Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/205“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | ◇ <b>Арменска визита</b>. <i>Разг. Шег.</i> Дълго, продължително оставане на гости, гостуване с часове. <i>Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита.</i> К. Христов, СбЦГМГ, 276. | |
− | — От фр. | + | — От фр. visite. |
+ | ---- | ||
+ | <b>ВИЗИТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> Лекарско посещение, обхождане на болните в болница по определено време на деня. <i>И доктор Старирадев бе викал ура между неспирните операции и визитации из болниците в града, бе тичал, накуцвайки, да влее радостта си в общонародната и сигурно беше се приобщил към своя народ.</i> Ем. Станев, ТЦ, 132. <i>На една сутрешна визитация лекарите се застояха повече при него: мериха пулса му, .., ровеха болничния лист.</i> Ив. Венков, ХкН, 98-99. <i>Правя визитация.</i> <i>Минавам на визитация.</i> | ||
− | <b> | + | — От лат. visitatio ’посещение’ през фр. visitation или нем. Visitation. |
+ | ---- | ||
+ | <b>ВИЗИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> В съчет. <b>Визитна картичка</b>. Картичка с напечатано собствено и фамилно име, често с означение на адрес, професия или звание, която се представя от притежателя при официално посещение, при запознанство или се изпраща за поздрав, честитка и под. <i>Всяка Нова година редакторът на „Демократически преглед“ .. изпращаше визитните си картички с честитки и благопожелания.</i> Ив. Карановски, СбЦГМГ, 368. <i>— Мистър Уилямс. Радвам се, че и вие сте на моето мнение. За всеки случай ето Ви моя адрес. — И Джим подаде на бай Михал визитната си картичка.</i> Ал. Бабек, МЕ, 43. <i>Веднаж един наш преселник ми каза да му се обадя по телефона, като ми даде визитната си картичка, на която беше отпечатан номерът му.</i> Г. Белев, КВА, 136. | ||
+ | ---- | ||
+ | <b>ВИЗИ`ТКА</b> <i>ж.</i> Визитна картичка. <em>Купувачът</em> <i>— (Връща се от вратата, на Загоров.) Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! (Дава визитка.)</i> О. Василев, Л, 42. | ||
+ | ---- | ||
+ | <b>ВИ`ЗИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Визуална образност. <i>Негова [на Майкъл Джексън] е представянето на мелодията не само като перфектен звук, но и като невероятна визия.</i> Д, 1998, бр. 195, 15. <i>Клипът на това парче има черно-бяла визия.</i> М, 1999, бр. 16, 8. | ||
− | + | 2. <i>Прен.</i> Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. <i>Богатата метафоричност на образната визия, вроденият усет към характерологичното в детайла и обстановката, неповторимото усещане за българското създават сложната поетическа атмосфера.</i> С, 1972, кн. 11, 247. <i>Нова политическа визия е необходима за Европа.</i> Дем., 1999, бр. 14, 5. | |
− | + | — Лат. visia. | |
− | + | ---- | |
− | + | <b>ВИ`ЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с даване на виза. <i>Евросъюзът не изненада никого, като прегласува в петък решението си за негативния визов списък.</i> Тр, 1999, бр. 70, 2. <i>Предстои облекчаване на визовия режим за страните от Европейския съюз.</i> △ <i>Визови ограничения.</i> | |
− | + | ---- | |
− | <b> | + | <b>ВИЗО`Н</b> <i>м.</i> 1. Малък бозайник от разреда на хищниците с ценна мека, кафява кожа, разпространен в Америка; американска норка. Mustela vison. |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | <b> | ||
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. <i>Любомир разбираше от кожи и знаеше, че палтата от визон имат най-висока цена.</i> П. Спасов, ХлХ, 371. | 2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. <i>Любомир разбираше от кожи и знаеше, че палтата от визон имат най-висока цена.</i> П. Спасов, ХлХ, 371. | ||
− | + | ---- | |
− | <b> | + | <b>ВИЗУА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се извършва със зрението, с гледане. <i>Наред с непосредствените наблюдения с телескоп, т. н. визуални наблюдения през различни цветни стъкла (филтри), .. през 1956 г. за пръв път се приложиха и нови методи за наблюдение на Марс.</i> ВН, 1958, бр. 2081, 4. <i>При това състояние [на безтегловност] с продължителност до 40 секунди се оказа възможно .. визуално ориентиране в пространството.</i> РД, 1961, б. 116, 3. |
− | |||
− | 1958, бр. 2081, 4. <i>При това състояние [на безтегловност] с продължителност до 40 секунди се оказа възможно | ||
− | |||
− | 116 | ||
2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. <i>Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.).</i> Н. Николов, М, 298. | 2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. <i>Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.).</i> Н. Николов, М, 298. | ||
− | — От лат. | + | — От лат. visualis ’зрителен’. |
− | + | ---- | |
− | <b> | + | <b>ВИЗУАЛИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Подкрепяне, онагледяване на нещо, на някакъв факт чрез картинно изображение. <i>Виртуалният модел се формира само от тримерни звукови сигнали. Не се използува никаква графика или визуализация. Основната работа се извършва от малък компютър.</i> Н, 1997, бр. 227, 6. |
− | + | ---- | |
− | <b> | + | <b>ВИЗУА`ЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> визуален. <i>Оценката на качеството на отливките [на рафинираната мед] се извършва визуално и чрез обективни изследвания.</i> Ц. Цветков, М, 283. <i>Телевизионната система, която се намира в кораба-спътник, дава възможност да се контролира визуално състоянието на космонавта.</i> РД, 1961, бр. 116, 3. |
− | + | ---- | |
− | 116 | + | <b>ВИЗУА`ЛНОСТ</b>{{попр|Добавено ударение.}}, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> визуален. <i>Бешков е разговарял с някого за извлечените от него закони на сферическата перспектива, защото там е и неговата „сфера“, в която един испански благородник с шпага търси убежните си точки по обратния път на нашата визуалност.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 262. |
− | + | ---- | |
− | <b> | + | <b>ВИЗЬО`Р</b> <i>м. Спец.</i> Приспособление към фотоапарат, кино– или телевизионна камера |
− | |||
− | <b> | ||
− |
Текуща версия към 06:53, 29 юни 2014
◇ Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости, гостуване с часове. Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. К. Христов, СбЦГМГ, 276.
