Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/451“
Mister sou (беседа | приноси) м (RADOTIN-6A) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба и да я хвърли в мрежата на подозрителния арбитраж на трудовите инспектори.</i> Д. Димов, Т, 233. | <i>отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба и да я хвърли в мрежата на подозрителния арбитраж на трудовите инспектори.</i> Д. Димов, Т, 233. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАТИ`ЩА</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>ВРАТИ`ЩА</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) врати`ще <i>ср. Диал. Увел. от</i> врата (в 1 и 2 знач.). |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАТЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> врат. | + | <b>ВРАТЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> врат. <i>— Я го виж ти какви работи знаел наш Янко! — подвикна весело Мирчо Филипов и тъй силно стисна с два пръста момъка за вратлето, че той щеше да изписка.</i> Ем. Коралов, ДП, 27. <i>„Колко съм слаба!“ — помисли тя, като гледаше тънкото бледо вратле, източило се от бродираната бяла нощница.</i> Кр. Кръстев, К, 225. <i>Агънцата се свиха в една страна .. — стояха, накръстосали вратлета, дишаха спотаено едно през друго.</i> Н. Нинов, ЕШО, 109. <i>А Ваньо сънен се прозява / и зад сайвана в полумрака / подал се, Сивчо го задява / с носа си влажен по вратлето.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 45-46. |
| − | |||
| − | <i>— Я го виж ти какви работи знаел наш Янко! — подвикна весело Мирчо Филипов и тъй силно стисна с два пръста момъка за вратлето, че той щеше да изписка.</i> Ем. Коралов, ДП, 27. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАТЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. | + | <b>ВРАТЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. гальов. от</i> вратле. <i>— Та може ли да се сърди човек на такова едно хубаво момиче? Като го гледам така, уж черничко, мургавичко, а пък едно бяло, меко вратленце, ти казвам — ей, ей, ей!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 254. <i>Колю се вгъна и като прехвана с две ръце голото си вратленце, със страшен писък полетя навън…</i> Ц. Церковски, Съч. III, 140. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>ВРА`ТНИК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Вратар (във 2 знач.). | <b>ВРА`ТНИК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Вратар (във 2 знач.). | ||
| Ред 27: | Ред 23: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ТНИК</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Голяма и широка дворна врата, през която минават колите; порта, вратня. <i>Широки двукрили вратници разполовяваха каменните зидове, отваряха място за минаване на добитъка и колите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 62. <i>Колко мили им бяха тия познати селски дворове с широки плетени вратници, от които още в ранни зори заскърцваха коли към полето.</i> Ем. Коралов, ДП, 117-118. <i>Някога тук цвилеха коне, мучаха чарди от волове и крави, блееха стада. Скърцаха тежките дъбови вратници.</i> А. Гуляшки, СВ, 46. <i>Преди да излезе булчината кола от вратника,.., посипват малко пепел, отдето ще мине колата.</i> Тем., 1881, кн. 2, 12. | + | <b>ВРА`ТНИК</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Голяма и широка дворна врата, през която минават колите; порта, вратня. <i>Широки двукрили вратници разполовяваха каменните зидове, отваряха място за минаване на добитъка и колите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 62. <i>Колко мили им бяха тия познати селски дворове с широки плетени вратници, от които още в ранни зори заскърцваха коли към полето.</i> Ем. Коралов, ДП, 117-118. <i>Някога тук цвилеха коне, мучаха чарди от волове и крави, блееха стада. Скърцаха тежките дъбови вратници.</i> А. Гуляшки, СВ, 46. <i>Преди да излезе булчината кола от вратника, .., посипват малко пепел, отдето ще мине колата.</i> Тем., 1881, кн. 2, 12. |
| − | |||
| − | |||
| − | 54. <i>Дядо Славчо го изпрати до вратника, па се върна, седна край мангала и остана да мисли.</i | + | 2. Пътна дворна врата, през която минават хора; порта, вратня, вратница<sup>1</sup>. <i>Тя не забеляза също тъй, че е отминала вратника на тяхндта къща и се е отзовала на поляната.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 47. <i>Тук-таме по вратници погълчаха още жените, сетне окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина.</i> П. Тодоров, И I, 54. <i>Дядо Славчо го изпрати до вратника, па се върна, седна край мангала и остана да мисли.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 122. <i>От вратниците се измъкваха мъже и деца, старци и жени надничаха любопитно.</i> Г. Караславов, СИ, 264. |
