Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/409“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛТИЖИРО`ВКА</b> <i>ж. Спец.</i> <b>1</b>. Гимнастически упражнения върху галопиращ кон (в цирка или като самостоятелен вид конен спорт). |
2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си. | 2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От фр. УоШ^ег ’хвърча, летя’. | — От фр. УоШ^ег ’хвърча, летя’. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛТИЖО`Р</b> <i>м. Спец.</i> 1. Изкусен ездач, който изпълнява гимнастически упражнения върху галопиращ кон. |
2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона. | 2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— От фр. УоШ^еиг. | — От фр. УоШ^еиг. | ||
| − | <b> | + | <b>ВО`ЛТМЕР</b> <i>м. Физ.</i> Волтметър. <i>За пра-вилното поддържане на акумулаторите е необходим акумулаторен волтмер.</i> Ст. Михайлов и др., ГМ, 358. <i>В апарата .. са включени токоизправителна лампа</i>, <i>волтмер за измерване напрежението на тока</i>, <i>система от ключове за превключване на различни токови напрежения.</i> ВН, 1955, бр. 182, 2. |
| − | <b> | + | <b>ВОЛТМЕТРИ`ЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Физ. Прил. от</i> волтметър. <i>Волтметрична бобина.</i> |
| − | <b> | + | <b>ВОЛТМЕ`ТЪР,</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Физ.</i> Уред за измерване на напрежението между две точки на електрическа верига; волтмер. <i>Волтметър за високо напрежение. Електродинамичен волтметър. Живачен волтметър. Индукционен волтметър. Лампов волтметър.</i> |
| − | <b> | + | <b>ВО`ЛТОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съчет.: <b>Волтова дъга</b>. <i>Физ.</i> Електрическа дъга. <b>Волтов стълб</b>. <i>Физ.</i> Първоначална форма на галваничната батерия, която се състои от последователно свързани галванични елементи (изобретение на Ал. Волта). |
| − | <b> | + | <b>ВОЛТОСКО`П</b> <i>м. Спец.</i> Комбиниран уред от волтметър и осцилоскоп. |
| − | <b> | + | <b>ВОЛУМОМЕ`ТЪР,</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Спец.</i> Волюметър. <i>За да може да се следи и контролира работата на вентилаторните уредби</i>, <i>те трябва да са снабдени с волумометър за измерване на количеството на преминаващия въздух.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 147. |
— От фр. уоюше ’обем’ + -метър. | — От фр. уоюше ’обем’ + -метър. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛУНТА`РЕН,</b> -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Който се извършва по собствена воля и желание; доброволен. |
— От лат. уоКтСапиз. | — От лат. уоКтСапиз. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛУНТАРИ`ЗЪМ,</b> -змът, -зма, <i>мн.</i> -няма, <i>м.</i> 1. <i>Филос.</i> Идеалистическо течение във философията, което отрича обективните закони в природата и обществото и разглежда волята като основа на цялата действителност, на всичко съществуващо. |
2. <i>Псих.</i> Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живрт на човека. | 2. <i>Псих.</i> Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живрт на човека. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— От нем. Уо1ип1ап$ти$ или от фр. Уо1оп1ап8ше. | — От нем. Уо1ип1ап$ти$ или от фр. Уо1оп1ап8ше. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛУНТАРИ`СТ</b> <i>м. Филос.</i> Привърженик, последовател на волунтаризма. |
— Нем. Уоютапз! или от фр. Уо1оп1ал81е. | — Нем. Уоютапз! или от фр. Уо1оп1ал81е. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛУНТАРИСТИ`ЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до волун-тарист и до волунтаризъм. <i>Волунтаристич-на концепция. Волунтаристични постула-ти.</i> |
| − | <b> | + | <b>ВОЛУ`ТА</b> <i>ж. Архит.</i> Спираловидно скулптурно украшение, обикн. на йонийски капител. |
— Лат. уо1и(а през рус. волюта. | — Лат. уо1и(а през рус. волюта. | ||
| − | <b> | + | <b>ВО`ЛФРАМ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент XV — много твърд и тежък метал със светлосив цвят, най-труднотопим от всички метали, употребяван за производство на сплави, направа на жички за електрически крушки, в радиоелектрониката и др. <i>Стоманата и чугунът .. са сплави на желязото с въглерода и други метали — хром, никел</i>, <i>волфрам, кобалт и др.</i> Физ. IX кл, 1958, 74. |
— Нем. \Уо1йгат. | — Нем. \Уо1йгат. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛФРАМА`ТИ</b> <i>мнед.</i> (рядко) волф-<b>рамат</b> <i>м. Хим.</i> Соли на волфрамовата киселина. |
<b>О Природни волфрамати</b>. <i>Спец.</i> Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрами-тът и шеелитът. | <b>О Природни волфрамати</b>. <i>Спец.</i> Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрами-тът и шеелитът. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛФРАМИ`Т</b> <i>м. Спец.</i> Кафявочерен минерал, основна руда за добиване на волфрам; волфрамова руда. <i>Много от тези минерали (каситерит, волфрамит, молибде-нит и др.) са важни руди.</i> Геол. VIII кл, 8. |
| − | <b> | + | <b>ВОЛФРА`МОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> волфрам <i>За източник на електроните служи волфрамовата нишка.., която се нагрява с ток от батерия.</i> Д. Лазаров, ОЛЕП, 35. <i>Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите,., и волфрамовите съединения.</i> В. Пеев, МК, 123. <i>Волфрамова руда. Волфрамова стомана. Волфрамови лампи.</i> |
| − | <b> | + | <b>ВО`ЛЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вол. |
<i>— Две волчета имахме, от наш домазлък б<sub>и</sub>яха, младички, хубави като гълъби.</i> И. Йовков, В АХ, 104. <i>Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха.</i> А. Каралийчев, МО, 10. <i>След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета.</i> П. Спасов, ХлХ, 44. | <i>— Две волчета имахме, от наш домазлък б<sub>и</sub>яха, младички, хубави като гълъби.</i> И. Йовков, В АХ, 104. <i>Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха.</i> А. Каралийчев, МО, 10. <i>След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета.</i> П. Спасов, ХлХ, 44. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЛШЕ`БЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вълшебен. <i>Насреща на гърците излезли множество лъвове и вълци; те сичките били хора, преобърнати чрез волшебната сила на Цирцея в отвратителни чудовища.</i> Н. Михайловски и др., ОИ |
| − | |||
Версия от 11:45, 28 октомври 2014
ВОЛТИЖИРО`ВКА ж. Спец. 1. Гимнастически упражнения върху галопиращ кон (в цирка или като самостоятелен вид конен спорт).
