Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/628“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (niki-7-a)
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>нага пред мен заставаше онзи ден, в който питаха кой е „за“ кой е „против“, кой е „въздържал се“.</i> М. Радев, СР, 5.
+
<i>пред мен заставаше онзи ден, в който питаха кой е „за“ кой е „против“, кой е „въздържал се“.</i> М. Радев, СР, 5.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪ`РЖАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i>
+
<b>ВЪЗДЪ`РЖАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който умее да се въздържа от някаква проява, постъпка, който умее да овладява чувствата, страстите си; сдържан. <i>Все пак за онова, което пламтеше в сърцето му, предпазлив и въздържан, какъвто си беше, той не бързаше да отвори дума.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 98. <i>Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Ходиха и при Ананий. Но той .., се показа студен, въздържан и подозрителен.</i> Й. Йовков, Разк. I, 54. <i>Домакинът, видимо трогнат, но по-въздържан от другите, мълчаливо му стисна ръката.</i> Д. Спространов, ОП, 101.
  
1. Който умее да се въздържа от някаква проява, постъпка, който умее да овладява чувствата, страстите си; сдържан. <i>Все пак за онова, което пламтеше в сърцето му, предпазлив и въздържан, какъвто си беше, той не бързаше да отвори дума.</i> Ст. Дичев, ЗС
+
2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; сдържан. <i>Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детски, казва: Тате! — Въздържан смях наоколо.</i> Й. Йовков, Б, 124. <i>Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи.</i> К. Петканов, СВ, 133.
 
 
1, 98. <i>Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Ходиха и при Ананий</i>. <i>Но той., се пдка^а студен, въздържан и подозрителен.</i> И. Йовков, Разк. I, 54. <i>Домакинът, видимо трогнат, но по-въздържан от другите, мълчаливо му стисна ръката.</i> Д. Спространов, ОП,
 
 
 
2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; сдържан. <i>Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детскц, казва: Тате! — Въздържан смях наоколо.</i> Й. Йовков, Б, 124. <i>Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи.</i> К. Петканов, СВ, 133.
 
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪ`РЖАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въздържам <i>и от</i> въздържам се. <i>Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора:.., постене, въздържане, лекове.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 117.
+
<b>ВЪЗДЪ`РЖАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въздържам <i>и от</i> въздържам се. <i>Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора: .., постене, въздържане, лекове.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 117.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪРЖА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Съзнателно и доброволно самоограничаване, лишаване от нещо. С <i>пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 86. <i>Въздържанието се съдържаше в мълчанието, а бодърству-ването бе воля да не отпада мисълта и бдението над себе си.</i> Ем. Станев, А, 96. <i>Изгубен имот пак може ся спечели и намести с труд.г, здравието</i> — с <i>въздържание и лечение.</i> Й. Груев, СП (превод), 198. // Съзнателно и доброволно отказване от употреба на алкохол и от пушене. <i>Задебелелият му език едвам можеше да сложи някоя дума;.. Сичко следователно доказваше, че той беше забравил обещанието си за въздържание. Трите стъкла бяха изпразнени.</i> Н. Михайловски, ПЛ (превод), 71.
+
<b>ВЪЗДЪРЖА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Съзнателно и доброволно самоограничаване, лишаване от нещо. <i>С пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 86. <i>Въздържанието се съдържаше в мълчанието, а бодърствуването бе воля да не отпада мисълта и бдението над себе си.</i> Ем. Станев, А, 96. <i>Изгубен имот пак може ся спечели и намести с труд ..; здравието — с въздържание и лечение.</i> Й. Груев, СП (превод), 198. // Съзнателно и доброволно отказване от употреба на алкохол и от пушене. <i>Задебелелият му език едвам можеше да сложи някоя дума; .. Сичко следователно доказваше, че той беше забравил обещанието си за въздържание. Трите стъкла бяха изпразнени.</i> Н. Михайловски, ПЛ (превод), 71.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪ`РЖАНО</b>. <i>Нареч. от</i> въздържан; сдържано. <i>Той</i> се <i>държеше към нея въздържано и хладно.</i> Й. Йовков, ПК, 134.
+
<b>ВЪЗДЪ`РЖАНО</b>. <i>Нареч. от</i> въздържан; сдържано. <i>Той се държеше към нея въздържано и хладно.</i> Й. Йовков, ПК, 134. <i>— Не бързай — каза той тихо и въздържано. — Още не си видяла балкана. Има едно място по-нататък — там непременно ще ахнеш.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 456. <i>Макар че и в техните души се надигаха радостни чувства, те посрещаха неочакваната вест въздържано.</i> Т. Влайков, Съч. III, 64. <i>Хранете са въздържано, .., бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа и в самото сядане.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ, 79.
 
