Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/386“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (kristian5a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<i>и, по указанието на возача, тръгнахме из една пътека между дърветата.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. | <i>и, по указанието на возача, тръгнахме из една пътека между дърветата.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ</b>. Вж. возблагода-рявам. | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`</b>. Вж. возблагода-рявам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; воз-благодаря, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възблагодарявам. <i>Как можем .. да возблагодарим вас за всичките ваши милости,Г</i> БК (превод), 31. <i>Не отбягну-вай и недей се отегчава за да возблагода-риш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания</i>, <i>които са непо-винни</i> [цитат от К. Фотинов]. Ив. Шишма-нов, СбНУ XI, 721. <i>Радете, колкото можете, да бъдат благодарни от вас учителите ви, тогава и они ще радят да ви возблаго-дарят. С.</i> Радулов, НД (превод), 114. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> возбла-годаря се се., <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възблагодарявам се. <i>Тие [родителите] не спа-ват, за да ви благодарят и воистина не ся возблагодаряват за друго нещо, освен когато ви мислят как сте благополучни.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 92. <i>Ти, който си добродетелен, возблагодари ся на художеството си и щастието си, за да не низведе и смути ума ти преполнението.</i> А. Гранитс-ки, ПР (превод), 100-101. <i>Защо този голе-мий добитък [слонът] не яде мясо,.., ами ся возблагодарява токмо с трева, която ся намира вред и никога не ся совершава.</i> П. Берон, БРП, 101. <i>Наяли се и возолагодари-ли му се.</i> Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> возблагодарявам <i>и от</i> возблагодарявам се; възблагодаряване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗБРАНЯ</b>. Вж. возбранявам. | + | <b>ВОЗБРАНЯ`</b>. Вж. возбранявам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБРАНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> возбраня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Възбранявам. <i>За това високо служение, което извършваха началниците на народа, всекий бе длъжен да им воздава голяма почест и совършена покорност, кога ти заповядаха или возбраняваха нечто во имя закона.</i> С. Радулов, НД (превод), 55. <i>Много добре</i>, <i>но такава сватба никой не може да я возбрани.</i> П. Радов, КТБР, 82. <i>Както облаците возбраняват солнцето от да свети, така и страстите возбраняват и потем-няват словесността.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 107. <i>Мнозина от тях можат и да превождат, ако не им возбраняваха житейските други попечения.</i> Р. Попович, X, 78. <i>Человеците със своето остроумие и изкуство измислиха средства,</i> с <i>които слободно преминуват тия бездни, които им ся виждаха, че са изкопани, за да ги возбранят.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 19. возбранявам се, возбраня се <i>страд. Светът да са не приучи в зло обикновение</i>, <i>защо като привикне</i>,, <i>тогава само сос силата на правителството може да са возбрани.</i> П. Радов, КТБР, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБРАНЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> возбранявам <i>и от</i> возбранявам се; възбраняване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ДЯ`</b>. Вж. возбуждам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> возбудя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Възбуждам. <i>Тоя ся старае само да возбуди страх в господина си. Добрият колонист от ничто не ся бои; той счита себе безопасен между своите неволници, към които е бил всякога снизходителен и милостив.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 198. <i>Тогава най-здраво положените началства не могат освен да паднат и с тяхното шумливо падение да возбудят веселие.</i> Ч, 1871, бр. 13, 397. <i>Бог да дава здравие, старание и терпе-ние на сичките, които са заемат усердно с шелководството; и да возбуди ревност между учените да следат за шелководството.</i> 3. Княжески, ПРШ (превод), Х1-ХП. <i>Треба на старите с тия [преводните] книги да возбудим вниманието, за да са поразбу-дят.</i> Р. Попович, X, 70. <i>Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противникаот естеството на работата, която .. има свойството да возбуж-да фанатизма.</i> Ч, 1871, бр. 13, 393. возбуждам се, возбудя се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ЖДАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> возбудя се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възбуждам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> возбуждам <i>и от</i> возбуждам се; възбуждане. <i>Аз дължа за воз-буждането на желанието ми към живопис-твото на иконата, която видях, когато дойдох най-напред у вас.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 35. |
---- | ---- | ||
<b>ВОЗВИСЯ</b>. Вж. возвисявам. | <b>ВОЗВИСЯ</b>. Вж. возвисявам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗВИСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> возвися, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Възвисявам. <i>Сички плачеха от радост, а поповете, със сълзи на очите, возвисиха своите молитви към Бога.</i> С, 1872, бр. 31, 244. <i>Да го возвисим в собствените му очи и да му обясним, че и той може да направи големи добрини. С.</i> Радулов, ГМП (превод), XX. возвисявам се, возвися се <i>страд.</i> ВОЗВИСЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> возвися се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възвисявам се. |
