Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/567“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
м (stanislav)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
тънка струя течност, която излиза под налягане от малък отвор; вцърквам. <i>Сестрата ловко вцръкна серума във вената,</i> <b>вцрък-вам се, вцръкна се</b> <i>страд.</i>
 
тънка струя течност, която излиза под налягане от малък отвор; вцърквам. <i>Сестрата ловко вцръкна серума във вената,</i> <b>вцрък-вам се, вцръкна се</b> <i>страд.</i>
  
<b>ВЦРЪКВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг</i>. <i>Отгл. същ. от</i> вцръквам <i>и от</i> вцръквам се; вцър-кване.
+
<b>ВЦРЪ`КВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг</i>. <i>Отгл. същ. от</i> вцръквам <i>и от</i> вцръквам се; вцър-кване.
  
<b>ВЦРЪКНА</b>. Вж. вцръквам.
+
<b>ВЦРЪ`КНА</b>. Вж. вцръквам.
  
<b>ВЦЪКЛЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вцъкля като <i>прил. Диал.</i> За очи, поглед — който има стъкленостуден блясък и е безизразно втренчен някъде, в нещо; изцъклен. <i>Вдървените ми крака</i>, <i>заковани сред дюкяна, трепваха навремени и още по-страхотно се унисаха вцъклените ми очи в светлата точка на мрака.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 116. <i>Когато останахме сами, мама се разрида и сложи глава върху коленете на татя. Той мълчеше и гледаше с вцъклен поглед.</i> X. Чилингиров, ХНН, 226.
+
<b>ВЦЪКЛЕ`Н,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вцъкля като <i>прил. Диал.</i> За очи, поглед — който има стъкленостуден блясък и е безизразно втренчен някъде, в нещо; изцъклен. <i>Вдървените ми крака</i>, <i>заковани сред дюкяна, трепваха навремени и още по-страхотно се унисаха вцъклените ми очи в светлата точка на мрака.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 116. <i>Когато останахме сами, мама се разрида и сложи глава върху коленете на татя. Той мълчеше и гледаше с вцъклен поглед.</i> X. Чилингиров, ХНН, 226.
  
<b>ВЦЪКЛЯ</b>. Вж. вцъклям.
+
<b>ВЦЪ`КЛЯ`</b>. Вж. вцъклям.
  
<b>ВЦЪКЛЯМ,</b> -яш, <i>несв.’,</i> <b>вцъкля,</b> вцък-лйш, <i>мин. св.</i> вцъклйх, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с очи, поглед. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. <i>Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.</i> <b>ВЦЪКЛЯМ СЕ</b> <i>несв/,</i> <b>вцъкля се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. <i>Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха.</i> П. Вежинов, ДБ, 204.
+
<b>ВЦЪ`КЛЯМ,</b> -яш, <i>несв.’,</i> <b>вцъкля,</b> вцък-лйш, <i>мин. св.</i> вцъклйх, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с очи, поглед. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. <i>Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.</i> <b>ВЦЪКЛЯМ СЕ</b> <i>несв/,</i> <b>вцъкля се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. <i>Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха.</i> П. Вежинов, ДБ, 204.
  
<b>ВЦЪКЛЯНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцъклям <i>и от</i> вцъклям се; изцъкляне.
+
<b>ВЦЪ`КЛЯНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцъклям <i>и от</i> вцъклям се; изцъкляне.
  
<b>ВЦЪРВУЛЯ</b> СЕ. Вж. вцървулявам
+
<b>ВЦЪРВУЛЯ`</b> СЕ. Вж. вцървулявам
  
 
се.
 
се.
  
<b>ВЦЪРВУЛЯВАМ</b> СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> <b>вцървуля се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Диал.</i> За кожа — ставам твърд, корав като кожа на цървул (Ст. Младенов, БТР).
+
<b>ВЦЪРВУЛЯ`ВАМ</b> СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> <b>вцървуля се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Диал.</i> За кожа — ставам твърд, корав като кожа на цървул (Ст. Младенов, БТР).
  
 
<b>О Вцървулява ми се / вцървули ми се кожата</b>. <i>Диал.</i> Ставам нечувствителен, равнодушен, безочлив (Н. Геров, РБЯ).
 
<b>О Вцървулява ми се / вцървули ми се кожата</b>. <i>Диал.</i> Ставам нечувствителен, равнодушен, безочлив (Н. Геров, РБЯ).
  
<b>ВЦЪРВУЛЯВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцървулявам се.
+
<b>ВЦЪРВУЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вцървулявам се.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
  
<b>ВЦЪРКАМ</b>. Вж. вцърквам.
+
<b>ВЦЪ`РКАМ</b>. Вж. вцърквам.
  
<b>ВЦЪРКВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вцъркам,</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> Вцръквам. <b>вцърквам се, вцъркам се</b> <i>страд.</i>
+
<b>ВЦЪ`РКВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вцъркам,</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> Вцръквам. <b>вцърквам се, вцъркам се</b> <i>страд.</i>
  
<b>ВЦЪРКВ АНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вцърквам; вцръкване.
+
<b>ВЦЪ`РКВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вцърквам; вцръкване.
  
 
<b>ВЧАС</b> <i>нареч. Диал.</i> 1. В същия миг, веднага или за миг. <i>И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика.</i> П. П. Славейков,
 
<b>ВЧАС</b> <i>нареч. Диал.</i> 1. В същия миг, веднага или за миг. <i>И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика.</i> П. П. Славейков,
Ред 37: Ред 37:
 
2. В уречения час, навреме. <i>Дойдохте вчас.</i> Ст. Младенов, БТР I, 3/0.
 
2. В уречения час, навреме. <i>Дойдохте вчас.</i> Ст. Младенов, БТР I, 3/0.
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧА</b>. Вж. вчеловечавам.
+
<b>ВЧЕЛОВЕЧА`</b>. Вж. вчеловечавам.
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧА</b>. Вж. вчеловечвам.
+
<b>ВЧЕЛОВЕ`ЧА</b>. Вж. вчеловечвам.
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧАВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчеловеча,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. <i>Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни.</i> Ив. Вазов, Д, 17. <i>А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вче-ловечава<sub>и</sub>чловека, та го прави истинский чловек.</i> И. Груев, СП (превод), 233. <b>вчеловечавам се, вчеловеча се</b> <i>страд.</i> <b>ВЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчеловеча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се.
+
<b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчеловеча,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. <i>Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни.</i> Ив. Вазов, Д, 17. <i>А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вче-ловечава<sub>и</sub>чловека, та го прави истинский чловек.</i> И. Груев, СП (превод), 233. <b>вчеловечавам се, вчеловеча се</b> <i>страд.</i> <b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчеловеча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се.
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вчеловечавам <i>и от</i> вчеловечавам се; вчовечаване, вчовечване, очо-вечаване, вчеловечване.
+
<b>ВЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вчеловечавам <i>и от</i> вчеловечавам се; вчовечаване, вчовечване, очо-вечаване, вчеловечване.
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчеловеча,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Остар.</i> Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. <i>Но опит не правй да вчеловечиш / жес-токий властолюбец.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. <b>вчеловечвам се, вчеловеча се</b> <i>страд.</i>
+
<b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчеловеча,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Остар.</i> Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. <i>Но опит не правй да вчеловечиш / жес-токий властолюбец.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. <b>вчеловечвам се, вчеловеча се</b> <i>страд.</i>
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчеловеча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се.
+
<b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчеловеча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се.
  
<b>ВЧЕЛОВЕЧВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл</i>. <i>същ. от</i> вчеловечвам <i>и от</i> вчеловечвам се; вчовечване, вчовечаване, очо-вечаване, вчеловечаване.
+
<b>ВЧЕЛОВЕ`ЧВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл</i>. <i>същ. от</i> вчеловечвам <i>и от</i> вчеловечвам се; вчовечване, вчовечаване, очо-вечаване, вчеловечаване.
  
<b>ВЧЕПКАМ</b>. Вж. вчепквам.
+
<b>ВЧЕ`ПКАМ</b>. Вж. вчепквам.
  
<b>ВЧЕПКВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчепкам,</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> В съчет. сръце, пръсти и др. същ. С предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. <i>Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото.</i> К. Константинов, ППГ, 169. <i>Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчеп-ква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи.</i> Г. Райчев, Избр. съч. И, 109.
+
<b>ВЧЕ`ПКВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчепкам,</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> В съчет. сръце, пръсти и др. същ. С предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. <i>Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото.</i> К. Константинов, ППГ, 169. <i>Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчеп-ква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи.</i> Г. Райчев, Избр. съч. И, 109.
 
