Page:RBE Tom11.djvu/1229

4. Като същ. очистително ср. Разг. Лекарство за прочистване на червата, на храносмилателния тракт. За да се излекува, изкара неприятен, макар и недълготраен диетичен режим. Тая сутрин бе изпитал лекарството, с което завърши лекуването, и му оставаше да вземе очистителното. Т. Хар-манджиев, КВ, 290. Че какви не щеш лекове употребявало туй Ловченско изящество..; за очистително: пъпешено семе чукано и възварявано с шекер и ориз. Ч, 1874, бр. 3, 70.

5. Прен. Който спомага да се постигне нравствено пречистване, очистване; пречистващ. Очистителният и обновителен дух., ще ни вдъхновява и занапред. БНТ, 1942, бр. 240,

1. Тя [страната] трябва да очисти нанесения позор върху й от утайките на обществото.., от всичко, което ламти за грабеж, плячка и обирничество. Изборите са очистително средство. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Русский император,., е убит сред Петербург от ръцете на отвратителний злодей.. Пий призоваваме към скръб й негодувание, защото то е най-законното, най-честно-то, най-нужното очистително действие на обществена съвест. Н, 1881, кн. 1, 81-82. О Очистителна молитва. Църк. Молитва, която се чете на родилка на четирдесетия ден след раждането. Вечерта срещу четирдесетия ден от раждането на малкия, когато Султана трябваше да отиде в църквата, за да й бъде прочетена очистителна молитва, Стоян донесе от дюкяна нещо завито в престилката си. Д. Талев, ЖС,

103.

ОЧИСТЯ. Вж. очиствам и очистям.

ОЧИСТЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); очистя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Очиствам. През сичката година той ставаше от леглото всякога часа по 4 сутринта,..; после очистяше писалището, сиреч прочиташе писмата и изложенията, що бяха на писалището. Ч, 1875, бр. 4, 156. Тая вода въодушевлява тялото по следствию на едно разпущание, изгонва болезнените начала и всичко, което е вредително на здравето, дотолко, щото очистя совсем тялото и му връща напрежното здраве и напрежната сила. ЦВ, 1861, бр. 42, 4. Зеленият сачикабраз разтопен в дъждовна вода или попръскан по земята, за малъо време очистя въздуха, лошата миризма са изтег-лява. Ступ., 1875, бр. 6, 48. Тази захар се нарича дребна захар .. Но европейците не се благодарят от неговата чистота и изново го преработват на своите фабрики, за да го очистят съвършенно от сякаква смес. Т. Икономов, ЧПГ, 110. очистям се, очистя се страд. и възвр.

ОЧЙСТЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); очйстя се св., непрех. Очиствам се.

ОЧЙСТЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от очистям и от очистям се; очистване, изчистване.

ОЧИЦЁ, мн. няма, ср. Умал. от око (в 1 знач.); оченце. Той [топа] стоеше пред тях като едно длъгнесто животно, без глава и без крака, с едно очице на гърба и със страшно дълбоки уста. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 79. И, за да бъдат разбрани от децата, всички съществителни имена, той превръщал в умалителни: цветето ставало цветенце, лъвът — лъвче, окото — очице. Елин Пелин, Съч. IV, 205.

ОЧИЧКИ, мн. Умал. от мн. на око (очи).

ОЧШЦА, мн. Увел, от мн. на око (очи).

ОЧИЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Очистение, очистване, пречистване. — Рождението на бай Ганьо е едно очищение на самия Алеко. Ал. Гетман и др., СБ, 214. Очищението на кръвта съставлява главното условие за поддържанието на правилния състав на кръвта. Знан., 1875, бр. 18,281.

ОЧКУР м. Диал. Вракозун. Добре стегнатият очкур или дебел ремък така крепеше и придържаше плиткодънните беневре-ци, че над тях като втасало тесто преливаше мощният корем хамбарлия. Т. Хар-манджиев, КЕД, 14/.

очник, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Очна кухина; очница. Отсам арката са античните лицеи, чиито сводести отвори зеят като очници на череп. С. Сивриев, ЗСБ, 177.

ОЧНИЦА ж. Диал. Очна кухина; очник.

040, мн. очи, м. Диал. Око. Боли ме очото.

— От Вл. Георгиев и др.. Български етимологичен речник, 1995.

ОЧОВЕЧА. Вж. очовечавам.

ОЧОВЕЧА. Вж. очовечвам.

ОЧОВЕЧАВАМ, -аш, несв.; очовеча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя да стане човек, превръщам в човек. Действието изменя света; то е очовечило маймуната. Ем. Манов, ПС, 33.

2. Разг. Въздействам, влияя на някого да стане разумен, морален. И в един миг се измениха техните [на еснафите] отношения към Танаса и към Дипчика. От злосторници за тях, те се обърнаха веднага на мъченици, жертви на Гиньовата алчност за пари и за първенство. Но какво можеха да предприемат срещу Гиня те, за да го очовечат? Ст. Чилингиров, ХНН, 218. • Обр.

— Ти си гледача на животното и требва да го очовечаваш, а не сам да ставаш като него. Ст. Даскалов, ЕС, 72. очовечавам се, очовеча се страд.

ОЧОВЕЧАВАМ СЕ несв.; очовеча се св., непрех. Ставам разумен, морален. Добър