Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/617“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Ивета 12 клас) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>не, под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 147. <i>И майсторът, който ги води, не е по-долу от калфите — въздебеличък и як.</i> Н. Хайтов, X, 109. | <i>не, под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 147. <i>И майсторът, който ги води, не е по-долу от калфите — въздебеличък и як.</i> Н. Хайтов, X, 109. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВАМ</b> и <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВУ-ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Оказвам, упражнявам въздействие; повлиявам. <i>За укрепване волята у Алека въздействуваха</i> .. <i>най-вече сполетелите го неволи и несгоди в живота.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 143. <i>Също и Доситей Обрадович, най-видният сръбски просветител и реформатор, се е срещал няколко пъти с българи и е имал случай да им въздействува.</i> Б. Пенев, НБВ, 23. <i>Танъо винаги въздействуваше подтиск-ващо на събеседниците си, защото никога не знаеш какво мисли и какво ще каже.</i> Й. Вълчев, СКН, 109. <i>Той [Бончев] мисли .. да преведе след „Разбойници</i>“ <i>нещо от</i> „<i>по-сериозните и изящните произведения на Ши-лера“ и нещо от белетристиката на другите западни народи, способно да въздействува върху вкуса на българския читател.</i> М. Арнаудов, БКДБ, 224-225. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въздействам; въздействуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който упражнява въздействие. <i>Да имаме винаги пред очи изпълнението на Мордвинов в класическите пиеси, представени от „Моссовет“. Наистина Мордвинов винаги се стреми да улови музикалната тема на образа, но и при неговото изпълнение по-въздействени от гласовите връзки са умът и сърцето.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 322. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> въздейс-твен. <i>Чрез тези [изразните] средства ние възприемаме картината и образа по-живо, по-въздействено.</i> Христом. VII кл, 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Действие върху някого или върху нещо, което довежда до някакъв резултат или някаква промяна; влияние. <i>Не е рядко, щото великите художници да са влияли върху критиката. Сент-Бьов претърпя могъщето макар преходно въздействие на романтическия гений на Виктор Хюго.</i> С. Радев, Худ., 1906, бр. 4- |
5, 20. <i>Внезапно тя почувствува нужда да види жив човек, да се изтръгне от въздействието на тази ужасна картина.</i> Д. Димов, ОД, 82. <i>Въздействието на Паисия върху духовния живот ние долавяме отразено и в литературата.</i> Б. Пенев, НБВ, 62. <i>Не вярвах, че един коняк може да окаже някакво особено въздействие на човешкия организъм.</i> А. Наковски, БС, 154. <i>На сутринта жена ми вдигна температура, вечерта я свали под въздействието на антибиотик и витамин В12.</i> Р. Балабанов, ТБК, 3, <i>Опитът показва, че радиоактивното разпадане на атомните ядра не може да се влияе от външни въздействия, като загряване, действие с електричество и пр., които химията прилага за осъществяване на обикновените химични реакции.</i> Хим. VII кл, 34. | 5, 20. <i>Внезапно тя почувствува нужда да види жив човек, да се изтръгне от въздействието на тази ужасна картина.</i> Д. Димов, ОД, 82. <i>Въздействието на Паисия върху духовния живот ние долавяме отразено и в литературата.</i> Б. Пенев, НБВ, 62. <i>Не вярвах, че един коняк може да окаже някакво особено въздействие на човешкия организъм.</i> А. Наковски, БС, 154. <i>На сутринта жена ми вдигна температура, вечерта я свали под въздействието на антибиотик и витамин В12.</i> Р. Балабанов, ТБК, 3, <i>Опитът показва, че радиоактивното разпадане на атомните ядра не може да се влияе от външни въздействия, като загряване, действие с електричество и пр., които химията прилага за осъществяване на обикновените химични реакции.</i> Хим. VII кл, 34. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАМ</b>. Вж. въздействам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въздействувам; въздействане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДИВЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прич. мин. страд. от</i> въздивя като <i>прил.</i> Учуден, смаян, удивен. <i>— Няма ми кожуха, ни калимявката, ни очилата, нийде ги няма! — каза попът въздивен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 151. <i>Тъй е и в Търговище, където никой не ни посреща, но затуй пък в черковния двор се спираме въздивени пред каменната пластика около прозорците и входа на черквата: поразява ни изображението на един юнак с огромни засукани мустаци, сабя в едната ръка и боздуган в другата — що ще в божия дом?</i> Отеч., 1978, кн. |