 
<b>ВЧЕПКВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчепкам се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. в, з а. 1. <i>Рядко.</i> Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. <i>Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата.</i> Ст.
 
  
 +
<b>ВЧЕ`ПКВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вчепкам се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. в, з а. 1. <i>Рядко.</i> Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. <i>Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата.</i> Ст.

Версия от 14:31, 9 март 2015

Страницата не е проверена


тънка струя течност, която излиза под налягане от малък отвор; вцърквам. Сестрата ловко вцръкна серума във вената, вцрък-вам се, вцръкна се страд.

ВЦРЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вцръквам и от вцръквам се; вцър-кване.

ВЦРЪ`КНА. Вж. вцръквам.

ВЦЪКЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцъкля като прил. Диал. За очи, поглед — който има стъкленостуден блясък и е безизразно втренчен някъде, в нещо; изцъклен. Вдървените ми крака, заковани сред дюкяна, трепваха навремени и още по-страхотно се унисаха вцъклените ми очи в светлата точка на мрака. Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Когато останахме сами, мама се разрида и сложи глава върху коленете на татя. Той мълчеше и гледаше с вцъклен поглед. X. Чилингиров, ХНН, 226.

ВЦЪ`КЛЯ`. Вж. вцъклям.

ВЦЪ`КЛЯМ, -яш, несв.’, вцъкля, вцък-лйш, мин. св. вцъклйх, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си. ВЦЪКЛЯМ СЕ несв/, вцъкля се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха. П. Вежинов, ДБ, 204.

ВЦЪ`КЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вцъклям и от вцъклям се; изцъкляне.

ВЦЪРВУЛЯ` СЕ. Вж. вцървулявам

се.

ВЦЪРВУЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вцървуля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. За кожа — ставам твърд, корав като кожа на цървул (Ст. Младенов, БТР).

О Вцървулява ми се / вцървули ми се кожата. Диал. Ставам нечувствителен, равнодушен, безочлив (Н. Геров, РБЯ).

ВЦЪРВУЛЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вцървулявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЦЪ`РКАМ. Вж. вцърквам.

ВЦЪ`РКВАМ, -аш, несв.; вцъркам, -аш, св., прех. Рядко. Вцръквам. вцърквам се, вцъркам се страд.

ВЦЪ`РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вцърквам; вцръкване.

ВЧАС нареч. Диал. 1. В същия миг, веднага или за миг. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика. П. П. Славейков,

Събр. съч. П1, 81. Още сборот не ми го до-рече, / вчас ми дойде Ерина Самовила, / му донесе билки чемерлики. Нар. пес., СбБрМ,

2. В уречения час, навреме. Дойдохте вчас. Ст. Младенов, БТР I, 3/0.

ВЧЕЛОВЕЧА`. Вж. вчеловечавам.

ВЧЕЛОВЕ`ЧА. Вж. вчеловечвам.

ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ, -аш, несв.; вчеловеча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни. Ив. Вазов, Д, 17. А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вче-ловечаваичловека, та го прави истинский чловек. И. Груев, СП (превод), 233. вчеловечавам се, вчеловеча се страд. ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ СЕ несв.; вчеловеча се св., непрех. Остар. Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се.

ВЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вчеловечавам и от вчеловечавам се; вчовечаване, вчовечване, очо-вечаване, вчеловечване.

ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ, -аш, несв.; вчеловеча, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. Но опит не правй да вчеловечиш / жес-токий властолюбец. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. вчеловечвам се, вчеловеча се страд.

ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ СЕ несв.; вчеловеча се св., непрех. Остар. Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се.

ВЧЕЛОВЕ`ЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вчеловечвам и от вчеловечвам се; вчовечване, вчовечаване, очо-вечаване, вчеловечаване.

ВЧЕ`ПКАМ. Вж. вчепквам.

ВЧЕ`ПКВАМ, -аш, несв.; вчепкам, -аш, св., прех. Рядко. В съчет. сръце, пръсти и др. същ. С предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото. К. Константинов, ППГ, 169. Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчеп-ква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи. Г. Райчев, Избр. съч. И, 109.

ВЧЕ`ПКВАМ СЕ несв.; вчепкам се св., непрех. С предл. в, з а. 1. Рядко. Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата. Ст.