Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/337“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (plamena 5b) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 3: | Ред 3: | ||
О <b>Внезапна спирачка</b>. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. <i>Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там!</i> Ст. Волев, МС, 69. <i>Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас.</i> Ас. Босев, ВМ, <b>88</b>. | О <b>Внезапна спирачка</b>. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. <i>Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там!</i> Ст. Волев, МС, 69. <i>Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас.</i> Ас. Босев, ВМ, <b>88</b>. | ||
− | <b> | + | <b>ВНЕЗА`ПНО</b>. <i>Нареч. от</i> внезапен; ненадейно, неочаквано, изведнъж. <i>Тоя дядо Йоцо.., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година.</i> Ив. Вазов, Съч. X, |
95. <i>Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно.</i> Ив. Унджи-ев, ВЛ, 104. <i>Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака.</i> Елин Пелин, Съч. I, 53. <i>А над Берлин, потънал в ситен скреж</i> / <i>и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 65. | 95. <i>Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно.</i> Ив. Унджи-ев, ВЛ, 104. <i>Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака.</i> Елин Пелин, Съч. I, 53. <i>А над Берлин, потънал в ситен скреж</i> / <i>и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 65. | ||
− | <b> | + | <b>ВНЕЗА`ПНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> внезапен; неочакваност, не-надейност. <i>Щом [Мария] излезе от палатката, очите й се спряха на Васил. Веднага го позна. Внезапността на срещата я уплаши и кръвта се дръпна от лицето й.</i> Ив. Планински, БС, 62. <i>— Балчев, какво правиш? — извика Винаров, поразен от внезапността и бързината, с които стана сбива-нето.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 112. <i>Той [ески-мосът] е крайно вещ в управлението на платноходките и прави такива преходи из Полярния океан, че учудва и най-опитните моряци, които знаят опасностите от леда и крайната внезапност и сила на бурите.</i> ПН, 1934, кн. 2, 28. |
− | <b> | + | <b>ВНЕЗА`ПУ</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Внезапно. <i>Той бил син на един цар и готвял са да наследова престола, но внезапу оставил палатите си.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 22. <i>Трипани не изгуби време; тегли откача на пищова, и внезапу крошум, който прониза гърдите на турчина, върли го долу мъртъв и прострян на пода.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9. <i>Вдовица заслуженаго офицера,.., София Дюбуа, след мъжева си смърт, внезапу паднала в крайна сиромашия.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 49. |
— Рус. внезапу. | — Рус. внезапу. | ||
− | <b>ВНЕСА</b>. Вж. внасям, внисам, внося и вносям. | + | <b>ВНЕСА`</b>. Вж. внасям, внисам, внося и вносям. |
− | <b> | + | <b>ВНЕ`ШЕН,</b> -шна, -шно и -шне, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Външен. <i>Между всички млади девици Круазицки, Франциска Пен-сон ся отличаваше с приятна внешна красота и весел нрав.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 5. <i>Внешне или вънкашно чувство е способност в душата да ся извещава за вънкашни предмети.</i> Й. Груев, КЛ (превод), |
<b>8</b>. <i>В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто.</i> Ч, 1870, бр. 4, | <b>8</b>. <i>В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто.</i> Ч, 1870, бр. 4, | ||
Ред 23: | Ред 23: | ||
— От рус. внешний. | — От рус. внешний. | ||
− | <b> | + | <b>ВНИ`ЖА</b>. Вж. внизвам. |
<b>ВНИЗВАМ,</b> -аш, <i>несв.’,</i> <b>внйжа,</b> -еш, <i>мин. св.</i> внйзах, <i>св, прех.</i> 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. <i>След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си.</i> Г. Райчев, В, 29. <i>Нагазват в сухия при-бой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето.</i> Бл. Димитрова, Лав., 76. | <b>ВНИЗВАМ,</b> -аш, <i>несв.’,</i> <b>внйжа,</b> -еш, <i>мин. св.</i> внйзах, <i>св, прех.</i> 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. <i>След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си.</i> Г. Райчев, В, 29. <i>Нагазват в сухия при-бой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето.</i> Бл. Димитрова, Лав., 76. | ||
Ред 30: | Ред 30: | ||
3. Обикн. <i>поет.</i> Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. <i>И нареждаха се таврите срещу тях</i> [старците], <i>опваха лъкове и внизва-</i> | 3. Обикн. <i>поет.</i> Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. <i>И нареждаха се таврите срещу тях</i> [старците], <i>опваха лъкове и внизва-</i> | ||
− |
Версия от 13:05, 29 септември 2014
да изложи слабините си и с внезапен скок нанесе удар. И. Радичков, СР, 18. // Който се появява, възниква, настъпва неочаквано и бързо; ненадеен, неочакван. Ние се гледаме едни други, внезапна радост ни об§ема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. И. Йовков, Разк. И, 160. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Събранието се устрои в задната стаичка на долния етаж, съседна на спалнята ми, стаичка най-голяма и най-удобна в къщата в случай на внезапна тревога. П. Михайлов, МП, 43. Него го пробуди внезапна мисъл, че той даже не попита за името на момичето и на селото му. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. Далечните върхове се откриват като испо-лински крепости, озарени от внезапна светлина. Л. Стоянов, X, 44. Добрите мисли на бай Атанас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. II, 116.
