Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/531“
Mister sou (беседа | приноси) м (Станимир Станев 12а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>всуетността да споделям това мнение.</i> И. Адженов, ВК (превод), 134. | <i>всуетността да споделям това мнение.</i> И. Адженов, ВК (превод), 134. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСУ`КВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв</i><i>:,</i> <b>всу`ча</b>, -еш, <i>мин. св.</i> всу`ках, <i>св., прех. Рядко.</i> Поглъщам нещо като суча, бозая, <b>всуквам се</b>, <b>всуча се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | <b>ВСУ`КВАМ<sup> | + | ◇ <b>Всуквам / всуча с майчиното си мляко</b>. Усвоявам, научавам нещо от рождение. <i>Но с майчиното си мляко всуках аз / презренье към бедите…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. <i>„До седем години аз растох при майка ми в манастир, с млякото й наедно аз всуках и нейния яд връз Симеона.“</i> Е. Мутева, РБЦ (превод), 107. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСУ`КВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>всу`ча,</b> -еш, <i>мин. св.</i> всу`ках, <i>св., прех. Диал.</i> Усуквам, увивам нещо около друго, <b>всуквам се</b>, <b>всуча се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСУ`КВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>всу`ча се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Засуквам се около нещо. | ||
| − | + | 2. Навъртам се, завъртам се около някого с желание да взема участие в нещо, да сторя нещо. <i>Пятина ся всукаха, двамина го грабнаха, в земята го метнаха.</i> Н. Геров, РБЯ I, 172. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Навъртам се, завъртам се около някого с желание да взема участие в нещо, да сторя нещо. <i>Пятина ся всукаха, двамина го грабнаха, в земята го метнаха.</i> Н. Геров, РБЯ I, | ||
| − | |||
| − | 172. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВСУ`КВАНЕ<sup>1</sup | + | <b>ВСУ`КВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> всуквам<sup>1</sup> <i>и от</i> всуквам се. |
| − | + | ---- | |
<b>ВСУ`КВАНЕ<sup>2</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> всуквам<sup>2</sup> <i>и от</i> всуквам се. | <b>ВСУ`КВАНЕ<sup>2</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> всуквам<sup>2</sup> <i>и от</i> всуквам се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСУ`ЧА</b><sup>1</sup>. Вж. <em>всуквам</em><sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСУ`ЧА</b><sup>2</sup>. Вж. <em>всуквам</em><sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЪ`ДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Всякъде, навсякъде, навред, вред. <i>Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете, .., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко, да си почине, .., или пък да сръбне нещичко за дълга пътя?</i> Хр. Максимов, СбЗР, 15. <i>Момък девойка люби` от сърце, / тайно от къщи избягаха двама, / .. / Де се не скитаха те по света,- / злата им чест ги преследваше всъде.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 51. <i>Накъдето да си обърне человек очите по света, всъде види пред себе много и всякакви нечта.</i> Й. Груев, Ф (превод), 1. <i>Истина е, че рало и мотика хранят света, но това не е за всъде и за всякога.</i> Й. Груев, КН 4 (превод), 19. | ||
| − | < | + | — Други форми: <em>съ`де`</em> (диал.) и <em>всъду`</em> (остар.). |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЪДЕХО`Д</b> <i>м. Техн.</i> Безрелсово превозно средство с гъсенични вериги или колела, предназначено да се движи както по всякакви пътища, така и без път, в труднопроходими места; вездеход, всеходка. <i>Ако тръгнем с хеликоптер, той може да се разбие в първия скрит в мъглите хълм, затуй се отказваме от него и след няколко дни умуване решаваме да проникнем в тундрата с всъдеход.</i> Й. Радичков{{попр|Отпечатано: лРадичков}}, НД, 128. <i>Всъдеходите с дистанционно радиоуправление .. могат да бъдат не само самодвижещи се прибори за наблюдение. Вече има предложение да се снабдяват те с приспособления, които напомнят механичните ръце, повтарящи точно движенията на ръцете на оператора.</i> М. Ганева, ГМ (превод), 185-180. <i>— Да лети, да плава, да се движи по права и пресечена местност, в царевици и бостани, през реки и ливади, навсякъде. Нали е всъдеход! Моля комисията да го прегледа.</i> Цв. Чалъков, ЗИК, 57. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЪДЕХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> всъдеход. <i>Безконечният винт може би най-добре ще разреши задачата за създаване на всъдеходно превозно средство .. Първите изпитания са показали, че той [моделът за такова средство] може да се движи в силно разкалян терен.</i> К, 1963, кн. 9, 36. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЪДУ`</b> <i>нареч. Остар.</i> Всъде. <i>Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. <i>Человеческата природа е всъду еднаква; и африканецът съчувствува и обича, мрази и ненавижда, гордее ся тъй също, както белий человек.</i> ИЗ, 1877, 1882, 406. <i>— Остави, сестро, рече Евстатий, да бъде волята господня, .. Невинен съм. — О не! Не! Ще дойда с тебе… В тъмницата, на бесилката… Всъду.</i> П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 63. <i>Голямата суша е загрижила всички. Злободневният въпрос всъду е нетърпимата горещина.</i> БД, 1909, бр. 13, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВСЪДЕХО`Д</b> <i>м. Техн.</i> Безрелсово превозно средство с гъсенични вериги или колела, предназначено да се движи както по всякакви пътища, така и без път, в труднопроходими места; вездеход, всеходка. <i>Ако тръгнем с хеликоптер, той може да се разбие в първия скрит в мъглите хълм, затуй се отказваме от него и след няколко дни умуване решаваме да проникнем в тундрата с всъдеход.</i> Й. лРадичков, НД, 128. <i> | + | <b>ВСЪ`ЩНОСТ</b> <i>нареч.</i> 1. В действителност, реално (а не както изглежда или се представя). <i>— А, ето ви къде сте се скрили! .. Но понеже всъщност търсеше не нас, а нещо друго, той бръкна в един шкаф и извади огромна кутия пури.</i> Б. Райнов, ТП, 107. <i>— Преизпълниш ли плана, ще получиш повече пари, .. Всъщност нищо справедливо нямаше в цялата тази работа.</i> Ч. Шинов, БС, 29. <i>За върховен държавен орган се смятал сенатът, чиито решения всъщност само узаконявали волята на императора.</i> Ист. V кл, 1980, 225. <i>Няма разум, има взрив на стаявана завист, .., векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. „Да бием гражданите!“ — всъщност не е повик на селото против града, а срещу интелигентността и духовността.</i> Г. Данаилов, ДС, 179. <i>Това си е всъщност .. деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори.</i> Т. Влайков, Съч. III, 55. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВСЪДЕХО`ДЕН | ||
| − | |||
| − | 9, 36. | ||
| − | |||
| − | <b>ВСЪДУ`</b> <i>нареч. Остар.</i> Всъде. <i>Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
| − | |||
| − | <b>ВСЪ`ЩНОСТ</b> <i>нареч.</i> 1. В действителност, реално (а не както изглежда или се представя). <i>— А, ето ви къде сте се скрили! .. Но понеже всъщност търсеше не нас, а нещо друго, той бръкна в един шкаф и извади огромна кутия пури.</i> Б. Райнов, ТП, 107. <i>— Преизпълниш ли плана, ще получиш повече пари,.. Всъщност нищо справедливо нямаше в цялата тази работа.</i> Ч. Шинов, БС, 29. <i>За върховен държавен орган се смятал сенатът, чиито решения всъщност само узаконявали волята на императора.</i> Ист. V кл, 1980, 225. <i>Няма разум, има взрив на стаявана завист,.., векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. „Да бием гражданите!“ — всъщност не е повик на селото против града, а срещу интелигентността и духовността.</i> Г. Данаилов, ДС, 179. <i>Това си е всъщност .. деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори.</i> Т. Влайков, Съч. III, 55. | ||
| − | 2. Като <i>частица | + | 2. Като <i>частица</i>. а) За усилване, подчертаване на точността на твърдението; именно, наистина, така че. <i>Стачката да се прекрати .. Всъщност това е и последното решение на общия стачен комитет.</i> К. Странджев, ЖБ, 12. <i>Всъщност „поле“ е терминът, обединяващ всичко, което може да кажем за гравитацията.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 15. б) За |
Текуща версия към 02:29, 17 февруари 2015
всуетността да споделям това мнение. И. Адженов, ВК (превод), 134.
ВСУ`КВАМ1, -аш, несв:, всу`ча, -еш, мин. св. всу`ках, св., прех. Рядко. Поглъщам нещо като суча, бозая, всуквам се, всуча се страд.
◇ Всуквам / всуча с майчиното си мляко. Усвоявам, научавам нещо от рождение. Но с майчиното си мляко всуках аз / презренье към бедите… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. „До седем години аз растох при майка ми в манастир, с млякото й наедно аз всуках и нейния яд връз Симеона.“ Е. Мутева, РБЦ (превод), 107.