— От фр. visite.
ВИЗИТА`ЦИЯ ж. Лекарско посещение, обхождане на болните в болница по определено време на деня. И доктор Старирадев бе викал ура между неспирните операции и визитации из болниците в града, бе тичал, накуцвайки, да влее радостта си в общонародната и сигурно беше се приобщил към своя народ. Ем. Станев, ТЦ, 132. На една сутрешна визитация лекарите се застояха повече при него: мериха пулса му, .., ровеха болничния лист. Ив. Венков, ХкН, 98-99. Правя визитация. Минавам на визитация.
— От лат. visitatio ’посещение’ през фр. visitation или нем. Visitation.
ВИЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. В съчет. Визитна картичка. Картичка с напечатано собствено и фамилно име, често с означение на адрес, професия или звание, която се представя от притежателя при официално посещение, при запознанство или се изпраща за поздрав, честитка и под. Всяка Нова година редакторът на „Демократически преглед“ .. изпращаше визитните си картички с честитки и благопожелания. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 368. — Мистър Уилямс. Радвам се, че и вие сте на моето мнение. За всеки случай ето Ви моя адрес. — И Джим подаде на бай Михал визитната си картичка. Ал. Бабек, МЕ, 43. Веднаж един наш преселник ми каза да му се обадя по телефона, като ми даде визитната си картичка, на която беше отпечатан номерът му. Г. Белев, КВА, 136.
ВИЗИ`ТКА ж. Визитна картичка. Купувачът — (Връща се от вратата, на Загоров.) Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! (Дава визитка.) О. Василев, Л, 42.
ВИ`ЗИЯ ж. Книж. 1. Визуална образност. Негова [на Майкъл Джексън] е представянето на мелодията не само като перфектен звук, но и като невероятна визия. Д, 1998, бр. 195, 15. Клипът на това парче има черно-бяла визия. М, 1999, бр. 16, 8.
2. Прен. Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. Богатата метафоричност на образната визия, вроденият усет към характерологичното в детайла и обстановката, неповторимото усещане за българското създават сложната поетическа атмосфера. С, 1972, кн. 11, 247. Нова политическа визия е необходима за Европа. Дем., 1999, бр. 14, 5.
— Лат. visia.
ВИ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с даване на виза. Евросъюзът не изненада никого, като прегласува в петък решението си за негативния визов списък. Тр, 1999, бр. 70, 2. Предстои облекчаване на визовия режим за страните от Европейския съюз. △ Визови ограничения.
ВИЗО`Н м. 1. Малък бозайник от разреда на хищниците с ценна мека, кафява кожа, разпространен в Америка; американска норка. Mustela vison.
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. Любомир разбираше от кожи и знаеше, че палтата от визон имат най-висока цена. П. Спасов, ХлХ, 371.
ВИЗУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се извършва със зрението, с гледане. Наред с непосредствените наблюдения с телескоп, т. н. визуални наблюдения през различни цветни стъкла (филтри), .. през 1956 г. за пръв път се приложиха и нови методи за наблюдение на Марс. ВН, 1958, бр. 2081, 4. При това състояние [на безтегловност] с продължителност до 40 секунди се оказа възможно .. визуално ориентиране в пространството. РД, 1961, б. 116, 3.
2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.). Н. Николов, М, 298.
— От лат. visualis ’зрителен’.
ВИЗУАЛИЗА`ЦИЯ ж. Книж. Подкрепяне, онагледяване на нещо, на някакъв факт чрез картинно изображение. Виртуалният модел се формира само от тримерни звукови сигнали. Не се използува никаква графика или визуализация. Основната работа се извършва от малък компютър. Н, 1997, бр. 227, 6.
ВИЗУА`ЛНО. Книж. Нареч. от визуален. Оценката на качеството на отливките [на рафинираната мед] се извършва визуално и чрез обективни изследвания. Ц. Цветков, М, 283. Телевизионната система, която се намира в кораба-спътник, дава възможност да се контролира визуално състоянието на космонавта. РД, 1961, бр. 116, 3.
ВИЗУА`ЛНОСТ*, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от визуален. Бешков е разговарял с някого за извлечените от него закони на сферическата перспектива, защото там е и неговата „сфера“, в която един испански благородник с шпага търси убежните си точки по обратния път на нашата визуалност. Ал. Гетман и др., СБ, 262.
ВИЗЬО`Р м. Спец. Приспособление към фотоапарат, кино– или телевизионна камера