О Внезапна спирачка. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там! Ст. Волев, МС, 69. Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас. Ас. Босев, ВМ, 88.
ВНЕЗА`ПНО. Нареч. от внезапен; ненадейно, неочаквано, изведнъж. Тоя дядо Йоцо.., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година. Ив. Вазов, Съч. X,
95. Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 104. Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака. Елин Пелин, Съч. I, 53. А над Берлин, потънал в ситен скреж / и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж. Хр. Смирненски, Съч. I, 65.
ВНЕЗА`ПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внезапен; неочакваност, не-надейност. Щом [Мария] излезе от палатката, очите й се спряха на Васил. Веднага го позна. Внезапността на срещата я уплаши и кръвта се дръпна от лицето й. Ив. Планински, БС, 62. — Балчев, какво правиш? — извика Винаров, поразен от внезапността и бързината, с които стана сбива-нето. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Той [ески-мосът] е крайно вещ в управлението на платноходките и прави такива преходи из Полярния океан, че учудва и най-опитните моряци, които знаят опасностите от леда и крайната внезапност и сила на бурите. ПН, 1934, кн. 2, 28.
ВНЕЗА`ПУ нареч. Остар. Книж. Внезапно. Той бил син на един цар и готвял са да наследова престола, но внезапу оставил палатите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 22. Трипани не изгуби време; тегли откача на пищова, и внезапу крошум, който прониза гърдите на турчина, върли го долу мъртъв и прострян на пода. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9. Вдовица заслуженаго офицера,.., София Дюбуа, след мъжева си смърт, внезапу паднала в крайна сиромашия. С. Радулов, ГМП (превод), 49.
— Рус. внезапу.
ВНЕСА`. Вж. внасям, внисам, внося и вносям.
ВНЕ`ШЕН, -шна, -шно и -шне, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Външен. Между всички млади девици Круазицки, Франциска Пен-сон ся отличаваше с приятна внешна красота и весел нрав. С. Радулов, ГМП (превод), 5. Внешне или вънкашно чувство е способност в душата да ся извещава за вънкашни предмети. Й. Груев, КЛ (превод),
8. В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто. Ч, 1870, бр. 4,
115. Внешна слава, междуособни прения и раздори,., ето, вкратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала вообще деятелността както на нашите праот-ци.., така и на другите,.., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.
— От рус. внешний.
ВНИ`ЖА. Вж. внизвам.
ВНИЗВАМ, -аш, несв.’, внйжа, -еш, мин. св. внйзах, св, прех. 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си. Г. Райчев, В, 29. Нагазват в сухия при-бой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето. Бл. Димитрова, Лав., 76.
2. Прокарвам нещо (нишка, пръчка и под.) през някаква материя, като го преплитам с нея. Навярно това е причината, че посетителите не обръщат никакво внимание на местността с нейните канаристи зъбери,.., с нейната гъста „като ръж“ смърчова гора, раздиплена като вълненик на невестинска снага. Тази невестинска премяна с внизани от есента ръждивочервени нишки на полите бе достойна за съзерцание. Н. Хайтов, ПП, 82-83. Прозорците са обшити с дървени, внизани една в друга пръчки, и покрай тях са наредени съдове с цъфнали индришета, латинки и шибои. О. Василев, ЖБ, 16.
3. Обикн. поет. Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизва-