Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/9“
(→Некоригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Непроверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
Подмамва ме в София, защото знае, че трудно й отказвам..." | Подмамва ме в София, защото знае, че трудно й отказвам..." | ||
Наоколо, докъдето стигаше погледът, равната земя бе осеяна с безредни шуплести камънаци — приличаше на каменна пустиня. Отломките стърчаха в причудливи форми над оскъдната почва, почти отвята в морето от степните вихри. Синята далечина трепкаше от маранята, като че въздухът бе оживял и на сияйни вълни се диплеше нагоре в простора. Слънцето, издигнало се отрано високо в небето, струеше светлина, която обковаваше морето в сребърна броня. Вдаден дълбоко в разсветления безкрай, носът Калиакра изглеждаше недействителен, като изтъкан от сивкави паяжинни нишки. | Наоколо, докъдето стигаше погледът, равната земя бе осеяна с безредни шуплести камънаци — приличаше на каменна пустиня. Отломките стърчаха в причудливи форми над оскъдната почва, почти отвята в морето от степните вихри. Синята далечина трепкаше от маранята, като че въздухът бе оживял и на сияйни вълни се диплеше нагоре в простора. Слънцето, издигнало се отрано високо в небето, струеше светлина, която обковаваше морето в сребърна броня. Вдаден дълбоко в разсветления безкрай, носът Калиакра изглеждаше недействителен, като изтъкан от сивкави паяжинни нишки. | ||
| − | Тези места напомняха на Аргир Льолчев брега между Абадан и Фао. Той се опита да се разсее със спомени за времето, когато беше сондьор в Персийския залив. Но тия спомени винаги завършваха с мисълта : „Там поне знаехме, че под сондата има нефт — ще го достигнем и ще бликне. А тук...“ | + | Тези места напомняха на Аргир Льолчев брега между Абадан и Фао. Той се опита да се разсее със спомени за времето, когато беше сондьор в Персийския залив. Но тия спомени винаги завършваха с мисълта: „Там поне знаехме, че под сондата има нефт — ще го достигнем и ще бликне. А тук...“ |
— Не, така само подсилвам намеренията на Лидия. Това цели тя, да се отчая от диренето на нефт и да напусна!... А какво ще обясня на другарите? Напущам, защото жена ми иска да ида в София... да й бъда там старомоден кавалер с реглан пардесю и гети. Не! Ще й пратя пак перуники и толкова... | — Не, така само подсилвам намеренията на Лидия. Това цели тя, да се отчая от диренето на нефт и да напусна!... А какво ще обясня на другарите? Напущам, защото жена ми иска да ида в София... да й бъда там старомоден кавалер с реглан пардесю и гети. Не! Ще й пратя пак перуники и толкова... | ||
| − | Из полето около сондата имаше запазени тук-таме площи от пръст, сплъстена между камънаците. Пролетта бе нагиздила тия късчета оскъдна земя с щедри багри : като прострени на слънцето килими се стелеха по тях разноцветни перуники. Преди няколко дни Льолчев изпрати на жена си букет от тия нежни, пръстролики цветя — обви с мокър памук стволчетата им, нареди ги в картонена кутия и ги подаде на пощата като мостра без стойност. Лидия, затрогната, му писа, че получила цветята свежи. Дори ги опоетизира : едни били сини като морето, когато е тихо и ласкаво, други — бели като летни облаци, трети — лилави като степния залез, четвърти — пищно оранжеви... | + | Из полето около сондата имаше запазени тук-таме площи от пръст, сплъстена между камънаците. Пролетта бе нагиздила тия късчета оскъдна земя с щедри багри : като прострени на слънцето килими се стелеха по тях разноцветни перуники. Преди няколко дни Льолчев изпрати на жена си букет от тия нежни, пръстролики цветя — обви с мокър памук стволчетата им, нареди ги в картонена кутия и ги подаде на пощата като мостра без стойност. Лидия, затрогната, му писа, че получила цветята свежи. Дори ги опоетизира: едни били сини като морето, когато е тихо и ласкаво, други — бели като летни облаци, трети — лилави като степния залез, четвърти — пищно оранжеви... |
„Ще й пратя пак перуники с едно поздравление за празника“ — реши Льолчев и се отправи към сондажната кула. След няколко минути трябваше да поеме работа неговата смяна. | „Ще й пратя пак перуники с едно поздравление за празника“ — реши Льолчев и се отправи към сондажната кула. След няколко минути трябваше да поеме работа неговата смяна. | ||
| − | Апостол Йолов четеше писмото в пиянска просъница. Очите му се слепяха от | + | Апостол Йолов четеше писмото в пиянска просъница. Очите му се слепяха от недоспиването, главата оклюмаше. |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 14:08, 9 юли 2014
Страницата не е проверена