---- | ---- | ||
<b>ВОЗВИША</b>. Вж. возвишавам. | <b>ВОЗВИША</b>. Вж. возвишавам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗВИША`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> возвиша, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възвишавам. <i>А дето мисли г. критик да покруси честта на издателя на Буквеница-та, всуе ся е трудил,.., сега г. критик нито</i> |
| − | |||
Версия от 11:52, 24 октомври 2014
бота в това време в къщата е да наготви,.. и нагости доволно возачите. Ил. Блъсков, СК, 29. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Колата спря. Слязохме
и, по указанието на возача, тръгнахме из една пътека между дърветата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`. Вж. возблагода-рявам.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; воз-благодаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Възблагодарявам. Как можем .. да возблагодарим вас за всичките ваши милости,Г БК (превод), 31. Не отбягну-вай и недей се отегчава за да возблагода-риш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които са непо-винни [цитат от К. Фотинов]. Ив. Шишма-нов, СбНУ XI, 721. Радете, колкото можете, да бъдат благодарни от вас учителите ви, тогава и они ще радят да ви возблаго-дарят. С. Радулов, НД (превод), 114.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ несв.; возбла-годаря се се., непрех. Остар. и диал. Възблагодарявам се. Тие [родителите] не спа-ват, за да ви благодарят и воистина не ся возблагодаряват за друго нещо, освен когато ви мислят как сте благополучни. Е. Васкидович, ПП (превод), 92. Ти, който си добродетелен, возблагодари ся на художеството си и щастието си, за да не низведе и смути ума ти преполнението. А. Гранитс-ки, ПР (превод), 100-101. Защо този голе-мий добитък [слонът] не яде мясо,.., ами ся возблагодарява токмо с трева, която ся намира вред и никога не ся совершава. П. Берон, БРП, 101. Наяли се и возолагодари-ли му се. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 17.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от возблагодарявам и от возблагодарявам се; възблагодаряване.
ВОЗБРАНЯ`. Вж. возбранявам.
ВОЗБРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; возбраня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Остар. Книж. Възбранявам. За това високо служение, което извършваха началниците на народа, всекий бе длъжен да им воздава голяма почест и совършена покорност, кога ти заповядаха или возбраняваха нечто во имя закона. С. Радулов, НД (превод), 55. Много добре, но такава сватба никой не може да я возбрани. П. Радов, КТБР, 82. Както облаците возбраняват солнцето от да свети, така и страстите возбраняват и потем-няват словесността. А. Гранитски, ПР (превод), 107. Мнозина от тях можат и да превождат, ако не им возбраняваха житейските други попечения. Р. Попович, X, 78. Человеците със своето остроумие и изкуство измислиха средства, с които слободно преминуват тия бездни, които им ся виждаха, че са изкопани, за да ги возбранят. Е. Васкидович, ПП (превод), 19. возбранявам се, возбраня се страд. Светът да са не приучи в зло обикновение, защо като привикне,, тогава само сос силата на правителството може да са возбрани. П. Радов, КТБР, 79.
ВОЗБРАНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от возбранявам и от возбранявам се; възбраняване.
ВОЗБУ`ДЯ`. Вж. возбуждам.
ВОЗБУ`ЖДАМ, -аш, несв.; возбудя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Книж. Възбуждам. Тоя ся старае само да возбуди страх в господина си. Добрият колонист от ничто не ся бои; той счита себе безопасен между своите неволници, към които е бил всякога снизходителен и милостив. С. Радулов, ГМП (превод), 198. Тогава най-здраво положените началства не могат освен да паднат и с тяхното шумливо падение да возбудят веселие. Ч, 1871, бр. 13, 397. Бог да дава здравие, старание и терпе-ние на сичките, които са заемат усердно с шелководството; и да возбуди ревност между учените да следат за шелководството. 3. Княжески, ПРШ (превод), Х1-ХП. Треба на старите с тия [преводните] книги да возбудим вниманието, за да са поразбу-дят. Р. Попович, X, 70. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противникаот естеството на работата, която .. има свойството да возбуж-да фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. возбуждам се, возбудя се страд.
ВОЗБУ`ЖДАМ СЕ несв.; возбудя се св., непрех. Остар. Книж. Възбуждам се.
ВОЗБУ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от возбуждам и от возбуждам се; възбуждане. Аз дължа за воз-буждането на желанието ми към живопис-твото на иконата, която видях, когато дойдох най-напред у вас. П. Бобеков, БВК (побълг.), 35.
ВОЗВИСЯ. Вж. возвисявам.
ВОЗВИСЯ`ВАМ, -аш, несв.; возвися, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Остар. Книж. Възвисявам. Сички плачеха от радост, а поповете, със сълзи на очите, возвисиха своите молитви към Бога. С, 1872, бр. 31, 244. Да го возвисим в собствените му очи и да му обясним, че и той може да направи големи добрини. С. Радулов, ГМП (превод), XX. возвисявам се, возвися се страд. ВОЗВИСЯВАМ СЕ несв.; возвися се св., непрех. Остар. Книж. Възвисявам се.
ВОЗВИША. Вж. возвишавам.
ВОЗВИША`ВАМ, -аш, несв.; возвиша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възвишавам. А дето мисли г. критик да покруси честта на издателя на Буквеница-та, всуе ся е трудил,.., сега г. критик нито
