Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/540“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>наваха пионери с червени връзки на гърдите. Пред тях вървеше дванадесетгодишно момче, което биеше малък барабан .. Малкият барабанист погледна Кукушкин с премрежени очи.</i> М. Марчевски, П, 104. 3. Барабанджия. | <i>наваха пионери с червени връзки на гърдите. Пред тях вървеше дванадесетгодишно момче, което биеше малък барабан .. Малкият барабанист погледна Кукушкин с премрежени очи.</i> М. Марчевски, П, 104. 3. Барабанджия. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАНЛИ`Я, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Разг.</i> 1. За револвер — снабден с барабан (в 4 знач.). <i>Мнозина имаха само револвери — разни марки и разни калибри, барабан-лии и автоматични.</i> Г. Караславов, ОХ III, 462. <i>А Гануш има само револвер, голям, ба-рабанлия, с четири патрона.</i> Д. Ангелов, ЖС, 139. | БАРАБАНЛИ`Я, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Разг.</i> 1. За револвер — снабден с барабан (в 4 знач.). <i>Мнозина имаха само револвери — разни марки и разни калибри, барабан-лии и автоматични.</i> Г. Караславов, ОХ III, 462. <i>А Гануш има само револвер, голям, ба-рабанлия, с четири патрона.</i> Д. Ангелов, ЖС, 139. | ||
2. Като <i>същ.</i> барабанли`я, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Револвер с барабан (в 4 знач.). <i>Най-страш-ното му оръжие обаче беше дванадесетми-лиметровият черногорски барабанли`я, който гърмеше като берданова пушка — с трясък и ритане.</i> Сл. Трънски, Н, 205. <i>И търсеха се в зимници, в тавани / пищов ръждив от стари времена / и кримки,.. / И ти над някой вехт барабанли`я, / почти негоден вече за борба — / език прехапал и източил шия / на край града се учиш на стрелба.</i> Бл. Димитрова, Л, 162. | 2. Като <i>същ.</i> барабанли`я, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Револвер с барабан (в 4 знач.). <i>Най-страш-ното му оръжие обаче беше дванадесетми-лиметровият черногорски барабанли`я, който гърмеше като берданова пушка — с трясък и ритане.</i> Сл. Трънски, Н, 205. <i>И търсеха се в зимници, в тавани / пищов ръждив от стари времена / и кримки,.. / И ти над някой вехт барабанли`я, / почти негоден вече за борба — / език прехапал и източил шия / на край града се учиш на стрелба.</i> Бл. Димитрова, Л, 162. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Обикн. за механизъм — който има форма на барабан (във 2 знач.). | БАРАБАНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Обикн. за механизъм — който има форма на барабан (във 2 знач.). | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАНЧЕ, -та, <i>ср. Умал. от</i> барабан (в 1 знач.); малък барабан. <i>Чу се барабанен удар. Па сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче.</i> Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. | БАРАБАНЧЕ, -та, <i>ср. Умал. от</i> барабан (в 1 знач.); малък барабан. <i>Чу се барабанен удар. Па сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче.</i> Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАНЧИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. Във войската, във военна или ученическа музика — лице, което отмерва такта с барабан; барабанист. <i>Начело маршируваше полковата музика, съставена от барабанчика и тръбача.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 133. <i>Той е съвсем младо момче, от последния набор, беше барабанчик на ротата, но още в първото сраж§ние никой не видя как си изгуби барабана.</i> Й. Йовков, Разк. I, 10. <i>Най-напред вървеше председателят на дружината Васил, подир него пристъпяха барабанчикът, знаменосецът и тръбачът, а на пет крачки по-назад Камен водеше своя отряд.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 120. | БАРАБАНЧИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. Във войската, във военна или ученическа музика — лице, което отмерва такта с барабан; барабанист. <i>Начело маршируваше полковата музика, съставена от барабанчика и тръбача.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 133. <i>Той е съвсем младо момче, от последния набор, беше барабанчик на ротата, но още в първото сраж§ние никой не видя как си изгуби барабана.</i> Й. Йовков, Разк. I, 10. <i>Най-напред вървеше председателят на дружината Васил, подир него пристъпяха барабанчикът, знаменосецът и тръбачът, а на пет крачки по-назад Камен водеше своя отряд.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 120. | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