 
<i>— Не бързай — каза той тихо и въздържано. — Още не си видяла балкана. Има едно място по-нататък — там непременно ще ахнеш.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 456. <i>Макар че и в техните души се надигаха радостни чувства, те посрещаха неочакваната вест въздържано.</i> Т. Влайков, Съч. III, 64. <i>Хранете са въздържано,.., бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа и в самото сядане.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ, 79.
 
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪ`РЖАНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на въздържан; сдържаност. <i>Той обичаше пламенно Христина, ала тая обич не беше само към хубостта на госпожица Влаева, а обич към бъдещата му съпруга и затова в нея имаше голяма въздържаност.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 451. <i>Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 377. <i>Навън валеше ситен сняг,., и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце, ухаха в шепи и тупаха с крака в преддверието за събличане.</i> Й. Попов, МДВ, 16.
+
<b>ВЪЗДЪ`РЖАНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на въздържан; сдържаност. <i>Той обичаше пламенно Христина, ала тая обич не беше само към хубостта на госпожица Влаева, а обич към бъдещата му съпруга и затова в нея имаше голяма въздържаност.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 451. <i>Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 377. <i>Навън валеше ситен сняг, .. и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце, ухаха в шепи и тупаха с крака в преддверието за събличане.</i> Й. Попов, МДВ, 16.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който доброволно, съзнателно се е отказал от употреба на алкохолни питиета и от пушене. <i>Станах вегетарианец.. На това отгоре и въздържател от спиртните напитки.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 132. <i>Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 379. <i>А Матю, бившият въздържател, се пропи съвсем, отвореше ли си очите, отваряше си и гърлото, пиеше на провала, пиеше безпаметно.</i> Ст. Цанев, МБ, 285. <i>По-голяма част от дълголетни-ците са били въздържатели по отношение на алкохола и тютюнопушенето.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 12. <i>А бяхме въздържатели тогава. / Да бяха ни набучили на кол, / да бяха ни горили на жарава —/не бихме взели капка алкохол.</i> Бл. Димитрова, Л, 30.
+
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който доброволно, съзнателно се е отказал от употреба на алкохолни питиета и от пушене. <i>Станах вегетарианец .. На това отгоре и въздържател от спиртните напитки.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 132. <i>Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 379. <i>А Матю, бившият въздържател, се пропи съвсем, отвореше ли си очите, отваряше си и гърлото, пиеше на провала, пиеше безпаметно.</i> Ст. Цанев, МБ, 285. <i>По-голяма част от дълголетниците са били въздържатели по отношение на алкохола и тютюнопушенето.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 12. <i>А бяхме въздържатели тогава. / Да бяха ни набучили на кол, / да бяха ни горили на жарава — / не бихме взели капка алкохол.</i> Бл. Димитрова, Л, 30.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн. -</i>лни, <i>прил.</i> Който се отнася до въздържател и до въздържателство. <i>Останал си бях все такъв заклет въздържател. Пък и язвата., в случая се яви добър съюзник, не ми позволи да изневеря на въздържателния си идеал...</i> А. Станоев, П, 54. <i>— Я угаси цигарата</i>
+
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн. -</i>лни, <i>прил.</i> Който се отнася до въздържател и до въздържателство. <i>Останал си бях все такъв заклет въздържател. Пък и язвата .. в случая се яви добър съюзник, не ми позволи да изневеря на въздържателния си идеал…</i> А. Станоев, П, 54. <i>— Я угаси цигарата — сопна се председателят, който беше някогашен касиер на въздържателното дружество.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 31-32. <i>Разрасна се сред младежите въздържателното движение.</i> П. Илиев, ЛВ, 22.
 
 
<i>— сопна се председателят, който беше някогашен касиер на въздържателното дружество.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 31-32. <i>Разрасна се сред младежите въздържателното движение.</i> П. Илиев, ЛВ, 22.
 
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪРЖАТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена въздържател. <i>Аз не пуша. Това дължа на бившата си жена, която беше въздържателка.</i> К. Калчев, ДНГ, 7.
+
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена въздържател. <i>Аз не пуша. Това дължа на бившата си жена, която беше въздържателка.</i> К. Калчев, ДНГ, 7.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до въздържател. <i>Въздържателско семейство. Въздър-жателско възпитание. Въздържателско поведение.</i>
+
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до въздържател. <i>Въздържателско семейство.</i> <i>Въздържателско възпитание.</i> <i>Въздържателско поведение.</i>
 
----
 
----
 
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Принципи и поведение на въздържател.
 
<b>ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Принципи и поведение на въздържател.
 
