Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/602“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Denyo) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
4. <i>Прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Завивам нещо нагоре или настрани. <i>Опашка новата змия възви/ и из дола зе пълзишком да бяга.</i> К. Величков, Ад (превод), 212. <i>Възвивам ръкави. Възвивам вежди,</i> възвивам се, възвия се <i>страд. от</i> възвивам във 2, 3 и 4 знач. | 4. <i>Прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Завивам нещо нагоре или настрани. <i>Опашка новата змия възви/ и из дола зе пълзишком да бяга.</i> К. Величков, Ад (превод), 212. <i>Възвивам ръкави. Възвивам вежди,</i> възвивам се, възвия се <i>страд. от</i> възвивам във 2, 3 и 4 знач. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> възвия се <i>св., непрех.</i> 1. <i>Разг.</i> Изменям положението си, като се обръщам на една или на друга страна; извивам се, обръщам се. <i>После бързо се възви гърбом и остаца щъй замислена и загледана пред себе си.</i> И. Йовков, Разк. I, 159. <i>Тя посегна към кобилицата, изправена до стената. Додето се възвие, момчетата избягаха.</i> Д. Марчевски, ДВ, 184. <i>Тя няколко пъти се възви ту на една, ту на друга страна.</i> М. Кремен, СС, 31. <i>Той се възвива към групата. Никой не се спира да изчака решението му. Вървим, без да забавим стъпка.</i> Бл. Димитрова, Лав., 40. <i>Юздата изпусна неволно и в ужас / към брата възви се Петкана. /Но зарна пред нея как той се превърна/на чад — и невидим изчезна...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 54. <i>Радка си сабя извади / па се налево завърте. / Доде се възви надесно, / едно ратайче остана / и то си Радка молеше.</i> Нар. пес., СбВСт, 112. |
2. <i>Диал.</i> Обвивам се, увивам се около нещо (Н. Геров, РБЯ). <i>Най-боле е гора бръшляно-ва, / ал не може сама да я бъде: / възвива ся въз гора елова.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, | 2. <i>Диал.</i> Обвивам се, увивам се около нещо (Н. Геров, РБЯ). <i>Най-боле е гора бръшляно-ва, / ал не може сама да я бъде: / възвива ся въз гора елова.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
3. <i>Диал.</i> Учудвам се, обърквам се, та не зная какво да правя (Н. Геров, РБЯ). <i>Възвил съм ся, что да правя.</i> Н. Геров, РБЯ 1,182. | 3. <i>Диал.</i> Учудвам се, обърквам се, та не зная какво да правя (Н. Геров, РБЯ). <i>Възвил съм ся, что да правя.</i> Н. Геров, РБЯ 1,182. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възвивам <i>и от</i> възвивам се. <i>По-рано, преди планирането на днескашна София като столичен град, реката е вървяла през града, пресичала е днескашния площад „Славейков“ и след едно възвиване на юг се е вливала в Перловската река.</i> П. Делирадев, В , 127. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`РАМ</b>,-аш, <i>несв.’,</i> възвря, -йш, <i>мин</i>. <i>св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възврял, -а, -о, <i>мн.</i> възврели, <i>св.</i> 1. <i>Непрех.</i> Започвам да вря, да кипя; завирам<sup>2</sup>. <i>В кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата в гюма $ъзвира изтънко, звънливо, като че запя.</i> Й. Йовков, ЖС, 139. <i>Под върха Персенк .. спряха за почивка край една мандра</i> .. <i>На огъня, накладен пред вратата, в окаде-но котле възвираше мляко.</i> Л. Галина, Л, 59. • Обр. <i>Бе останал до края добър</i> [теле-визонният ас], <i>внимателен слушател на баща й, .. без да разбира как от минута на минута, успоредно с поглъщания алкохол</i>, <i>отровената кръв на Стария възвира до пяна и повдига с по една нота нагоре .. гласа му.</i> А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 4. //Ставам готов чрез варене; сварявам се. <i>Слънцето се изправя на обед и в големия човен вече е възвряла вкусната рибена чорба.</i> С. Северняк, ОНК, 85. <i>Гъста пара излизаше от менчето. Билката беше възвряла и пуснала своите церовити сокове.</i> Д. Немиров, Б, 211. |