ВСУ`КВАМ2, -аш, несв.; всу`ча, -еш, мин. св. всу`ках, св., прех. Диал. Усуквам, увивам нещо около друго, всуквам се, всуча се страд.
ВСУ`КВАМ СЕ несв.; всу`ча се св., непрех. Диал. 1. Засуквам се около нещо.
2. Навъртам се, завъртам се около някого с желание да взема участие в нещо, да сторя нещо. Пятина ся всукаха, двамина го грабнаха, в земята го метнаха. Н. Геров, РБЯ I, 172.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСУ`КВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от всуквам1 и от всуквам се.
ВСУ`КВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от всуквам2 и от всуквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСУ`ЧА1. Вж. всуквам1.
ВСУ`ЧА2. Вж. всуквам2.
ВСЪ`ДЕ нареч. Остар. и диал. Всякъде, навсякъде, навред, вред. Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете, .., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко, да си почине, .., или пък да сръбне нещичко за дълга пътя? Хр. Максимов, СбЗР, 15. Момък девойка люби` от сърце, / тайно от къщи избягаха двама, / .. / Де се не скитаха те по света,- / злата им чест ги преследваше всъде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 51. Накъдето да си обърне человек очите по света, всъде види пред себе много и всякакви нечта. Й. Груев, Ф (превод), 1. Истина е, че рало и мотика хранят света, но това не е за всъде и за всякога. Й. Груев, КН 4 (превод), 19.
— Други форми: съ`де` (диал.) и всъду` (остар.).
ВСЪДЕХО`Д м. Техн. Безрелсово превозно средство с гъсенични вериги или колела, предназначено да се движи както по всякакви пътища, така и без път, в труднопроходими места; вездеход, всеходка. Ако тръгнем с хеликоптер, той може да се разбие в първия скрит в мъглите хълм, затуй се отказваме от него и след няколко дни умуване решаваме да проникнем в тундрата с всъдеход. Й. Радичков*, НД, 128. Всъдеходите с дистанционно радиоуправление .. могат да бъдат не само самодвижещи се прибори за наблюдение. Вече има предложение да се снабдяват те с приспособления, които напомнят механичните ръце, повтарящи точно движенията на ръцете на оператора. М. Ганева, ГМ (превод), 185-180. — Да лети, да плава, да се движи по права и пресечена местност, в царевици и бостани, през реки и ливади, навсякъде. Нали е всъдеход! Моля комисията да го прегледа. Цв. Чалъков, ЗИК, 57.
ВСЪДЕХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от всъдеход. Безконечният винт може би най-добре ще разреши задачата за създаване на всъдеходно превозно средство .. Първите изпитания са показали, че той [моделът за такова средство] може да се движи в силно разкалян терен. К, 1963, кн. 9, 36.
ВСЪДУ` нареч. Остар. Всъде. Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Человеческата природа е всъду еднаква; и африканецът съчувствува и обича, мрази и ненавижда, гордее ся тъй също, както белий человек. ИЗ, 1877, 1882, 406. — Остави, сестро, рече Евстатий, да бъде волята господня, .. Невинен съм. — О не! Не! Ще дойда с тебе… В тъмницата, на бесилката… Всъду. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 63. Голямата суша е загрижила всички. Злободневният въпрос всъду е нетърпимата горещина. БД, 1909, бр. 13, 2.
ВСЪ`ЩНОСТ нареч. 1. В действителност, реално (а не както изглежда или се представя). — А, ето ви къде сте се скрили! .. Но понеже всъщност търсеше не нас, а нещо друго, той бръкна в един шкаф и извади огромна кутия пури. Б. Райнов, ТП, 107. — Преизпълниш ли плана, ще получиш повече пари, .. Всъщност нищо справедливо нямаше в цялата тази работа. Ч. Шинов, БС, 29. За върховен държавен орган се смятал сенатът, чиито решения всъщност само узаконявали волята на императора. Ист. V кл, 1980, 225. Няма разум, има взрив на стаявана завист, .., векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. „Да бием гражданите!“ — всъщност не е повик на селото против града, а срещу интелигентността и духовността. Г. Данаилов, ДС, 179. Това си е всъщност .. деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори. Т. Влайков, Съч. III, 55.
2. Като частица. а) За усилване, подчертаване на точността на твърдението; именно, наистина, така че. Стачката да се прекрати .. Всъщност това е и последното решение на общия стачен комитет. К. Странджев, ЖБ, 12. Всъщност „поле“ е терминът, обединяващ всичко, което може да кажем за гравитацията. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. б) За