2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си.
— От фр. УоШ^ег ’хвърча, летя’.
ВОЛТИЖО`Р м. Спец. 1. Изкусен ездач, който изпълнява гимнастически упражнения върху галопиращ кон.
2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона.
— От фр. УоШ^еиг.
ВО`ЛТМЕР м. Физ. Волтметър. За пра-вилното поддържане на акумулаторите е необходим акумулаторен волтмер. Ст. Михайлов и др., ГМ, 358. В апарата .. са включени токоизправителна лампа, волтмер за измерване напрежението на тока, система от ключове за превключване на различни токови напрежения. ВН, 1955, бр. 182, 2.
ВОЛТМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от волтметър. Волтметрична бобина.
ВОЛТМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на напрежението между две точки на електрическа верига; волтмер. Волтметър за високо напрежение. Електродинамичен волтметър. Живачен волтметър. Индукционен волтметър. Лампов волтметър.
ВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Волтова дъга. Физ. Електрическа дъга. Волтов стълб. Физ. Първоначална форма на галваничната батерия, която се състои от последователно свързани галванични елементи (изобретение на Ал. Волта).
ВОЛТОСКО`П м. Спец. Комбиниран уред от волтметър и осцилоскоп.
ВОЛУМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Волюметър. За да може да се следи и контролира работата на вентилаторните уредби, те трябва да са снабдени с волумометър за измерване на количеството на преминаващия въздух. Хр. Марков и др., ТБ, 147.
— От фр. уоюше ’обем’ + -метър.
ВОЛУНТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се извършва по собствена воля и желание; доброволен.
— От лат. уоКтСапиз.
ВОЛУНТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -няма, м. 1. Филос. Идеалистическо течение във философията, което отрича обективните закони в природата и обществото и разглежда волята като основа на цялата действителност, на всичко съществуващо.
2. Псих. Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живрт на човека.
— От нем. Уо1ип1ап$ти$ или от фр. Уо1оп1ап8ше.
ВОЛУНТАРИ`СТ м. Филос. Привърженик, последовател на волунтаризма.
— Нем. Уоютапз! или от фр. Уо1оп1ал81е.
ВОЛУНТАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до волун-тарист и до волунтаризъм. Волунтаристич-на концепция. Волунтаристични постула-ти.
ВОЛУ`ТА ж. Архит. Спираловидно скулптурно украшение, обикн. на йонийски капител.
— Лат. уо1и(а през рус. волюта.
ВО`ЛФРАМ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент XV — много твърд и тежък метал със светлосив цвят, най-труднотопим от всички метали, употребяван за производство на сплави, направа на жички за електрически крушки, в радиоелектрониката и др. Стоманата и чугунът .. са сплави на желязото с въглерода и други метали — хром, никел, волфрам, кобалт и др. Физ. IX кл, 1958, 74.
— Нем. \Уо1йгат.
ВОЛФРАМА`ТИ мнед. (рядко) волф-рамат м. Хим. Соли на волфрамовата киселина.
О Природни волфрамати. Спец. Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрами-тът и шеелитът.
ВОЛФРАМИ`Т м. Спец. Кафявочерен минерал, основна руда за добиване на волфрам; волфрамова руда. Много от тези минерали (каситерит, волфрамит, молибде-нит и др.) са важни руди. Геол. VIII кл, 8.
ВОЛФРА`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от волфрам За източник на електроните служи волфрамовата нишка.., която се нагрява с ток от батерия. Д. Лазаров, ОЛЕП, 35. Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите,., и волфрамовите съединения. В. Пеев, МК, 123. Волфрамова руда. Волфрамова стомана. Волфрамови лампи.
ВО`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вол.
— Две волчета имахме, от наш домазлък бияха, младички, хубави като гълъби. И. Йовков, В АХ, 104. Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха. А. Каралийчев, МО, 10. След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета. П. Спасов, ХлХ, 44.
ВОЛШЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Вълшебен. Насреща на гърците излезли множество лъвове и вълци; те сичките били хора, преобърнати чрез волшебната сила на Цирцея в отвратителни чудовища. Н. Михайловски и др., ОИ
