Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/363“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (kristian5a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От рус. ведущий. | — От рус. ведущий. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИИ`ЛО</b> <i>ср. Диал.</i> 1. Поводи на оглав-ник или на юзда. <i>Сички кераджии, накачили водилото на воловете или биволите си за стърчишката на предните кола, оставили ги да си вървят самички.</i> Ил. Блъсков, СК, <i>А. Вол или друго животно се предава</i> /.. / <i>като продавателят подаде водилото му на купувача в ръката.</i> С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 499. <i>Конят цвили, уши вири, очи върти, водило гризи, врат върти.</i> Д. Ман-чев, БЕ II, 32. |
2. Раздвоено в единия край дърво, чрез което се свързва колата с ярема; процеп (Н. Геров, РБЯ). | 2. Раздвоено в единия край дърво, чрез което се свързва колата с ярема; процеп (Н. Геров, РБЯ). | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
3. <i>Остар.</i> Ръководство. <i>Малкият Иван още от крехка възраст останал под изключителното влияние на много по-деликатна-та и развитата майка, но, за жалост, без водилото на по-характерния баща.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. <i>„Книгите не са главно водилр за колкото развитие тря-бува чловеку“.</i> И. Груев, СП, 552. | 3. <i>Остар.</i> Ръководство. <i>Малкият Иван още от крехка възраст останал под изключителното влияние на много по-деликатна-та и развитата майка, но, за жалост, без водилото на по-характерния баща.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. <i>„Книгите не са главно водилр за колкото развитие тря-бува чловеку“.</i> И. Груев, СП, 552. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> За селище, местност и др. — в който има много вода. <i>Той не мяза нито на крайдунавския град Силистра,.., нито на долистия Шумен, нито на водистия Сливен.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 46. |
---- | ---- | ||
<b>ВОДИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> | <b>ВОДИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
2. <i>Остар.</i> Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя; водач. <i>Бъди водител на слепия и отваряй къщата си на заточения.</i> А. Начев, ПЖЧ (превод), 3. <i>Ко-лумб беше взел двама от Гуаннахаровите хора за водители и те, кога стигвали на някоя хижа на своите съотечественици</i>, <i>без никое възпирание, влизали в нея.</i> П. Ки-симов, ОАI (превод), 81. | 2. <i>Остар.</i> Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя; водач. <i>Бъди водител на слепия и отваряй къщата си на заточения.</i> А. Начев, ПЖЧ (превод), 3. <i>Ко-лумб беше взел двама от Гуаннахаровите хора за водители и те, кога стигвали на някоя хижа на своите съотечественици</i>, <i>без никое възпирание, влизали в нея.</i> П. Ки-симов, ОАI (превод), 81. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕ ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Ръководен, водещ. <i>Таквиз трябва да бъдат водителните размишления в избора на роман, който ще се пише или превежда на български език.</i> Ч, 1875, бр. 6, 270. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена водител (в 1 знач.). <i>Елена Ланге. Най-прочутата во-дителка на женското движение в Германия.</i> БД, 1909, бр. 13, 1. <i>На майката .. слабо са е гледало, не са е мислело, че тя е първата водителка на невинните същества — децата.</i> Ч, 1870, бр. 5,148. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> водител. <i>Не може нищо трайно той да основе.. / Там гдето сан водителски се поверява / на поразилник уличен или на скитник / смел.</i> Ст. Михайловски, СБ, 99. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛСТВАМ</b> и <b>ВОДЙТЕЛСТВУ-ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж. Рядко.</i> Действам като водител. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> водителсгвам; водителствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Роля, дейност на лице, което ръководи, оглавява; водачество, ръководство, предво-дителство. <i>Една част от прабългарите под водителството на хан Аспарух (Исперих) потеглили към р. Дунав и се установили в Южна Бесарабия, в местността Онгъл.</i> Ист. VII кл, 12. <i>Водителството на четата поема сам главният войвода Панайот Хи-тов.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 76. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛСТВУВАМ</b>. Вж. водител-ствам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ТЕЛСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> водителствувам; водителстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДИ`ЦА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Умал. от</i> вода; водичка. <i>Раненият поклати глава, отвори бавно устата и облиза устни. — Дай ми малко водица!</i> К. Петканов, МЗК, 101. <i>Кавал свири на поляна, /на поляна, край горица; /млада, хубава Стояна/търчи с менци за водица.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. <i>И лучец яж, / водица пий.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 40. <i>Бистра водица, мирна главица.</i> Погов. |
О Вир-водица. <i>Разг.</i> Съвсем мокър. <i>Измокрен вир-водица, мислех как да се изсуша.</i> У, 1871, бр. 5, 79. Гола водица. <i>Разг.</i> За храна | О Вир-водица. <i>Разг.</i> Съвсем мокър. <i>Измокрен вир-водица, мислех как да се изсуша.</i> У, 1871, бр. 5, 79. Гола водица. <i>Разг.</i> За храна | ||
— който е рядък, без мазнина или разреден. <i>И заборавяше, че за обяд го чакало в сиро-</i> | — който е рядък, без мазнина или разреден. <i>И заборавяше, че за обяд го чакало в сиро-</i> | ||
| − | |||
Версия от 12:42, 21 октомври 2014
всичко и над всичко служеше драматургията на писателя. Ст. Грудев, Аъ, 126. И вие с гордост да си кажете тогава, /../, че подвигът ви млад, за летописа славен / на бъдещите дни, е водеща звезда. Е. Багряна, С,
1949, кн. 5, 32. Критиката е водещ фактор в литературното развитие. Водещ мотив. Водещо начало. Водеща сила. Водеща гласова партия.
