Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/713“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> въодушевя като <i>прил.</i> 1. Който е обхванат от въодушевление; ентусиазиран, възторжен. <i>Лина свършваше гимназията и трябваше да й ушият първия момински костюм, с който щеше да се яви и декламира на утрото, .. Тя беше радостна, увлечена и въодушевена повече от всякога.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. <i>Образован момък [Тодор Каблешков], родом из Копривщица — и един от най-въодушевените апостоли преди бунта.</i> Ив. Вазов, Съч. 1, 45. |
− | + | 2. Който изразява въодушевление; възторжен, ентусиазиран. <i>Всички присъствуващи с особено задоволство слушаха тази въодушевена реч на Каменова.</i> Т. Влайков, Съч. III, 60. <i>Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли? .. Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват, а ето фактите.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 113. <i>Някои от къпещите се имаха въодушевен вид, спореха въодушевено и превъзнасяха юмрука, който разтърсваше спокойствието в Европа.</i> Д. Димов, Т, 352. <i>Той от все сърце сподели въодушевеното ликуване на дъбинската младеж.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. | |
− | + | — Друга (остар.) форма: <em>въодушевле`н</em>. | |
+ | ---- | ||
+ | <b>ВЪОДУШЕВЕ`НО</b>. <i>Нареч. от</i> въодушевен. <i>Той говореше въодушевено, увлечен от своите красиви думи.</i> Т. Влайков, Съч. III, 55. <i>— Запей моята песен, бе Дядка. Пелинковата песен запей — въодушевено се развика той.</i> Елин Пелин, Съч. I, 21. <i>Сега същият той вървеше начело на гюргевските гости, размахваше над главата си въодушевено новия си жълт бастун и викаше с цялото си гърло: „ура"!</i> С. Северняк, ОНК, 25. | ||
− | + | — Друга (остар.) форма: <em>въодушевле`но</em>. | |
− | |||
− | — Друга (остар.) форма: | ||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЛЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прич. мин. страд. от</i> въодушевля като <i>прил.</i> Въодушевен. |
− | |||
− | |||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Силна душевна възбуда, предизвикана от изживяване на възторжени чувства, които подтикват към енергично действие. <i>Въодушевлението изглеждаше да е голямо и общо, в очите на всички гореше огън, върху челата падаха кичури коса, чашите високо се издигаха.</i> Й. Йовков, Разк. III, 75. <i>Все по-огнени ставаха думите на ораторите и все по-силно въодушевлението на работниците.</i> Д. Димов, Т, 292. <i>Говори той дълго, с голямо въодушевление размахваше ръце, подръпваше немилостиво брадата си, .., изричаше дълги фрази и гръмки думи, може би не много ясни и за него самия, но пълни със страстна обич към народа, към науката.</i> Д. Талев, ПК, 490. <i>Навред цареше възбуждението на мъжете, които отиваха на война, и въодушевлението на младежите, които искаха да се запишат доброволци.</i> Т. Харманджиев, Р, 180. <i>А пред Панагюрище жените, старците и децата с необикновено въодушевление копаеха обкопи.</i> Г. Бенев, БК (превод), 49. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЛЯ`</b>. Вж. <em>въодушевлявам</em>. |
---- | ---- | ||
− | <b>ВЪОДУШЕВЛЯ</b>. | + | <b>ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въодушевля`</b>, -и`ш, <i>мин</i>. <i>св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Въодушевявам. <i>Аз напълно оценявам дружеските чувства на автора към мене, що са го въодушевлявали.</i> НБ, 1877, бр. 58, 228. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>въодушевля` се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Въодушевявам се. <i>От тая реч вие ще можете да си съставите едно приблизително понятие за идеите, от които са въодушевляват сегашните представители на английското правителство.</i> НБ, 1877, бр. 64, 251. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> въодушевлявам <i>и от</i> въодушевлявам се; въодушевяване. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЯ`</b>. Вж. <em>въодушевявам</em>. |
---- | ---- | ||
− | <b>ВЪОДУШЕВЯ</b>. | + | <b>ВЪОДУШЕВЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въодушевя</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Предизвиквам силно възбудено душевно състояние у някого и подбуждам към енергично действие; ентусиазирам. <i>— Води ни към България — викаха те, сякаш измяната на съюзника, вместо да ги отчае, ги въодушевяваше.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 239. <i>Някое време людете го гледаха мълчаливо, с нескрито любопитство и почуда — тоя ли слабичък, брадат и надменен човек беше същият, който ги бе развълнувал, който ги бе въодушевил с чудните си думи.</i> Д. Талев, ПК, 56. <i>Героичното решение на щаба да остане на мястото си въодушеви бойците от цялата дивизия. През целия ден те се биха с устрем, непоколебимо.</i> П. Славински, МСК, 72. <i>Висока е цената, що го въодушевява и зарад която реши да се впусне в борбата.</i> Т. Влайков, Съч. III, 245. <i>Ний ся ползуваме от този случай, и за да благодарим явно .., и за ту отечески, ту братски, ту приятелски насърчвания, .., на които единствената цел е да ни въодушевят в делото, което сме предприели.</i> Ч, 1871, бр. 7, 193. |
---- | ---- | ||
− | <b>ВЪОДУШЕВЯВАМ</b> | + | <b>ВЪОДУШЕВЯВАМ СЕ</b> несв.; <b>въодушевя` се</b> <i>св., непрех.</i> Изпадам в силно възбудено душевно състояние и ме обхваща желание за енергично действие. <i>Поел изпърво някак сдържано, малко-помалко той се въодушеви, засили своя яснозвучен глас и с особена изразителност подчертаваше ония места, дето Ботев изказва своето дълбоко възмущение.</i> Т. Влайков, Съч. III, 29. <i>Някаква необходимост .. определяше вече животът му. И той вървеше, тласкан от нея, въодушевяваше се, вземаше решения.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 115. |
− | |||
− | |||
+ | — Други (остар.) форми: <em>въодушевлявам</em> и <em>воодушевявам</em> (книж.). |
Текуща версия към 23:48, 1 юли 2015
ВЪОДУШЕВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въодушевя като прил. 1. Който е обхванат от въодушевление; ентусиазиран, възторжен. Лина свършваше гимназията и трябваше да й ушият първия момински костюм, с който щеше да се яви и декламира на утрото, .. Тя беше радостна, увлечена и въодушевена повече от всякога. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Образован момък [Тодор Каблешков], родом из Копривщица — и един от най-въодушевените апостоли преди бунта. Ив. Вазов, Съч. 1, 45.