----
 
----
<b>ВЪЗДЪ`Х</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Поет.</i> Въздишка, въздих. <i>И все едно — да молите и плаче</i>
+
<b>ВЪЗДЪ`Х</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Поет.</i> Въздишка, въздих. <i>И все едно — да молите и плачете</i>

Текуща версия към 20:09, 21 април 2015

Страницата е проверена


пред мен заставаше онзи ден, в който питаха кой е „за“ кой е „против“, кой е „въздържал се“. М. Радев, СР, 5.


ВЪЗДЪ`РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който умее да се въздържа от някаква проява, постъпка, който умее да овладява чувствата, страстите си; сдържан. Все пак за онова, което пламтеше в сърцето му, предпазлив и въздържан, какъвто си беше, той не бързаше да отвори дума. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Ходиха и при Ананий. Но той .., се показа студен, въздържан и подозрителен. Й. Йовков, Разк. I, 54. Домакинът, видимо трогнат, но по-въздържан от другите, мълчаливо му стисна ръката. Д. Спространов, ОП, 101.

2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; сдържан. Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детски, казва: Тате! — Въздържан смях наоколо. Й. Йовков, Б, 124. Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи. К. Петканов, СВ, 133.


ВЪЗДЪ`РЖАНЕ ср. Отгл. същ. от въздържам и от въздържам се. Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора: .., постене, въздържане, лекове. Ив. Вазов, Съч. XI, 117.


ВЪЗДЪРЖА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Съзнателно и доброволно самоограничаване, лишаване от нещо. С пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Въздържанието се съдържаше в мълчанието, а бодърствуването бе воля да не отпада мисълта и бдението над себе си. Ем. Станев, А, 96. Изгубен имот пак може ся спечели и намести с труд ..; здравието — с въздържание и лечение. Й. Груев, СП (превод), 198. // Съзнателно и доброволно отказване от употреба на алкохол и от пушене. Задебелелият му език едвам можеше да сложи някоя дума; .. Сичко следователно доказваше, че той беше забравил обещанието си за въздържание. Трите стъкла бяха изпразнени. Н. Михайловски, ПЛ (превод), 71.


ВЪЗДЪ`РЖАНО. Нареч. от въздържан; сдържано. Той се държеше към нея въздържано и хладно. Й. Йовков, ПК, 134. — Не бързай — каза той тихо и въздържано. — Още не си видяла балкана. Има едно място по-нататък — там непременно ще ахнеш. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Макар че и в техните души се надигаха радостни чувства, те посрещаха неочакваната вест въздържано. Т. Влайков, Съч. III, 64. Хранете са въздържано, .., бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ, 79.


ВЪЗДЪ`РЖАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на въздържан; сдържаност. Той обичаше пламенно Христина, ала тая обич не беше само към хубостта на госпожица Влаева, а обич към бъдещата му съпруга и затова в нея имаше голяма въздържаност. Ем. Станев, ИК I и II, 451. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Навън валеше ситен сняг, .. и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце, ухаха в шепи и тупаха с крака в преддверието за събличане. Й. Попов, МДВ, 16.


ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който доброволно, съзнателно се е отказал от употреба на алкохолни питиета и от пушене. Станах вегетарианец .. На това отгоре и въздържател от спиртните напитки. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж! Д. Калфов, Избр. разк., 379. А Матю, бившият въздържател, се пропи съвсем, отвореше ли си очите, отваряше си и гърлото, пиеше на провала, пиеше безпаметно. Ст. Цанев, МБ, 285. По-голяма част от дълголетниците са били въздържатели по отношение на алкохола и тютюнопушенето. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. А бяхме въздържатели тогава. / Да бяха ни набучили на кол, / да бяха ни горили на жарава — / не бихме взели капка алкохол. Бл. Димитрова, Л, 30.


ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до въздържател и до въздържателство. Останал си бях все такъв заклет въздържател. Пък и язвата .. в случая се яви добър съюзник, не ми позволи да изневеря на въздържателния си идеал… А. Станоев, П, 54. — Я угаси цигарата — сопна се председателят, който беше някогашен касиер на въздържателното дружество. Ст. Даскалов, ЕС, 31-32. Разрасна се сред младежите въздържателното движение. П. Илиев, ЛВ, 22.


ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛКА ж. Жена въздържател. Аз не пуша. Това дължа на бившата си жена, която беше въздържателка. К. Калчев, ДНГ, 7.


ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до въздържател. Въздържателско семейство. Въздържателско възпитание. Въздържателско поведение.


ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Принципи и поведение на въздържател.


ВЪЗДЪ`Х, мн. няма, м. Поет. Въздишка, въздих. И все едно — да молите и плачете