| − | 3. <i>Остар.</i> Крило от двойна врата. <i>Частните къщи у Помпея горе-долу си приличат;.. Из улицата ся влазило в двора из врата, които с два вратника ся отваряли навътре, а само на някои знаменити хора било дозволено да си правят вратата да ся отварят навън към улиците.</i> Лет., 1874, 124. | + | 3. <i>Остар.</i> Крило от двойна врата. <i>Частните къщи у Помпея горе-долу си приличат; .. Из улицата ся влазило в двора из врата, които с два вратника ся отваряли навътре, а само на някои знаменити хора било дозволено да си правят вратата да ся отварят навън към улиците.</i> Лет., 1874, 124. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТНИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Хоризонтално дебело дърво на крилата на врата, на което се заковават дъски или се забиват колците. <i>Горно и долно вратнило.</i> |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ТНИЦА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Единична малка врата, през която се влиза от улица в двор или от двор в градина; порта, вратня, вратник<sup>2</sup>. <i>Христофор и Мона минаха мълком по късата | + | <b>ВРА`ТНИЦА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Единична малка врата, през която се влиза от улица в двор или от двор в градина; порта, вратня, вратник<sup>2</sup>. <i>Христофор и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре.</i> Б. Болгар, Б, 29. <i>Откак Койка беше забелязала, че обхождат махалата, стана неспокойна, често излизаше вън от вратницата и надничаше нагоре по улицата да види до къде са стигнали.</i> Ил. Волен, БХ, 40. <i>Малкият пресече двора с бързи крачки и бутна плетената градинска вратница.</i> А. Каралийчев, В, 112. <i>— Изляз ми, Станке, йотвори / вашите малки вратници / със твойта десна ръчица!</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. <i>Набрала [Петкана] цвеке секакво, / направи китка шарена, / па на стапала излела / на тиа мали вратници.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 189. |
---- | ---- | ||
<b>ВРА`ТНИЦА</b><sup>2</sup> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Жена вратник<sup>1</sup>; вратарка (Ст. Младенов, БТР). | <b>ВРА`ТНИЦА</b><sup>2</sup> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Жена вратник<sup>1</sup>; вратарка (Ст. Младенов, БТР). | ||
| Ред 45: | Ред 39: | ||
2. Съпруга на вратник<sup>1</sup>; вратарка (Н. Геров, РБЯ). | 2. Съпруга на вратник<sup>1</sup>; вратарка (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ТНИЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Малка дворна врата; портичка. <i>Бабата отвори кривото, изплетено от пръти вратниче и излезе на улицата.</i> С. Северняк, ОНК, 90. <i>Скръцна вратничето на градината и старата се изправи под прозореца, неясна с черните си дрехи сред тъмнината.</i> Л. Михайлова, Ж, 93. <i>— През стена ще бъдем с мамини. Па ще направим на стената едно вратниче. Бутни вратничето — хайде у мамини!</i> Т. Влайков, Съч. | + | <b>ВРА`ТНИЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Малка дворна врата; портичка. <i>Бабата отвори кривото, изплетено от пръти вратниче и излезе на улицата.</i> С. Северняк, ОНК, 90. <i>Скръцна вратничето на градината и старата се изправи под прозореца, неясна с черните си дрехи сред тъмнината.</i> Л. Михайлова, Ж, 93. <i>— През стена ще бъдем с мамини. Па ще направим на стената едно вратниче. Бутни вратничето — хайде у мамини!</i> Т. Влайков, Съч. II, 109. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ТНИЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> вратница<sup>1</sup>; портичка. <i>Купи я [къщата] не защото улицата беше тиха и постройката — масивна, а защото оградата имаше освен официална порта и друга една малка | + | <b>ВРА`ТНИЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> вратница<sup>1</sup>; портичка. <i>Купи я [къщата] не защото улицата беше тиха и постройката — масивна, а защото оградата имаше освен официална порта и друга една малка железна</i> |
Текуща версия към 12:19, 27 декември 2014
отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба и да я хвърли в мрежата на подозрителния арбитраж на трудовите инспектори. Д. Димов, Т, 233.
ВРАТИ`ЩА мн., ед. (рядко) врати`ще ср. Диал. Увел. от врата (в 1 и 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАТИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Увел. от врат; дебел врат.
ВРА`ТКА1 ж. Диал. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратица, вратичка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ТКА2 ж. Диал. Връщане назад, завръщане.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАТЛЕ`, мн. -та, ср. Умал. от врат. — Я го виж ти какви работи знаел наш Янко! — подвикна весело Мирчо Филипов и тъй силно стисна с два пръста момъка за вратлето, че той щеше да изписка. Ем. Коралов, ДП, 27. „Колко съм слаба!“ — помисли тя, като гледаше тънкото бледо вратле, източило се от бродираната бяла нощница. Кр. Кръстев, К, 225. Агънцата се свиха в една страна .. — стояха, накръстосали вратлета, дишаха спотаено едно през друго. Н. Нинов, ЕШО, 109. А Ваньо сънен се прозява / и зад сайвана в полумрака / подал се, Сивчо го задява / с носа си влажен по вратлето. П. К. Яворов, Съч. I, 45-46.
ВРАТЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от вратле. — Та може ли да се сърди човек на такова едно хубаво момиче? Като го гледам така, уж черничко, мургавичко, а пък едно бяло, меко вратленце, ти казвам — ей, ей, ей! Д. Калфов, Избр. разк., 254. Колю се вгъна и като прехвана с две ръце голото си вратленце, със страшен писък полетя навън… Ц. Церковски, Съч. III, 140.
ВРА`ТНИК1, мн. -ци, м. Диал. Вратар (във 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ТНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голяма и широка дворна врата, през която минават колите; порта, вратня. Широки двукрили вратници разполовяваха каменните зидове, отваряха място за минаване на добитъка и колите. А. Гуляшки, ЗР, 62. Колко мили им бяха тия познати селски дворове с широки плетени вратници, от които още в ранни зори заскърцваха коли към полето. Ем. Коралов, ДП, 117-118. Някога тук цвилеха коне, мучаха чарди от волове и крави, блееха стада. Скърцаха тежките дъбови вратници. А. Гуляшки, СВ, 46. Преди да излезе булчината кола от вратника, .., посипват малко пепел, отдето ще мине колата. Тем., 1881, кн. 2, 12.
2. Пътна дворна врата, през която минават хора; порта, вратня, вратница1. Тя не забеляза също тъй, че е отминала вратника на тяхндта къща и се е отзовала на поляната. Й. Йовков, Ж 1945, 47. Тук-таме по вратници погълчаха още жените, сетне окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина. П. Тодоров, И I, 54. Дядо Славчо го изпрати до вратника, па се върна, седна край мангала и остана да мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 122. От вратниците се измъкваха мъже и деца, старци и жени надничаха любопитно. Г. Караславов, СИ, 264.
3. Остар. Крило от двойна врата. Частните къщи у Помпея горе-долу си приличат; .. Из улицата ся влазило в двора из врата, които с два вратника ся отваряли навътре, а само на някои знаменити хора било дозволено да си правят вратата да ся отварят навън към улиците. Лет., 1874, 124.
ВРАТНИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Хоризонтално дебело дърво на крилата на врата, на което се заковават дъски или се забиват колците. Горно и долно вратнило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРА`ТНИЦА1 ж. Диал. Единична малка врата, през която се влиза от улица в двор или от двор в градина; порта, вратня, вратник2. Христофор и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре. Б. Болгар, Б, 29. Откак Койка беше забелязала, че обхождат махалата, стана неспокойна, често излизаше вън от вратницата и надничаше нагоре по улицата да види до къде са стигнали. Ил. Волен, БХ, 40. Малкият пресече двора с бързи крачки и бутна плетената градинска вратница. А. Каралийчев, В, 112. — Изляз ми, Станке, йотвори / вашите малки вратници / със твойта десна ръчица! Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. Набрала [Петкана] цвеке секакво, / направи китка шарена, / па на стапала излела / на тиа мали вратници. Нар. пес., СбНУ XLIV, 189.
ВРА`ТНИЦА2 ж. Остар. и диал. 1. Жена вратник1; вратарка (Ст. Младенов, БТР).
2. Съпруга на вратник1; вратарка (Н. Геров, РБЯ).
ВРА`ТНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малка дворна врата; портичка. Бабата отвори кривото, изплетено от пръти вратниче и излезе на улицата. С. Северняк, ОНК, 90. Скръцна вратничето на градината и старата се изправи под прозореца, неясна с черните си дрехи сред тъмнината. Л. Михайлова, Ж, 93. — През стена ще бъдем с мамини. Па ще направим на стената едно вратниче. Бутни вратничето — хайде у мамини! Т. Влайков, Съч. II, 109.
ВРА`ТНИЧКА ж. Диал. Умал. от вратница1; портичка. Купи я [къщата] не защото улицата беше тиха и постройката — масивна, а защото оградата имаше освен официална порта и друга една малка железна
