Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/567“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВЦЪ`КЛЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>вцъ`кля`</b>, вцъ`кли`ш, <i>мин. св.</i> вцъкли`х, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с <em>очи</em>, <em>поглед</em>. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. <i>Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.</i> | <b>ВЦЪ`КЛЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>вцъ`кля`</b>, вцъ`кли`ш, <i>мин. св.</i> вцъкли`х, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с <em>очи</em>, <em>поглед</em>. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. <i>Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЦЪ`КЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вцъкля се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. <i>Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха.</i> П. Вежинов, ДБ, 204. | + | <b>ВЦЪ`КЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вцъкля се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. <i>Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха.</i> П. Вежинов, ДБ, 204. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЦЪ`КЛЯНЕ | + | <b>ВЦЪ`КЛЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцъклям <i>и от</i> вцъклям се; изцъкляне. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЦЪРВУЛЯ`</b> | + | <b>ВЦЪРВУЛЯ` СЕ</b>. Вж. <em>вцървулявам се</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | се. | + | <b>ВЦЪРВУЛЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вцървуля` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Диал.</i> За кожа — ставам твърд, корав като кожа на цървул (Ст. Младенов, БТР). |
| − | |||
| − | <b>ВЦЪРВУЛЯ`ВАМ</b> | ||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Вцървулява ми се / вцървули ми се кожата</b>. <i>Диал.</i> Ставам нечувствителен, равнодушен, безочлив (Н. Геров, РБЯ). | ||
| + | ---- | ||
<b>ВЦЪРВУЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцървулявам се. | <b>ВЦЪРВУЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцървулявам се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЦЪ`РКАМ</b>. Вж. вцърквам. | + | <b>ВЦЪ`РКАМ</b>. Вж. <em>вцърквам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЦЪ`РКВАМ | + | <b>ВЦЪ`РКВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вцъ`ркам</b>, -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> Вцръквам. <b>вцърквам се</b>, <b>вцъркам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВЦЪ`РКВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вцърквам; вцръкване. | <b>ВЦЪ`РКВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вцърквам; вцръкване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЧАС</b> <i>нареч. Диал.</i> 1. В същия миг, веднага или за миг. <i>И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81. <i>Още сборот не ми го дорече, / вчас ми дойде Ерина Самовила, / му донесе билки чемерлики.</i> Нар. пес., СбБрМ, 84. | ||
| − | + | 2. В уречения час, навреме. <i>Дойдохте вчас.</i> Ст. Младенов, БТР I, 370. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`</b>. Вж. <em>вчеловечавам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. В уречения час, навреме. <i>Дойдохте вчас.</i> Ст. Младенов, БТР I, | + | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧА</b>. Вж. <em>вчеловечвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`</b>. Вж. вчеловечавам. | + | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вчеловеча`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. <i>Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни.</i> Ив. Вазов, Д, 17. <i>А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вче-ловечава чловека, та го прави истинский чловек.</i> Й. Груев, СП (превод), 233. <b>вчеловечавам се</b>, <b>вчеловеча се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧА</b>. Вж. вчеловечвам. | + | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вчеловеча` се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ | + | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вчеловечавам <i>и от</i> вчеловечавам се; вчовечаване, вчовечване, очовечаване, вчеловечване. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ | + | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вчелове`ча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Остар.</i> Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. <i>Но опит не прави` да вчеловечиш / жестокий властолюбец.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. <b>вчеловечвам се</b>, <b>вчеловеча се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ | + | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вчелове`ча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл</i>. <i>същ. от</i> вчеловечвам <i>и от</i> вчеловечвам се; вчовечване, вчовечаване, очовечаване, вчеловечаване. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАНЕ | + | <b>ВЧЕ`ПКАМ</b>. Вж. <em>вчепквам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕ`ПКАМ</b>. Вж. вчепквам. | + | <b>ВЧЕ`ПКВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вче`пкам</b>, -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> В съчет. с <em>ръце</em>, <em>пръсти</em> и др. същ. С предл. <em>в</em>. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. <i>Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото.</i> К. Константинов, ППГ, 169. <i>Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчепква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 109. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕ`ПКВАМ | + | <b>ВЧЕ`ПКВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вче`пкам се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. <em>в</em>, <em>за</em>. 1. <i>Рядко.</i> Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. <i>Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата.</i> Ст. |
| − | |||
| − | <b>ВЧЕ`ПКВАМ СЕ</b> <i>несв. | ||
Текуща версия към 09:43, 10 март 2015
тънка струя течност, която излиза под налягане от малък отвор; вцърквам. Сестрата ловко вцръкна серума във вената. вцръквам се, вцръкна се страд.
ВЦРЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вцръквам и от вцръквам се; вцъркване.
ВЦРЪ`КНА. Вж. вцръквам.
ВЦЪКЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцъкля като прил. Диал. За очи, поглед — който има стъкленостуден блясък и е безизразно втренчен някъде, в нещо; изцъклен. Вдървените ми крака, заковани сред дюкяна, трепваха навремени и още по-страхотно се унисаха вцъклените ми очи в светлата точка на мрака. Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Когато останахме сами, мама се разрида и сложи глава върху коленете на татя. Той мълчеше и гледаше с вцъклен поглед. X. Чилингиров, ХНН, 226.
ВЦЪ`КЛЯ`. Вж. вцъклям.
ВЦЪ`КЛЯМ, -яш, несв.; вцъ`кля`, вцъ`кли`ш, мин. св. вцъкли`х, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.
ВЦЪ`КЛЯМ СЕ несв.; вцъкля се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха. П. Вежинов, ДБ, 204.
ВЦЪ`КЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вцъклям и от вцъклям се; изцъкляне.
ВЦЪРВУЛЯ` СЕ. Вж. вцървулявам се.
ВЦЪРВУЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вцървуля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. За кожа — ставам твърд, корав като кожа на цървул (Ст. Младенов, БТР).
◇ Вцървулява ми се / вцървули ми се кожата. Диал. Ставам нечувствителен, равнодушен, безочлив (Н. Геров, РБЯ).
ВЦЪРВУЛЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вцървулявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЦЪ`РКАМ. Вж. вцърквам.
ВЦЪ`РКВАМ, -аш, несв.; вцъ`ркам, -аш, св., прех. Рядко. Вцръквам. вцърквам се, вцъркам се страд.
ВЦЪ`РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вцърквам; вцръкване.
ВЧАС нареч. Диал. 1. В същия миг, веднага или за миг. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81. Още сборот не ми го дорече, / вчас ми дойде Ерина Самовила, / му донесе билки чемерлики. Нар. пес., СбБрМ, 84.
2. В уречения час, навреме. Дойдохте вчас. Ст. Младенов, БТР I, 370.
ВЧЕЛОВЕЧА`. Вж. вчеловечавам.
ВЧЕЛОВЕ`ЧА. Вж. вчеловечвам.
ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ, -аш, несв.; вчеловеча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни. Ив. Вазов, Д, 17. А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вче-ловечава чловека, та го прави истинский чловек. Й. Груев, СП (превод), 233. вчеловечавам се, вчеловеча се страд.
ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ СЕ несв.; вчеловеча` се св., непрех. Остар. Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се.
ВЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вчеловечавам и от вчеловечавам се; вчовечаване, вчовечване, очовечаване, вчеловечване.
ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ, -аш, несв.; вчелове`ча, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. Но опит не прави` да вчеловечиш / жестокий властолюбец. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. вчеловечвам се, вчеловеча се страд.
ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ СЕ несв.; вчелове`ча се св., непрех. Остар. Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се.
ВЧЕЛОВЕ`ЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вчеловечвам и от вчеловечвам се; вчовечване, вчовечаване, очовечаване, вчеловечаване.
ВЧЕ`ПКАМ. Вж. вчепквам.
ВЧЕ`ПКВАМ, -аш, несв.; вче`пкам, -аш, св., прех. Рядко. В съчет. с ръце, пръсти и др. същ. С предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото. К. Константинов, ППГ, 169. Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчепква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 109.
ВЧЕ`ПКВАМ СЕ несв.; вче`пкам се св., непрех. С предл. в, за. 1. Рядко. Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата. Ст.
