спас не е спал за този клуб. Заряза си и работата, и всичко .. все аз се въртя в книжарничката.</i> Г. Караславов, ОХ 11, 617. |
− | 8. <i>Прен.</i> С предл. в, из. Обикн. за мисъл, чувство и под — намирам се в съзнанието на някого. <i>Тя си наля, па си поседна .. край кладенеца. А в главата й се въртяха все същите мисли.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. <i>В главата му се въртяха различни идеи за начина на производството и той се хвана за една от тях.</i> Д. Кисьов, Щ, 345. <i>Тежки мисли се въртяха из умовете им.</i> Ив. Вазов, съч. VII, 67. <i>„Що да се прави? Тия и много други въпроси се въртяха из главата ми и не ми даваха покой из пътя.“</i> С. Радев, ССБ | + | 8. <i>Прен.</i> С предл. <em>в</em>, <em>из</em>. Обикн. за мисъл, чувство и под.{{попр|Добавена точка.}} — намирам се в съзнанието на някого. <i>Тя си наля, па си поседна .. край кладенеца. А в главата й се въртяха все същите мисли.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. <i>В главата му се въртяха различни идеи за начина на производството и той се хвана за една от тях.</i> Д. Кисьов, Щ, 345. <i>Тежки мисли се въртяха из умовете им.</i> Ив. Вазов, съч. VII, 67. <i>„Що да се прави? Тия и много други въпроси се въртяха из главата ми и не ми даваха покой из пътя.“</i> С. Радев, ССБ II, 382. |
− | + | 9. С предл. <em>в</em>, <em>из</em>. Поддържам постоянни контакти, връзки, дружа, общувам с хора от някаква среда, общество; движа се. <i>С горест на сърцето гледаше той тази луда оргия, героят на която беше неговият някогашен другар, .. погълнат и претопен напълно в тази среда, из която се върти.</i> Т. Влайков, РП I, 160. <i>Личеше, че е развит човек, но се е въртял в грубичка и непридирчива среда.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. <i>И обществото, в което се въртя — кой знае и в него какво чудо гадости се крие, но стените не говорят .. и в хорските сърца не можем да четем.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 308. | |
− | + | 10. <i>Прен.</i> Обикн. с предл. <em>около</em>. За разговор, спор, мисъл — отнасям се към определена тема. <i>Разговорът е все още жив, възбуден, с внезапни скокове минава от тема на тема, но постоянно се върти все около село.</i> Й. Йовков, Разк. I, 54. <i>Разговорите в кръчмата се въртяха все около изземването на храните.</i> Г. Караславов, ОХ II, 548. <i>„Вчера съгласно съобщението на Дикова разговорът на Каулбарса с полковите командири се е въртял върху нотата, подадена на правителството“</i>. С. Радев, ССБ II, 351. | |
− | + | 11. <i>Прен. Разг.</i> За филм или друг видеозапис — прожектирам се, излъчвам се. <i>— Преди да се снеме нашият филм, по съветските екрани се „въртеше“ американската версия на „Война и мир“, където ролята на Наташа Ростова бе изпълнявана от американската актриса Одри Хепбърн.</i> Отеч., 1978, кн. 4-5, 3. // За мелодия, песен — звуча, излъчвам се от грамофонна плоча, касета, лента и под. <i>„Индианско лято“ .. — въртеше се милата глуповата песничка, а те се гледаха в очите.</i> В. Пламенов, ПА, 73. | |
+ | ---- | ||
+ | <b>ВЪРТИ` МЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Усещам силна, постоянна, продължителна болка в някаква част на тялото (обикн. колене, стави и под.). <i>Подгизнахме, коленете вече ме въртят ревматично и имам сигнали за ишиас.</i> Н. Тарас, СГ, 105. <i>— Хапове ми даде, мазило за кръста, а за плешката забравих да му кажа. Цяла нощ ме е въртяла пущината.</i> Н. Каралиева, Н, 44. | ||
− | + | ◇ <b>Върти ми се бръмбар (муха) в главата</b>. <i>Разг.</i> Непрестанно ме занимава, безпокои някаква безполезна, неразумна мисъл, идея. <i>— Искам да зная аз какъв бръмбар ти се върти в главата.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 259. <i>Не ти е добра мухата, казва дядо, лоша муха ти се върти в главата.</i> Й. Радичков, 208. | |
− | + | <b>Върти ми се в (из) главата (ума)</b>. <i>Разг.</i> Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. <i>— Но в коя година русите освободиха България? Като че ли в главата му се въртеше една дата.</i> П. Стъпов, ГОВ, 60. | |
− | + | <b>Върти ми се в (из) устата (на езика)</b>. <i>Разг.</i> 1. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. <i>Чичо Стайко мълчеше. Ала познаваше се, че много нящо още му се върти из устата да го изкаже, .., което е наболяло на сърцето му.</i> Т. Влайков, Съч. II, 83. <i>Лалка я слушаше. Един въпрос й се въртеше на езика.</i> Г. Стаматов, Разк II, 70-71. <i>— Богдан и той стана като тях, сякаш им е брат. Добра неволно се усмихна, .. Въртеше й се нещо на езика за Богдана, но не посмя да го каже, за да не се издаде.</i> К. Петканов, X, 41. | |
− | |||
− | < | ||
− | |||
− | |||
+ | <b>Върти ми се къщата</b>. <i>Диал.</i> 1. Много съм |
Текуща версия към 16:56, 18 юли 2015
вършил вече института и стажа си, Белички още се въртеше из София, оставаше му да защити дипломната си работа. Д. Фучеджиев, Р, 123.
