Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/489“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. <i>Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията.</i> А. Гуляшки, СВ, 201. <i>Завързвам масата на багажника на лека кола.</i> | 2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. <i>Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията.</i> А. Гуляшки, СВ, 201. <i>Завързвам масата на багажника на лека кола.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАГАЙН <i>м. Истор.</i> 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред. | БАГАЙН <i>м. Истор.</i> 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред. | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
— От тюрк. bagayn. | — От тюрк. bagayn. | ||
| − | + | ---- | |
БАГАЙНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до багаин. — <i>Добета прие багатурска целувка, а после и багаин-ска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си.</i> Й. Вълчев, СКН, 152. | БАГАЙНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до багаин. — <i>Добета прие багатурска целувка, а после и багаин-ска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си.</i> Й. Вълчев, СКН, 152. | ||
| − | + | ---- | |
БАГАТЕЛА <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Дребна незначителна вещ, дреболия. <i>Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче/и дребни сечива/.. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва.</i> Цв. Ангелов, СГ, 32. 2. <i>Муз.</i> Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано. | БАГАТЕЛА <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Дребна незначителна вещ, дреболия. <i>Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче/и дребни сечива/.. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва.</i> Цв. Ангелов, СГ, 32. 2. <i>Муз.</i> Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано. | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
— Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860. | — Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860. | ||
| − | + | ---- | |
БАГАТЕРИИ <i>мн., ед.</i> (рядко) багате-рия, <i>ж. Простонар.</i> Неща, работи. — <i>А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек?</i> А. Мандаджиев, ОШ, 51. | БАГАТЕРИИ <i>мн., ед.</i> (рядко) багате-рия, <i>ж. Простонар.</i> Неща, работи. — <i>А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек?</i> А. Мандаджиев, ОШ, 51. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
— От ит. bagattella. | — От ит. bagattella. | ||
| − | + | ---- | |
БАГАТУР <i>м. Истор.</i> 1. Прабългарска благородническа титла. — <i>Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударец със страничен размах на ро-мейски меч.</i> И. Вълчев, СКН, 168. 2. Лице с такава титла. — <i>Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце?</i> А. Гуляшки, ЗВ, 347. | БАГАТУР <i>м. Истор.</i> 1. Прабългарска благородническа титла. — <i>Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударец със страничен размах на ро-мейски меч.</i> И. Вълчев, СКН, 168. 2. Лице с такава титла. — <i>Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце?</i> А. Гуляшки, ЗВ, 347. | ||
багаин | багаин | ||
| − | + | ---- | |
БАГАТУРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до багатур. <i>Двамата посланици пътуваха за Цариград в две ко-чии, съпровождани от блестяща багатурска охрана.</i> Й. Вълчев, СКН, 279. <i>Багатур-ско звание.</i> | БАГАТУРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до багатур. <i>Двамата посланици пътуваха за Цариград в две ко-чии, съпровождани от блестяща багатурска охрана.</i> Й. Вълчев, СКН, 279. <i>Багатур-ско звание.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАГДАДКИ`НЯ <i>ж.</i> Само в съчет.: Пушка багдадкиня. <i>Нар.-поет.</i> Вид дълга пушка. <i>Макар немам силен селях /. . тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак.</i> Нар. пес., СбВСт, 154. | БАГДАДКИ`НЯ <i>ж.</i> Само в съчет.: Пушка багдадкиня. <i>Нар.-поет.</i> Вид дълга пушка. <i>Макар немам силен селях /. . тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак.</i> Нар. пес., СбВСт, 154. | ||
| − | + | ---- | |
БАГДАДСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен хали-фат). <i>Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си.</i> Й. Йовков, Разк. Ш, 168. <i>Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди.</i> Ц. Гинчев, ГК, 376. | БАГДАДСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен хали-фат). <i>Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си.</i> Й. Йовков, Разк. Ш, 168. <i>Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди.</i> Ц. Гинчев, ГК, 376. | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕР <i>м.</i> Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. <i>Големият багер, .. , започна изкопите. Ни-кула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош.</i> Н. Каралиева, Н, 161. <i>Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери.</i> Геогр. X кл., 85. <i>Многокошовите багери са самоходни земе-копни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток.</i> Д. Христов, СПМ, 149. <i>Роторен багер.</i> | БАГЕР <i>м.</i> Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. <i>Големият багер, .. , започна изкопите. Ни-кула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош.</i> Н. Каралиева, Н, 161. <i>Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери.</i> Геогр. X кл., 85. <i>Многокошовите багери са самоходни земе-копни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток.</i> Д. Христов, СПМ, 149. <i>Роторен багер.</i> | ||
