Page:RBE Tom11.djvu/1233

стане шашав; пошашавявам¹, ошашавям. Скъпотията ошашави хората, ошашавя-вам се, ошашавя се страд.

ОШАШАВЯВАМ СЕ несв.; ОШАШАВЯ СЕ св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, ставам шашав; пошашавявам се, ошашавя-вам², ошашавям се.

ОШАШАВЯВАМ², — аш, несв.’, оша-шавея, -ееш, мин. св. ошашавях, прич. мин. св. деят. ошашавял, -а, -о, мн. ошашавели, св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, съвсем, ставам шашав; пошашавявам¹. От бед-нотия сиромасите ошашавяха.

ОШАШАВЯВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от ошашавявам¹.

ОШАШАВЯВАНЕ² ср. Отгл. същ. от ошашавявам².

ОШАШАВЯМ, -яш, несв.; ошашавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ошашавявам¹, пошашавявам¹. ошашавям се, ошашавя се страд.

ОШАШАВЯМ СЕ несв/, ошашавя се св., непрех. Ошашавявам се, ошашавявам², пошашавявам се, пошашавявам¹.

ОШВИЦА ж. Диал. Шарки на риза от алено платно.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОШЕТАМ. Вж. о ш е т в а м.

ОШЕТВАМ, -аш, несв.', ошетам, -аш, св., прех. 1. Шетам, оправям, извършвам напълно, докрай домакинската работа, която имам. Иванка, след като ошетваше вкъщи, притичваше у Стоянови и започна да го лекува. П. Здравков, НД, 139. Тя, след като ошетваше голямата къща на един лекар, разхождаше децата му в градината. Д. Кисьов, Щ, 201-202. Лоша болест, чедо, невяр-на болест! Едвам тази заран ми посветна малко пред очите, стана ми леко и ми се прияде пилешка трътка, ама кой да ми сготви и кой да ми ошета? Чудомир, Избр. пр, 216. Майка Милици говори:/— Милице, моя снашице, / по-рано шетба ошетай, /рано на порти излязвай. Ц. Церковски, Съч. П, 229. Ошетах като кучето на нивата. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 190.

2. Разг. Изхождам, обхождам много места или изцяло едно определено място. Бай Ке-чо бе живял в Европа, говореше западни езици, ошетал бе световните картинни галерии и отдалече разпознаваше старите майстори на четката. Ст. Сивриев, ЛФ, 1978, бр. 1, 5. Оставям на жената да разтовари царевичака, а аз тръгвам да ошетам селцето, щото на едно място не ме сдържа. И. Радичков, ББ, 41. ошетвам се, ошетам се страд.

ОШЕТВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от ошетвам и от ошетвам се.

ОШЙБВАМ, -аш, несв.; ошйбам, -аш, св., прех. Диал. 1. С шибане правя да опада нещо (плод, листа и под.); ошлевявам, очук-вам, обрулвам.

2. Прен. Изяждам, изпивам всичко напълно, докрай; оплюсквам. ошибвам се, ошйбам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОШЙБВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от ошибвам и от ошибвам се.

оши`йник, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Нашийник. Те [палячото и жената] прелитаха постоянно по залата,.., като две немирни пеперуди., той., с разветите си широки ръкави и пъстрия надиплен оший-ник на палячо. Г. Райчев, Избр. съч. II, 226.

— Стига, Марийо! — прекъсна я царят. И той разкопча ошийника на ризата си, сякаш го стягаше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 38. Потеглиха и кучкарите — хрътки-те опънаха ошийниците си. Д. Спростра-нов, ОП, 111.

ОШИРОЧА. Вж. оширочавам¹.

ОШИРОЧАВАМ¹, -аш, несв.; ошироча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да бъде по-широко; разширявам. Оширочил си дупките на гайдуницата. БД I, 197. Оширо-чила си ръкава на дрехата, оширочавам се, ошироча се страд.

ОШИРОЧАВАМ СЕ несв.; ошироча се св., непрех. Ставам по-широк, оширочавам².

ОШИРОЧАВАМ², -аш, несв.; оширо-чёя, -ёеш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам по-широк; оширочавам се.

ОПШРОЧАВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от оширочавам и от оширочавам се. Оширо-чаване на детайли., се прилага, когато трябва да се получат елементи с по-голяма широчина. Д. Лалев и др., НМП, 143.

ОПШРОЧАВАНЕ² ср. Отгл. същ. от оширочавам².

ОШИРОЧЁЯ. Вж. оширочавам².

ОШИШКАВЁЯ. Вж. ошишкавявам.

ОШЙШКАМ. Вж. ошйшквам.

ОШИШКАВЯВАМ, -аш, несв.; ошиш-кавёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. ошишкавял, -а, -о, мн. ошишкавёли св., непрех. Разг. Ставам шишкав, дебел; надебелявам, затлъстявам, ошйшквам се. Ошишкавях от хапване и обездвижване през зимата и сега съм на диета за отслабване.

ОШИШКАВЯВАМ СЕ несв.; ошишкавёя се св., непрех. Разг. Ошишкавявам, ошишк-вам се.

ОШИШКАВЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ошишкавявам и от ошишкавявам се; ошишкване.

ОШЙШКВАМ, -аш, несв.; ошйшкам, -аш, прех. Разг. Правя някого да стане шиш-

ОШЙБ АМ. Вж. о ш и б в а м.