5. Прен. Бавя се, мая се, тъй като се чудя какво да кажа, как да постъпя, как да предприема нещо. Когато Петър свърши гимназията, пухтя, въртя се и една вечер на трапеза усмихна се гузно и каза на баща си. А. Страшимиров, К, 22. Хайде да сложим край на дървеното рало .. — рекли им и хората се въртели, додумвали се, па най-сетне решили. К. Григоров, ТГ, 72.
6. Прен. Разг. Много време изгубвам за някаква неспорна работа. Цял ден се въртя с тази задача и не мога да я реша.
7. Обикн. с предл. около, край, в. Постоянно или често се намирам някъде или около някого, обикн. за да му окажа внимание, да привлека вниманието му или да върша нещо; навъртам се. Старата шеташе, въртеше се около гостите, приказваше с тях и се усмихваше от време на време. Г. Караславов, Тат., 234. — Слушах, че си бил в Цариград и си се въртял около сръбкинята Неда, цар Михаиловата вдовица? Ст. Загорчинов, ДП, 93. Катка Гергова стана библиотекарка на читалището. И всяка вечер там са въртяха младежи, взимаха книги шги връщаха, четяха вестници и спореха. Ст. Даскалов, СЛ, 282. Белчо, който през целия ден се въртеше край Ивана и само се размайваше около машината, приближи се до жените и се изсмя като жена. К. Петканов, МЗК, 81. — А знаеш ли — .. — три месеца Спас не е спал за този клуб. Заряза си и работата, и всичко .. все аз се въртя в книжарничката. Г. Караславов, ОХ 11, 617.
8. Прен. С предл. в, из. Обикн. за мисъл, чувство и под.* — намирам се в съзнанието на някого. Тя си наля, па си поседна .. край кладенеца. А в главата й се въртяха все същите мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. В главата му се въртяха различни идеи за начина на производството и той се хвана за една от тях. Д. Кисьов, Щ, 345. Тежки мисли се въртяха из умовете им. Ив. Вазов, съч. VII, 67. „Що да се прави? Тия и много други въпроси се въртяха из главата ми и не ми даваха покой из пътя.“ С. Радев, ССБ II, 382.
9. С предл. в, из. Поддържам постоянни контакти, връзки, дружа, общувам с хора от някаква среда, общество; движа се. С горест на сърцето гледаше той тази луда оргия, героят на която беше неговият някогашен другар, .. погълнат и претопен напълно в тази среда, из която се върти. Т. Влайков, РП I, 160. Личеше, че е развит човек, но се е въртял в грубичка и непридирчива среда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. И обществото, в което се въртя — кой знае и в него какво чудо гадости се крие, но стените не говорят .. и в хорските сърца не можем да четем. Ал. Константинов, Съч. I, 308.
10. Прен. Обикн. с предл. около. За разговор, спор, мисъл — отнасям се към определена тема. Разговорът е все още жив, възбуден, с внезапни скокове минава от тема на тема, но постоянно се върти все около село. Й. Йовков, Разк. I, 54. Разговорите в кръчмата се въртяха все около изземването на храните. Г. Караславов, ОХ II, 548. „Вчера съгласно съобщението на Дикова разговорът на Каулбарса с полковите командири се е въртял върху нотата, подадена на правителството“. С. Радев, ССБ II, 351.
11. Прен. Разг. За филм или друг видеозапис — прожектирам се, излъчвам се. — Преди да се снеме нашият филм, по съветските екрани се „въртеше“ американската версия на „Война и мир“, където ролята на Наташа Ростова бе изпълнявана от американската актриса Одри Хепбърн. Отеч., 1978, кн. 4-5, 3. // За мелодия, песен — звуча, излъчвам се от грамофонна плоча, касета, лента и под. „Индианско лято“ .. — въртеше се милата глуповата песничка, а те се гледаха в очите. В. Пламенов, ПА, 73.
ВЪРТИ` МЕ несв., непрех. Усещам силна, постоянна, продължителна болка в някаква част на тялото (обикн. колене, стави и под.). Подгизнахме, коленете вече ме въртят ревматично и имам сигнали за ишиас. Н. Тарас, СГ, 105. — Хапове ми даде, мазило за кръста, а за плешката забравих да му кажа. Цяла нощ ме е въртяла пущината. Н. Каралиева, Н, 44.
◇ Върти ми се бръмбар (муха) в главата. Разг. Непрестанно ме занимава, безпокои някаква безполезна, неразумна мисъл, идея. — Искам да зная аз какъв бръмбар ти се върти в главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Не ти е добра мухата, казва дядо, лоша муха ти се върти в главата. Й. Радичков, 208.
Върти ми се в (из) главата (ума). Разг. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. — Но в коя година русите освободиха България? Като че ли в главата му се въртеше една дата. П. Стъпов, ГОВ, 60.
Върти ми се в (из) устата (на езика). Разг. 1. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Чичо Стайко мълчеше. Ала познаваше се, че много нящо още му се върти из устата да го изкаже, .., което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II, 83. Лалка я слушаше. Един въпрос й се въртеше на езика. Г. Стаматов, Разк II, 70-71. — Богдан и той стана като тях, сякаш им е брат. Добра неволно се усмихна, .. Въртеше й се нещо на езика за Богдана, но не посмя да го каже, за да не се издаде. К. Петканов, X, 41.
Върти ми се къщата. Диал. 1. Много съм