2. Техн. Който се привежда в движение от двигател и предава движението на другите части на механизма; задвижващ. Водеща шайба. Водеща ос. Водещо колело.
3. Като същ. водещ м., водеща ж., водещи мн. Лице, което води предаване в радиото или телевизията и под.
— От рус. ведущий.
ВОДИИ`ЛО ср. Диал. 1. Поводи на оглав-ник или на юзда. Сички кераджии, накачили водилото на воловете или биволите си за стърчишката на предните кола, оставили ги да си вървят самички. Ил. Блъсков, СК, А. Вол или друго животно се предава /.. / като продавателят подаде водилото му на купувача в ръката. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 499. Конят цвили, уши вири, очи върти, водило гризи, врат върти. Д. Ман-чев, БЕ II, 32.
2. Раздвоено в единия край дърво, чрез което се свързва колата с ярема; процеп (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. Ръководство. Малкият Иван още от крехка възраст останал под изключителното влияние на много по-деликатна-та и развитата майка, но, за жалост, без водилото на по-характерния баща. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. „Книгите не са главно водилр за колкото развитие тря-бува чловеку“. И. Груев, СП, 552.
ВОДИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. За селище, местност и др. — в който има много вода. Той не мяза нито на крайдунавския град Силистра,.., нито на долистия Шумен, нито на водистия Сливен. Ил. Блъсков, ДБ, 46.
ВОДИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж.
1. Духовен или политически ръководител на народ, партия; вожд, водач. Има малодушни, които ще се отчаят при първия неуспех.. — Не може другояче при нашия неопитен народ .. Затова от нас, водителите, се иска да му бъдем за пример. Л. Стоянов, Б, 55-56. Така големият бунтовник и народен водител [Раковски], с чиито идеи Левски е бил запознат от по-рано, става негов учител. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. В София князът пристъпи към съставянето на министерствоот водителите на двете партии: либерална и консервативна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 179. // Ръководител на стачка, въстание и под.; водач. В заповедта за амнистията бе казано, че се амнистират всички участници във въстанието с изключение на водителите. СбЦГМГ, 222. Войската е била поддържана с твърде оскъдни средства, а това е давало повод за чести бунтове, водители на които са били обикновено еничарите. Б. Пенев, НБВ, 29-30.
2. Остар. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя; водач. Бъди водител на слепия и отваряй къщата си на заточения. А. Начев, ПЖЧ (превод), 3. Ко-лумб беше взел двама от Гуаннахаровите хора за водители и те, кога стигвали на някоя хижа на своите съотечественици, без никое възпирание, влизали в нея. П. Ки-симов, ОАI (превод), 81.
ВОДИ`ТЕ ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Ръководен, водещ. Таквиз трябва да бъдат водителните размишления в избора на роман, който ще се пише или превежда на български език. Ч, 1875, бр. 6, 270.
ВОДИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена водител (в 1 знач.). Елена Ланге. Най-прочутата во-дителка на женското движение в Германия. БД, 1909, бр. 13, 1. На майката .. слабо са е гледало, не са е мислело, че тя е първата водителка на невинните същества — децата. Ч, 1870, бр. 5,148.
ВОДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от водител. Не може нищо трайно той да основе.. / Там гдето сан водителски се поверява / на поразилник уличен или на скитник / смел. Ст. Михайловски, СБ, 99.
ВОДИ`ТЕЛСТВАМ и ВОДЙТЕЛСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Рядко. Действам като водител.
ВОДИ`ТЕЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от водителсгвам; водителствуване.
ВОДИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Роля, дейност на лице, което ръководи, оглавява; водачество, ръководство, предво-дителство. Една част от прабългарите под водителството на хан Аспарух (Исперих) потеглили към р. Дунав и се установили в Южна Бесарабия, в местността Онгъл. Ист. VII кл, 12. Водителството на четата поема сам главният войвода Панайот Хи-тов. Ив. Унджиев, ВЛ, 76.
ВОДИ`ТЕЛСТВУВАМ. Вж. водител-ствам.
ВОДИ`ТЕЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от водителствувам; водителстване.
ВОДИ`ЦА, мн. няма, ж. Умал. от вода; водичка. Раненият поклати глава, отвори бавно устата и облиза устни. — Дай ми малко водица! К. Петканов, МЗК, 101. Кавал свири на поляна, /на поляна, край горица; /млада, хубава Стояна/търчи с менци за водица. Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. И лучец яж, / водица пий. П. К. Яворов, Съч. I, 40. Бистра водица, мирна главица. Погов.
О Вир-водица. Разг. Съвсем мокър. Измокрен вир-водица, мислех как да се изсуша. У, 1871, бр. 5, 79. Гола водица. Разг. За храна
— който е рядък, без мазнина или разреден. И заборавяше, че за обяд го чакало в сиро-