2. <i>Непрех. Прен.</i> За човешко тяло — поради силно сгорещяване плуввам в пот, започвам да се обливам в обилна пот; завирам<sup>3</sup>. <i>А пот — не питай: възври снагата.</i> П. К. Яворов, Ст, 44. <i>Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещини.</i> Ил. Волен, МДС, 211. | 2. <i>Непрех. Прен.</i> За човешко тяло — поради силно сгорещяване плуввам в пот, започвам да се обливам в обилна пот; завирам<sup>3</sup>. <i>А пот — не питай: възври снагата.</i> П. К. Яворов, Ст, 44. <i>Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещини.</i> Ил. Волен, МДС, 211. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
О Възвира ми / възври ми кръвта. <i>Разг.</i> Изпадам в състояние на силно душевно вълнение. <i>Млада чета в бой замина. / Клета майка вкъщи пищи</i> — / <i>тя изпрати трите сина.</i> / .. <i>/Муси се бащата мрачно:</i> /<i>— Мълчи, жено, недей вряка, / .. / Какво има, че отиват? / Глава женска, не отбира. / Па и тия клети сърби!</i> — / <i>Всичката му кръв възвира!</i> Ив. Вазов, Съч. II, 155-156. Възвира ми / възври ми келя. <i>Диал.</i> Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разгневявам се. | О Възвира ми / възври ми кръвта. <i>Разг.</i> Изпадам в състояние на силно душевно вълнение. <i>Млада чета в бой замина. / Клета майка вкъщи пищи</i> — / <i>тя изпрати трите сина.</i> / .. <i>/Муси се бащата мрачно:</i> /<i>— Мълчи, жено, недей вряка, / .. / Какво има, че отиват? / Глава женска, не отбира. / Па и тия клети сърби!</i> — / <i>Всичката му кръв възвира!</i> Ив. Вазов, Съч. II, 155-156. Възвира ми / възври ми келя. <i>Диал.</i> Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разгневявам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възви-рам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИСЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възвися като <i>прил. Книж.</i> 1. Който е издигнат в духовно, в нравствено отношение; извисен. <i>Без друго Шилер е имал и други вдъхновени изпълнители на нравствено възвисените личности, които е съз</i> |
| − | |||
Версия от 07:28, 1 април 2015
бяла кърпа, но другарите му, вместо да възвият лодката към нашия бряг, насочи-ли я към пясъчното островче. А. Страши-миров, А, 326.
3. Прех. Обръщам встрани и назад (глава, врат, очи, поглед и под.); извивам1. Баща й я качи отзад на седлото,.. Гюргя беше хванала баща си здраво през кръста; тя възвива-ше надясно и наляво глава, гледаше пътя и зелените класили ниви, слушаше чучулигите. Г. Райчев, В, 20. Усетил погледа й, той възви глава и така замря .., с очи, приковани в усмивката й. М. Смилова, ДМ, 53. — Да лежи и умре, когато за пакост ще живее! — заключи Койчев и възви гневно поглед към селото, в което учителствуваше. Ц. Церковски, Съч. III, 125. Соколите бяха над него [щърка] много високо; той си въз-виваше врата, гледаше с едното си око и все се вдигаше бавно, но на голямо витло. Ц. Гинчев, ГК, 227. И Кочо втрещен / погледна детето. То плачеше клето! / „Майка ти не ще е сама на небето!“/Рече, и замах-на, като в някой сън / и възви глава си, пламнала в огън. Ив. Вазов, Съч. I, 181.
4. Прех. Остар. и диал. Завивам нещо нагоре или настрани. Опашка новата змия възви/ и из дола зе пълзишком да бяга. К. Величков, Ад (превод), 212. Възвивам ръкави. Възвивам вежди, възвивам се, възвия се страд. от възвивам във 2, 3 и 4 знач.
