Page:RBE Tom2.djvu/420

момиче на Пашкулчеви. Ст. Даскалов, ЕС, 160.

◇ВОТ, вотът, вота, мн. няма, м. Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване. ВАК сега има собствена политика.. Смятаме по принцип да не пререшаваме случаите, когато има отрицателен вот в научните съвети. О, 1991, бр. 2,4. о Вот на (остар. за) доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. „Ще дадем още един вот за доверие на г-да Стамболова и Каравелова.“ С. Радев, ССБ II, 459. С тази резолюция се предлагаше вот на недоверие към правителството по въпроса за участието на Индия в конференцията на мюсюлманските страни в Рабат. Т. Кюранов, АП, 149.

— Фр. vоlе.

ВОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар, Полит. Гласувам. Скупщината в Сърбия е вотирала и приняла един проект за отнемание имането на манастирите. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 38. Изборите дадоха отговор и на ония, които крещяха най-много против финансовата политика на коалиционното правителство;..; те предвещаваха почти всички погром на правителствената партия и на всички представители от бившето Н. събрание, които вотираха за договорите. Бълг., 1902, бр. 46о, 2. вотирам се страд. Като пример на законодателна деятелност може да се възпроизведе заседанието в Народното събрание, когато се вотираше търговският договор с Австро-Унгария. Ал. Константинов, Съч. I, 233.

ВОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Полит. Отгл. същ. от вотирам и от вотирам се; гласуване.

ВОЦАРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Глава II. Воцарение Ар-кадия на восток и Онория на запад [заглавие]. Г. Кръстевич, ИБ, 102.

ВОЦАРЯ`. Вж. воцарявам.

ВОЦАРЯ`ВАМ, -аш, несв.\ воцаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възцарявам. Той беше брат на сул. Махмуда I и живееше затворен в сарая. Когато го изведоха да го воцарят, беше на 58 год., стори му са, че са пробужда от сън. П. Р. Славейков, СТИ, 49. воцарявам се, воцаря се страд.

ВОЦАРЯ`ВАМ СЕ несв.\ воцаря се св., непрех. Остар. Книж. Възцарявам се. Той уби Селим, като дойде на 16 години возрас-та, начна да търси способ да убие баща си и да се воцари он на негово място. Хр. Павлович, Ц, 71. Като изпъдили французите, на испанский престол ся воцарил Фердинанд VII. Ив. Богоров, ВГД (превод), 210. А след Давида воцарил се е Самуил, който е приел царския престол или по завещание от Давида, или пък чрез злодейство, жертва на което е станал по-старият му брат Аарон. ПСп, 1876, кн. 11-12, 124. Нощната тишина пак ся воцари. Само глухите охка-ния на окаяните стражари, които умираха на коловете, прекъсваха я понякогаж. В. Друмев, НФ, 76.

ВОЦАРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Еще при воцаряването си той показа, че иска да са намеси в европейските боеве. С. Бобчев, СОИ (превод), 144-145.

ВОШЕ`РИЯ ж. Тъмнозелено разклонено влакнесто водорасло, което живее в бавно-течащи води. УоисЬепа. Размножаване чрез спори е широко разпространено при растенията.. При някои водорасли — вошерия, улотрико кафяви водорасли, спорите са снабдени с реснички и се движат във водата. ОБиол. X кл, 62.

— От швейц. собств.

ВО`ЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. — Дядо Кольо жив ли е? — запитах наново кръчмарина. — Та жив е, господине, ама защо ли е жив, като ходи за смях по света?! Станал е фесфесе, па щом му падне некоя пара в ръката, а он купи во-щени свещи. М. Георгиев, Избр. разк., 222-223. От околните села са съгледват купчинки, купчинки хора, между кои вървят прегърбени старци и баби със сопичка в ръка; още и с голяма вощена свещ, коя носят да си припалят на светийт. Ил. Блъсков, ЗК, 171. Нежните бели пръсти [на Анку] уловиха нежната бяла вощена пита и я пренесоха до по-нежните червени-алени тънки устни... Ц. Гинчев, ГК, 24. Чели през двора летеа —/устата им са медени, /крилцата им са вощени. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 425. Попски ръце вощени; каквото похване залепва. П. Р. Славейков, БП II, 68.

— Други форми: восченивошчен.

ВОЩЕНИЦА ж. Остар. и диал. Восъч-на свещ; восъчина. Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря. Ив. Вазов, Съч. VI, 129. Тато изважда из долапа старото Светче и се изправя пред коностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка. Т. Влайков, Пр I, 81. Те седят един срещу друг до масата,.., мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница. Елин Пелин, Съч. II, 139. Неугасената вощеница била залепена до огледалото до прозореца. Ил. Блъсков, СК, 64.

О Пожълтявам / пожълтея (пребледнявам / пребледнея) като вощеница. Диал. Ставам много жълт, блед поради си лна уплаха. Дядо Дончо пребледня като вощеница и затрепери като пламъка й. Зл. Чолакова, БК,

60. Пожълтя като вощеница. Прав като вощеница* Диал. Много прав.

---

ВОЩЕНЙ`ЧКА Ж. Остар. и диал. Умал. от вощеница. Тя фукна към иконостаса,