— От рус. барабанщик. | — От рус. барабанщик. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАНЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех.</i> 1. Удрям, чукам многократно по нещо обикн. с пръсти, като наподобявам биене на барабан. <i>Широкото му чело неведнъж се надипли в дълги равни бръчки, а пръстите на дясната му ръка припряно барабаняха по масата.</i> А. Христофров, А, 264. <i>Чернев седна на стола си, облегна се и като не знаеше как да се успокои, започна да барабани нервно с пръстите си по масата.</i> К. Калчев, ЖП, 32. | БАРАБАНЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех.</i> 1. Удрям, чукам многократно по нещо обикн. с пръсти, като наподобявам биене на барабан. <i>Широкото му чело неведнъж се надипли в дълги равни бръчки, а пръстите на дясната му ръка припряно барабаняха по масата.</i> А. Христофров, А, 264. <i>Чернев седна на стола си, облегна се и като не знаеше как да се успокои, започна да барабани нервно с пръстите си по масата.</i> К. Калчев, ЖП, 32. | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
— От рус. барабанить. | — От рус. барабанить. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАР <i>нареч. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Заедно, наедно, общо. <i>За стареца целият род на кехаята беше хайдушки. През турско — барабар с бейовете, през българско — с големците.</i> Б. Несторов, СР, 130. — <i>Чорбаджи, .. вика те каймакам ефенди в конака. Ей сега ще дойдеш, с мене барабар.</i> Д. Талев, ПК, 284. <i>По едно време помощник-командирът нагази в реката барабар с коня.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 28. <i>Много пари ще ти дам. С тях утре ще можеш да си купиш не бивол, а два коня, с каруцата барабар. А.</i> Каралийчев, ТР, 192. | БАРАБАР <i>нареч. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Заедно, наедно, общо. <i>За стареца целият род на кехаята беше хайдушки. През турско — барабар с бейовете, през българско — с големците.</i> Б. Несторов, СР, 130. — <i>Чорбаджи, .. вика те каймакам ефенди в конака. Ей сега ще дойдеш, с мене барабар.</i> Д. Талев, ПК, 284. <i>По едно време помощник-командирът нагази в реката барабар с коня.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 28. <i>Много пари ще ти дам. С тях утре ще можеш да си купиш не бивол, а два коня, с каруцата барабар. А.</i> Каралийчев, ТР, 192. | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
— От перс. през тур. beraber. - Друга (диал.) форма: ба-рабер. | — От перс. през тур. beraber. - Друга (диал.) форма: ба-рабер. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАРЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> барабаря <i>и от</i> барабаря се; равняване, сравняване. | БАРАБАРЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> барабаря <i>и от</i> барабаря се; равняване, сравняване. | ||
| − | + | ---- | |
БАРАБАРЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Събирам заедно, поставям наравно; сравнявам, барабаря се <i>страд.</i> БАРАБАРЯ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Равнявам се, сравнявам се, меря се с някого или нещо. <i>Та една е, пуста Рада, у селото! Зер</i> | БАРАБАРЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Събирам заедно, поставям наравно; сравнявам, барабаря се <i>страд.</i> БАРАБАРЯ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Равнявам се, сравнявам се, меря се с някого или нещо. <i>Та една е, пуста Рада, у селото! Зер</i> | ||
барабаря | барабаря | ||
Версия от 20:57, 27 ноември 2012
наваха пионери с червени връзки на гърдите. Пред тях вървеше дванадесетгодишно момче, което биеше малък барабан .. Малкият барабанист погледна Кукушкин с премрежени очи. М. Марчевски, П, 104. 3. Барабанджия.
БАРАБАНЛИ`Я, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. 1. За револвер — снабден с барабан (в 4 знач.). Мнозина имаха само револвери — разни марки и разни калибри, барабан-лии и автоматични. Г. Караславов, ОХ III, 462. А Гануш има само револвер, голям, ба-рабанлия, с четири патрона. Д. Ангелов, ЖС, 139.
2. Като същ. барабанли`я, мн. -йи, м. Разг. Револвер с барабан (в 4 знач.). Най-страш-ното му оръжие обаче беше дванадесетми-лиметровият черногорски барабанли`я, който гърмеше като берданова пушка — с трясък и ритане. Сл. Трънски, Н, 205. И търсеха се в зимници, в тавани / пищов ръждив от стари времена / и кримки,.. / И ти над някой вехт барабанли`я, / почти негоден вече за борба — / език прехапал и източил шия / на край града се учиш на стрелба. Бл. Димитрова, Л, 162.
БАРАБАНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за механизъм — който има форма на барабан (във 2 знач.).
БАРАБАНЧЕ, -та, ср. Умал. от барабан (в 1 знач.); малък барабан. Чу се барабанен удар. Па сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче. Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4.
БАРАБАНЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Във войската, във военна или ученическа музика — лице, което отмерва такта с барабан; барабанист. Начело маршируваше полковата музика, съставена от барабанчика и тръбача. Ст. Дичев, ЗС I, 133. Той е съвсем младо момче, от последния набор, беше барабанчик на ротата, но още в първото сраж§ние никой не видя как си изгуби барабана. Й. Йовков, Разк. I, 10. Най-напред вървеше председателят на дружината Васил, подир него пристъпяха барабанчикът, знаменосецът и тръбачът, а на пет крачки по-назад Камен водеше своя отряд. Цв. Ангелов, ЧД, 120.
2. Барабанджия (в 1 знач.); глашатай. По-надолу заби градският барабанчик и колкото хора имаше^ на улицата, насъбраха се около него. Й. Йовков, ЧКГ, 303. Градският глашатай — барабанчикът Бенъо — вече няколко пъти беше обявил за този търг. Ст. Чилингиров, ХНН, 151.
— От рус. барабанщик.
БАРАБАНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. 1. Удрям, чукам многократно по нещо обикн. с пръсти, като наподобявам биене на барабан. Широкото му чело неведнъж се надипли в дълги равни бръчки, а пръстите на дясната му ръка припряно барабаняха по масата. А. Христофров, А, 264. Чернев седна на стола си, облегна се и като не знаеше как да се успокои, започна да барабани нервно с пръстите си по масата. К. Калчев, ЖП, 32.
барабанли`я
2. За дъжд, градушка и под. — удрям, чукам с отсечен, рязък еднообразен звук. Папазов гледаше през прозореца как вятърът блъска и огъва клоните на стария орех, слушаше как дъждът барабани по стъклата. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 3, 3. Навън валеше. Тих пролетен дъждец барабанеше по ламаринения покрив. П. Проданов, С, 5. Градушката барабанеше по главите, по гърбовете на децата. Откъм оградата се юрна порой. Кр. Григоров, ОНУ, 174. Влакът летеше в тъмната нощ, а суграшица-та барабанеше по заледения прозорец на купето. Н. Хайтов, ПП, 61.
3. Рядко. Бия барабан, удрям по барабан. Когато Митъо Караметака затумка големия общински барабан, орляк дечурлига, като помамени пилета, тръгнаха към него. Додето набитият нисък Караметак барабанеше, мегданът почерня от дребен свят. А. Каралийчев, ПГ, 133.
4. Рядко. За барабан — издавам равномерни резки, отсечени звукове при удряне; бия. Барабанчето барабани. / Барабанчикът сбира звената. Цв. Ангелов, НП, 46.
— От рус. барабанить.
БАРАБАР нареч. Остар., сега простонар. Заедно, наедно, общо. За стареца целият род на кехаята беше хайдушки. През турско — барабар с бейовете, през българско — с големците. Б. Несторов, СР, 130. — Чорбаджи, .. вика те каймакам ефенди в конака. Ей сега ще дойдеш, с мене барабар. Д. Талев, ПК, 284. По едно време помощник-командирът нагази в реката барабар с коня. П. Вежинов, ЗЧР, 28. Много пари ще ти дам. С тях утре ще можеш да си купиш не бивол, а два коня, с каруцата барабар. А. Каралийчев, ТР, 192.
О Барабар Петко с мъжете. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите или се мери с другите, без това да е по силите му. Дядо Чунчев ме зърна и ме извика при тях .. Прочее, барабар Петко с мъжете, седях и аз с тях и главно седях с Константин Величков. СбЦГМГ, 281. Правя (нанравям / направя) със земята барабар някого. Разг. Напълно унищожавам, съсипвам някого.
— От перс. през тур. beraber. - Друга (диал.) форма: ба-рабер.
БАРАБАРЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от барабаря и от барабаря се; равняване, сравняване.
БАРАБАРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Събирам заедно, поставям наравно; сравнявам, барабаря се страд. БАРАБАРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Равнявам се, сравнявам се, меря се с някого или нещо. Та една е, пуста Рада, у селото! Зер
барабаря