ВЪЗВИ`ВАМ СЕ несв.’, възвия се св., непрех. 1. Разг. Изменям положението си, като се обръщам на една или на друга страна; извивам се, обръщам се. После бързо се възви гърбом и остаца щъй замислена и загледана пред себе си. И. Йовков, Разк. I, 159. Тя посегна към кобилицата, изправена до стената. Додето се възвие, момчетата избягаха. Д. Марчевски, ДВ, 184. Тя няколко пъти се възви ту на една, ту на друга страна. М. Кремен, СС, 31. Той се възвива към групата. Никой не се спира да изчака решението му. Вървим, без да забавим стъпка. Бл. Димитрова, Лав., 40. Юздата изпусна неволно и в ужас / към брата възви се Петкана. /Но зарна пред нея как той се превърна/на чад — и невидим изчезна... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 54. Радка си сабя извади / па се налево завърте. / Доде се възви надесно, / едно ратайче остана / и то си Радка молеше. Нар. пес., СбВСт, 112.
2. Диал. Обвивам се, увивам се около нещо (Н. Геров, РБЯ). Най-боле е гора бръшляно-ва, / ал не може сама да я бъде: / възвива ся въз гора елова. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I,
182.
3. Диал. Учудвам се, обърквам се, та не зная какво да правя (Н. Геров, РБЯ). Възвил съм ся, что да правя. Н. Геров, РБЯ 1,182.
ВЪЗВИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възвивам и от възвивам се. По-рано, преди планирането на днескашна София като столичен град, реката е вървяла през града, пресичала е днескашния площад „Славейков“ и след едно възвиване на юг се е вливала в Перловската река. П. Делирадев, В , 127.
ВЪЗВИ`РАМ,-аш, несв.’, възвря, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възврял, -а, -о, мн. възврели, св. 1. Непрех. Започвам да вря, да кипя; завирам2. В кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата в гюма $ъзвира изтънко, звънливо, като че запя. Й. Йовков, ЖС, 139. Под върха Персенк .. спряха за почивка край една мандра .. На огъня, накладен пред вратата, в окаде-но котле възвираше мляко. Л. Галина, Л, 59. • Обр. Бе останал до края добър [теле-визонният ас], внимателен слушател на баща й, .. без да разбира как от минута на минута, успоредно с поглъщания алкохол, отровената кръв на Стария възвира до пяна и повдига с по една нота нагоре .. гласа му. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 4. //Ставам готов чрез варене; сварявам се. Слънцето се изправя на обед и в големия човен вече е възвряла вкусната рибена чорба. С. Северняк, ОНК, 85. Гъста пара излизаше от менчето. Билката беше възвряла и пуснала своите церовити сокове. Д. Немиров, Б, 211.
2. Непрех. Прен. За човешко тяло — поради силно сгорещяване плуввам в пот, започвам да се обливам в обилна пот; завирам3. А пот — не питай: възври снагата. П. К. Яворов, Ст, 44. Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещини. Ил. Волен, МДС, 211.
3. Прех. Правя да заври, обикн. течност, като я слагам в съд на огъня; възварявам. Трябваше да възври малко вода, докато вършеше другата работа. Г. Мишев, ЕП, 171. // Варя нещо във вода, за да го стерилизирам. Парушев възвря в едно бакърче на печката тънка игла и вкара венозно една ампула кофеин на стареца. Д. Вълев, 3, 137. ВЪЗВЙРА МИ несв.’, възври ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възкисва ми.
О Възвира ми / възври ми кръвта. Разг. Изпадам в състояние на силно душевно вълнение. Млада чета в бой замина. / Клета майка вкъщи пищи — / тя изпрати трите сина. / .. /Муси се бащата мрачно: /— Мълчи, жено, недей вряка, / .. / Какво има, че отиват? / Глава женска, не отбира. / Па и тия клети сърби! — / Всичката му кръв възвира! Ив. Вазов, Съч. II, 155-156. Възвира ми / възври ми келя. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разгневявам се.
ВЪЗВИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от възви-рам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВИСЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възвися като прил. Книж. 1. Който е издигнат в духовно, в нравствено отношение; извисен. Без друго Шилер е имал и други вдъхновени изпълнители на нравствено възвисените личности, които е съз