2. Който изразява въодушевление; възторжен, ентусиазиран. Всички присъствуващи с особено задоволство слушаха тази въодушевена реч на Каменова. Т. Влайков, Съч. III, 60. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли? .. Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват, а ето фактите. Ал. Константинов, Съч. I, 113. Някои от къпещите се имаха въодушевен вид, спореха въодушевено и превъзнасяха юмрука, който разтърсваше спокойствието в Европа. Д. Димов, Т, 352. Той от все сърце сподели въодушевеното ликуване на дъбинската младеж. Т. Влайков, Съч. III, 148.
— Друга (остар.) форма: въодушевле`н.
ВЪОДУШЕВЕ`НО. Нареч. от въодушевен. Той говореше въодушевено, увлечен от своите красиви думи. Т. Влайков, Съч. III, 55. — Запей моята песен, бе Дядка. Пелинковата песен запей — въодушевено се развика той. Елин Пелин, Съч. I, 21. Сега същият той вървеше начело на гюргевските гости, размахваше над главата си въодушевено новия си жълт бастун и викаше с цялото си гърло: „ура"! С. Северняк, ОНК, 25.
— Друга (остар.) форма: въодушевле`но.
ВЪОДУШЕВЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от въодушевля като прил. Въодушевен.
ВЪОДУШЕВЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Силна душевна възбуда, предизвикана от изживяване на възторжени чувства, които подтикват към енергично действие. Въодушевлението изглеждаше да е голямо и общо, в очите на всички гореше огън, върху челата падаха кичури коса, чашите високо се издигаха. Й. Йовков, Разк. III, 75. Все по-огнени ставаха думите на ораторите и все по-силно въодушевлението на работниците. Д. Димов, Т, 292. Говори той дълго, с голямо въодушевление размахваше ръце, подръпваше немилостиво брадата си, .., изричаше дълги фрази и гръмки думи, може би не много ясни и за него самия, но пълни със страстна обич към народа, към науката. Д. Талев, ПК, 490. Навред цареше възбуждението на мъжете, които отиваха на война, и въодушевлението на младежите, които искаха да се запишат доброволци. Т. Харманджиев, Р, 180. А пред Панагюрище жените, старците и децата с необикновено въодушевление копаеха обкопи. Г. Бенев, БК (превод), 49.
ВЪОДУШЕВЛЯ`. Вж. въодушевлявам.
ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; въодушевля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въодушевявам. Аз напълно оценявам дружеските чувства на автора към мене, що са го въодушевлявали. НБ, 1877, бр. 58, 228.
ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАМ СЕ несв.; въодушевля` се св., непрех. Остар. Книж. Въодушевявам се. От тая реч вие ще можете да си съставите едно приблизително понятие за идеите, от които са въодушевляват сегашните представители на английското правителство. НБ, 1877, бр. 64, 251.
ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въодушевлявам и от въодушевлявам се; въодушевяване.
ВЪОДУШЕВЯ`. Вж. въодушевявам.
ВЪОДУШЕВЯ`ВАМ, -аш, несв.; въодушевя, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам силно възбудено душевно състояние у някого и подбуждам към енергично действие; ентусиазирам. — Води ни към България — викаха те, сякаш измяната на съюзника, вместо да ги отчае, ги въодушевяваше. Ст. Дичев, ЗС I, 239. Някое време людете го гледаха мълчаливо, с нескрито любопитство и почуда — тоя ли слабичък, брадат и надменен човек беше същият, който ги бе развълнувал, който ги бе въодушевил с чудните си думи. Д. Талев, ПК, 56. Героичното решение на щаба да остане на мястото си въодушеви бойците от цялата дивизия. През целия ден те се биха с устрем, непоколебимо. П. Славински, МСК, 72. Висока е цената, що го въодушевява и зарад която реши да се впусне в борбата. Т. Влайков, Съч. III, 245. Ний ся ползуваме от този случай, и за да благодарим явно .., и за ту отечески, ту братски, ту приятелски насърчвания, .., на които единствената цел е да ни въодушевят в делото, което сме предприели. Ч, 1871, бр. 7, 193.
ВЪОДУШЕВЯВАМ СЕ несв.; въодушевя` се св., непрех. Изпадам в силно възбудено душевно състояние и ме обхваща желание за енергично действие. Поел изпърво някак сдържано, малко-помалко той се въодушеви, засили своя яснозвучен глас и с особена изразителност подчертаваше ония места, дето Ботев изказва своето дълбоко възмущение. Т. Влайков, Съч. III, 29. Някаква необходимост .. определяше вече животът му. И той вървеше, тласкан от нея, въодушевяваше се, вземаше решения. Ст. Дичев, ЗС I, 115.
— Други (остар.) форми: въодушевлявам и воодушевявам (книж.).