— Нем. Bagger. | — Нем. Bagger. | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> багер; багеров. <i>Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.</i> | БАГЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> багер; багеров. <i>Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕРИ`СТ <i>м.</i> Работник специалист, който управлява багер. <i>Вчера следобед ба-геристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса.</i> НА, 1959, бр.3439,1. | БАГЕРИ`СТ <i>м.</i> Работник специалист, който управлява багер. <i>Вчера следобед ба-геристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса.</i> НА, 1959, бр.3439,1. | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕРИ`СТКА <i>ж.</i> Работничка специа-листка, която управлява багер. | БАГЕРИ`СТКА <i>ж.</i> Работничка специа-листка, която управлява багер. | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> багер; багерен. <i>Багерови части.</i> | БАГЕРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> багер; багерен. <i>Багерови части.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕТ <i>м.</i> Багета. <i>Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и неспо-лучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет.</i> Отеч., 1978, кн. 3, 37. | БАГЕТ <i>м.</i> Багета. <i>Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и неспо-лучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет.</i> Отеч., 1978, кн. 3, 37. | ||
| − | + | ---- | |
БАГЕТА <i>ж. 1. Спец.</i> Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи. | БАГЕТА <i>ж. 1. Спец.</i> Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи. | ||
Версия от 23:47, 27 ноември 2012
1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. — На три смени идват само роднините от града, за да пълнят багажниците на колите си. Р. Белчев и др., КБС, 60. Автомобилът е с две врати. Багажникът се намира отпред, а отзад е разположен четиритактовият му мотор с въздушно охлаждане. К, 1963, кн. 4, 22. От другия край на вагона се зададе млад мъж в полуградско облекло,.. Спря до късата скамейка в отделението, дето бяха децата, сложи едно вързопче в багажника и седна мълчаливо. К. Константинов, Избр. разк., 62.
2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията. А. Гуляшки, СВ, 201. Завързвам масата на багажника на лека кола.
БАГАЙН м. Истор. 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред.
2. Лице с такава титла. В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец! И. Вълчев, СКН, 54.
— От тюрк. bagayn.
БАГАЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багаин. — Добета прие багатурска целувка, а после и багаин-ска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 152.
БАГАТЕЛА ж. 1. Остар. Дребна незначителна вещ, дреболия. Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче/и дребни сечива/.. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва. Цв. Ангелов, СГ, 32. 2. Муз. Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано.
О Събирам си / събера си багателите. Остар. Махам се, отивам си, напускам някое място.
— Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860.
БАГАТЕРИИ мн., ед. (рядко) багате-рия, ж. Простонар. Неща, работи. — А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек? А. Мандаджиев, ОШ, 51.
О Вдигам си / вдигна си багатериите.
Жарг., обикн. пренебр. Махам се отнякъде, отивам си, напускам някое място.
— От ит. bagattella.
БАГАТУР м. Истор. 1. Прабългарска благородническа титла. — Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударец със страничен размах на ро-мейски меч. И. Вълчев, СКН, 168. 2. Лице с такава титла. — Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце? А. Гуляшки, ЗВ, 347.
багаин
БАГАТУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багатур. Двамата посланици пътуваха за Цариград в две ко-чии, съпровождани от блестяща багатурска охрана. Й. Вълчев, СКН, 279. Багатур-ско звание.
БАГДАДКИ`НЯ ж. Само в съчет.: Пушка багдадкиня. Нар.-поет. Вид дълга пушка. Макар немам силен селях /. . тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак. Нар. пес., СбВСт, 154.
БАГДАДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен хали-фат). Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си. Й. Йовков, Разк. Ш, 168. Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди. Ц. Гинчев, ГК, 376.
БАГЕР м. Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. Големият багер, .. , започна изкопите. Ни-кула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош. Н. Каралиева, Н, 161. Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери. Геогр. X кл., 85. Многокошовите багери са самоходни земе-копни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток. Д. Христов, СПМ, 149. Роторен багер.
— Нем. Bagger.
БАГЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от багер; багеров. Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.
БАГЕРИ`СТ м. Работник специалист, който управлява багер. Вчера следобед ба-геристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса. НА, 1959, бр.3439,1.
БАГЕРИ`СТКА ж. Работничка специа-листка, която управлява багер.
БАГЕРОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от багер; багерен. Багерови части.
БАГЕТ м. Багета. Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и неспо-лучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет. Отеч., 1978, кн. 3, 37.
БАГЕТА ж. 1. Спец. Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи.
2. Спец. Тесен орнамент (бродерия, плетени
багета