3, 28. <i>И поразен и ням,</i> / .. <i>/ застана сепнат той пред изгледа омаян / и с поглед въздивен, на висина и шир / обгърна стареца без-крайний божи мир...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Гетман: <i>— Чуйте само една дума — тя ще да ви върне назад сичкия покой.</i> Амалия: <i>(се връща назад и го изглед-ва въздивена): — Какво, друже? Кой може на небото или на земята да ми върне моя покой?</i> Н. Бончев, Р (превод), 66. | 3, 28. <i>И поразен и ням,</i> / .. <i>/ застана сепнат той пред изгледа омаян / и с поглед въздивен, на висина и шир / обгърна стареца без-крайний божи мир...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Гетман: <i>— Чуйте само една дума — тя ще да ви върне назад сичкия покой.</i> Амалия: <i>(се връща назад и го изглед-ва въздивена): — Какво, друже? Кой може на небото или на земята да ми върне моя покой?</i> Н. Бончев, Р (превод), 66. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДИВЯ</b>. Вж. въздивявам. | + | <b>ВЪЗДИВЯ`</b>. Вж. въздивявам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДИВЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> въздивя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Учудвам, смайвам, удивлявам някого. <i>"Жив бях, не съм, отвърна ми [Виргилий] с глас мек, / във Мантова от род благочестиви / живот съм аз получил в оня век, / в кой Юлий с подвиги света въздиви.</i> К. Величков, Ад (превод), 6. въздивявам се, въздивя се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДИВЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> въздивя се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Учудвам се, смайвам се, удивлявам се. <i>И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 48. <i>Простодушният поп се въздиви, като му казах, че проклина-нието не може да бъде подпора на вярата.</i> |
Н. Бончев, Съч. I, 56. | Н. Бончев, Съч. I, 56. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДИВЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> въздивявам <i>и от</i> въздивявам се. |
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДИ`ГАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> въздйгна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> въздйгнат, <i>св., прех. Книж.</i> 1. Издигам ръст нагоре, на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам, извишавам, възвисявам, възвишавам. <i>Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът, .., един праг на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 106. <i>И разиграното море, което си въздигаше запеняните вълми до небеса,</i> |
| − | |||
Версия от 11:20, 17 март 2015
не, под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер. Ал. Константинов, Съч. I, 147. И майсторът, който ги води, не е по-долу от калфите — въздебеличък и як. Н. Хайтов, X, 109.
ВЪЗДЕ`ЙСТВАМ и ВЪЗДЕ`ЙСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Оказвам, упражнявам въздействие; повлиявам. За укрепване волята у Алека въздействуваха .. най-вече сполетелите го неволи и несгоди в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 143. Също и Доситей Обрадович, най-видният сръбски просветител и реформатор, се е срещал няколко пъти с българи и е имал случай да им въздействува. Б. Пенев, НБВ, 23. Танъо винаги въздействуваше подтиск-ващо на събеседниците си, защото никога не знаеш какво мисли и какво ще каже. Й. Вълчев, СКН, 109. Той [Бончев] мисли .. да преведе след „Разбойници“ нещо от „по-сериозните и изящните произведения на Ши-лера“ и нещо от белетристиката на другите западни народи, способно да въздействува върху вкуса на българския читател. М. Арнаудов, БКДБ, 224-225.
ВЪЗДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от въздействам; въздействуване.
ВЪЗДЕ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който упражнява въздействие. Да имаме винаги пред очи изпълнението на Мордвинов в класическите пиеси, представени от „Моссовет“. Наистина Мордвинов винаги се стреми да улови музикалната тема на образа, но и при неговото изпълнение по-въздействени от гласовите връзки са умът и сърцето. Н. Лилиев, Съч. III, 322.
ВЪЗДЕ`ЙСТВЕНО. Нареч. от въздейс-твен. Чрез тези [изразните] средства ние възприемаме картината и образа по-живо, по-въздействено. Христом. VII кл, 151.
ВЪЗДЕ`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. Действие върху някого или върху нещо, което довежда до някакъв резултат или някаква промяна; влияние. Не е рядко, щото великите художници да са влияли върху критиката. Сент-Бьов претърпя могъщето макар преходно въздействие на романтическия гений на Виктор Хюго. С. Радев, Худ., 1906, бр. 4-
5, 20. Внезапно тя почувствува нужда да види жив човек, да се изтръгне от въздействието на тази ужасна картина. Д. Димов, ОД, 82. Въздействието на Паисия върху духовния живот ние долавяме отразено и в литературата. Б. Пенев, НБВ, 62. Не вярвах, че един коняк може да окаже някакво особено въздействие на човешкия организъм. А. Наковски, БС, 154. На сутринта жена ми вдигна температура, вечерта я свали под въздействието на антибиотик и витамин В12. Р. Балабанов, ТБК, 3, Опитът показва, че радиоактивното разпадане на атомните ядра не може да се влияе от външни въздействия, като загряване, действие с електричество и пр., които химията прилага за осъществяване на обикновените химични реакции. Хим. VII кл, 34.
ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. въздействам.
ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от въздействувам; въздействане.
ВЪЗДИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от въздивя като прил. Учуден, смаян, удивен. — Няма ми кожуха, ни калимявката, ни очилата, нийде ги няма! — каза попът въздивен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 151. Тъй е и в Търговище, където никой не ни посреща, но затуй пък в черковния двор се спираме въздивени пред каменната пластика около прозорците и входа на черквата: поразява ни изображението на един юнак с огромни засукани мустаци, сабя в едната ръка и боздуган в другата — що ще в божия дом? Отеч., 1978, кн.
3, 28. И поразен и ням, / .. / застана сепнат той пред изгледа омаян / и с поглед въздивен, на висина и шир / обгърна стареца без-крайний божи мир... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Гетман: — Чуйте само една дума — тя ще да ви върне назад сичкия покой. Амалия: (се връща назад и го изглед-ва въздивена): — Какво, друже? Кой може на небото или на земята да ми върне моя покой? Н. Бончев, Р (превод), 66.
ВЪЗДИВЯ`. Вж. въздивявам.
ВЪЗДИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; въздивя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Учудвам, смайвам, удивлявам някого. "Жив бях, не съм, отвърна ми [Виргилий] с глас мек, / във Мантова от род благочестиви / живот съм аз получил в оня век, / в кой Юлий с подвиги света въздиви. К. Величков, Ад (превод), 6. въздивявам се, въздивя се страд.
ВЪЗДИВЯ`ВАМ СЕ несв.; въздивя се св., непрех. Остар. Книж. Учудвам се, смайвам се, удивлявам се. И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха. Ив. Вазов, Съч. XI, 48. Простодушният поп се въздиви, като му казах, че проклина-нието не може да бъде подпора на вярата.
Н. Бончев, Съч. I, 56.
ВЪЗДИВЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздивявам и от въздивявам се.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗДИ`ГАМ, -аш, несв.; въздйгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздйгнат, св., прех. Книж. 1. Издигам ръст нагоре, на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам, извишавам, възвисявам, възвишавам. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът, .., един праг на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106. И разиграното море, което си въздигаше запеняните вълми до небеса,
