Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/434“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Фр. ascenseur. | — Фр. ascenseur. | ||
| − | + | ---- | |
АСАНСЬОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> асансьор. <i>Асансьорна каоина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.</i> | АСАНСЬОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> асансьор. <i>Асансьорна каоина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСАНСЬОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асансьор. | АСАНСЬОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асансьор. | ||
| − | + | ---- | |
АСЕДЖИЯ, -ята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86. | АСЕДЖИЯ, -ята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86. | ||
| − | — От тур. aski | + | — От тур. aski ’палач, джелатин’. |
| − | + | ---- | |
АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Асеизмична област. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения. | АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Асеизмична област. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения. | ||
| − | + | ---- | |
АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Асеизмичен. | АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Асеизмичен. | ||
| − | + | ---- | |
АСЕКСУАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Биол.</i> Който няма полови признаци, пол; безполов. | АСЕКСУАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Биол.</i> Който няма полови признаци, пол; безполов. | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
— От лат. asexualis през фр. asexuel. | — От лат. asexualis през фр. asexuel. | ||
| − | + | ---- | |
АСЕКСУАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | АСЕКСУАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост. | 2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост. | ||
| − | + | ---- | |
АСЕПТИКА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея. | АСЕПТИКА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея. | ||
| − | — От гр. а- | + | — От гр. а- ’не’ + ат|7и:1к6<; ’който предизвиква гниене’. |
| − | + | ---- | |
АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил. от</i> асептика. <i>Асептична превръзка.</i> | АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил. от</i> асептика. <i>Асептична превръзка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Мед.</i> Асептичен. | АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Мед.</i> Асептичен. | ||
| − | + | ---- | |
АСЕПТИ`ЧНО. <i>Мед. Нареч. от</i> асептичен. <i>Операцията е извършена асептично.</i> | АСЕПТИ`ЧНО. <i>Мед. Нареч. от</i> асептичен. <i>Операцията е извършена асептично.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.). | АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.). | ||
| − | + | ---- | |
АСИГНАТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) асигнат, <i>м. Истор.</i> Книжни парични знаци, пуснати в обращение във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации. | АСИГНАТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) асигнат, <i>м. Истор.</i> Книжни парични знаци, пуснати в обращение във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации. | ||
| − | + | ---- | |
АСАНСЬОРЕН | АСАНСЬОРЕН | ||
— От фр. assignats. | — От фр. assignats. | ||
| − | + | ---- | |
АСИГНАЦИИ <i>мн., ед.</i> (рядко) асигна-ция, <i>ж. Финанс.</i> Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. <i>Понеже църковните земи</i> [във Франция през 1791 г.] <i>не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари— „асигнация“.</i> Ист. X кл, 19. <i>Ив. Ден-коглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчеж-ничество 15 000 рубли асигнации.</i> Ив. Шиш-манов, Избр. съч. I, 207. | АСИГНАЦИИ <i>мн., ед.</i> (рядко) асигна-ция, <i>ж. Финанс.</i> Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. <i>Понеже църковните земи</i> [във Франция през 1791 г.] <i>не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари— „асигнация“.</i> Ист. X кл, 19. <i>Ив. Ден-коглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчеж-ничество 15 000 рубли асигнации.</i> Ив. Шиш-манов, Избр. съч. I, 207. | ||
— От фр. assignation. | — От фр. assignation. | ||
| − | + | ---- | |
АСИГНИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Финанс.</i> Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигни-рам се <i>страд.</i> | АСИГНИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Финанс.</i> Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигни-рам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСИГНИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Финанс. Отгл. същ. от</i> асигнирам <i>и от</i> асигнирам се. | АСИГНИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Финанс. Отгл. същ. от</i> асигнирам <i>и от</i> асигнирам се. | ||
| − | + | ---- | |
АСИГНУВАМ, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Асигнирам. <i>Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга.</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 341. <i>Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас.</i> Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се <i>страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните.</i> С. Радев, ССБ I, 359. | АСИГНУВАМ, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Асигнирам. <i>Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга.</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 341. <i>Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас.</i> Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се <i>страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните.</i> С. Радев, ССБ I, 359. | ||
| − | + | ---- | |
АСИГНУВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> асигнувам <i>и от</i> асигнувам се. | АСИГНУВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> асигнувам <i>и от</i> асигнувам се. | ||
| − | + | ---- | |
АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. <i>Противоп.</i> симетричен. <i>Да надзърнем новия, работнически Ленинград.. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. <i>Очевидно., е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното., могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни.</i> ЖД, 1967, кн. 6, 23. <i>Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини.</i> Ст. Петров, П, 15. 2. Несъразмерен, нехармоничен. <i>Асиметрично лице.</i> | АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. <i>Противоп.</i> симетричен. <i>Да надзърнем новия, работнически Ленинград.. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. <i>Очевидно., е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното., могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни.</i> ЖД, 1967, кн. 6, 23. <i>Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини.</i> Ст. Петров, П, 15. 2. Несъразмерен, нехармоничен. <i>Асиметрично лице.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
434 | 434 | ||
| − | + | ---- | |
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ | АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ | ||
Версия от 20:35, 27 ноември 2012
вертикално (отвесно) изкачване и спускане на хора и товари във високите сгради, шахти и под.; подемник. Асансьорът работеше и тя се изкачи с него на втория етаж. Д. Димов, Т, 673. Изкачването и слизането на хората в небостъргача става с бързи асансьори. Л. Мелнишки, ПП, 122. Асансьорът ни свали на двеста метра дълбочина под земята. Н. Фурнаджиев, МП, 76.
— Фр. ascenseur.
АСАНСЬОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от асансьор. Асансьорна каоина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.
АСАНСЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асансьор.
АСЕДЖИЯ, -ята, мн. -йи, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.
— От тур. aski ’палач, джелатин’.
АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Асеизмична област. Геол. Област, в която не стават земетресения.
АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Асеизмичен.
АСЕКСУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който няма полови признаци, пол; безполов.
2. Книж. Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение.
— От лат. asexualis през фр. asexuel.
АСЕКСУАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Биол. Отсъствие на полови признаци;без-половост.
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.
АСЕПТИКА, мн. няма, ж. Мед. Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея.
— От гр. а- ’не’ + ат|7и:1к6<; ’който предизвиква гниене’.
АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от асептика. Асептична превръзка.
АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Асептичен.
АСЕПТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от асептичен. Операцията е извършена асептично.
АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Мед. Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.).
АСИГНАТИ мн., ед. (рядко) асигнат, м. Истор. Книжни парични знаци, пуснати в обращение във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации.
АСАНСЬОРЕН
— От фр. assignats.
АСИГНАЦИИ мн., ед. (рядко) асигна-ция, ж. Финанс. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. Понеже църковните земи [във Франция през 1791 г.] не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари— „асигнация“. Ист. X кл, 19. Ив. Ден-коглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчеж-ничество 15 000 рубли асигнации. Ив. Шиш-манов, Избр. съч. I, 207.
— От фр. assignation.
АСИГНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигни-рам се страд.
АСИГНИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Финанс. Отгл. същ. от асигнирам и от асигнирам се.
АСИГНУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Асигнирам. Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга. Г. Караславов, Избр. съч. И, 341. Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас. Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните. С. Радев, ССБ I, 359.
АСИГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от асигнувам и от асигнувам се.
АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. Противоп. симетричен. Да надзърнем новия, работнически Ленинград.. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. Очевидно., е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното., могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни. ЖД, 1967, кн. 6, 23. Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини. Ст. Петров, П, 15. 2. Несъразмерен, нехармоничен. Асиметрично лице.
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Асиметричен.
434
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ
