Page:RBE Tom11.djvu/1217

в зениците му бавно, от мъглява далечина. А. Дончев, СВС, 746. Намерва ся [болният] в оцепенение..., на което сетнината ще е смъртта. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 217.

ОЦЕПЕНЁЯ. Вж. оцепенявам¹. ОЦЕПЕНЯ. Вж. оцепенявам². ОЦЕПЕНЯВ АМ¹, -аш, несв.; оцепенел, -ёеш, мин. св. оцепенях, прич. мин. св. деят. оцепенял, -а, -о, мн. оцепенели, св., непрех. Остар. Книж. Вцепенявам се, вдървявам се, сковавам се; оцепенявам се. Имах право да следвам! Но защо не се зарадвах?.. Или бях оцепеняла от изненада? Бл. Димитрова, ПКС, 448. Оцепеняхме от ужас.

ОЦЕПЕНЯВАМ², -аш, несв.; оцепеня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Вцепенявам, вдървявам, сковавам. Измъчените им души чакаха., от нас утеха и съжаление, а ние не можехме да им кажем нищо. Скръбта оцепеняваше всички. К. Величков, ПССъч. I, 80. оцепенявам се, оцепеня се страд.

ОЦЕПЕНЯВАМ СЕ несв.; оцепеня се св., непрех. Остар. Книж. Вцепенявам се, вдървявам се, сковавам се; оцепенявам¹.

ОЦЕПЕНЯВ АНЕ¹ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от оцепенявам¹.

ОЦЕПЕНЯВАНЕ² ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от оцепенявам² и от оцепенявам се.

ОЦЕРВАМ, -аш, несв.; оцёря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Озъбвам; оцерювам. оцервам се, оцеря се страд.

ОЦЕРВАМ СЕ несв.; оцёря се св., непрех. Диал. Озъбвам се, ухилвам се; оцерювам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЦЕРЮВАМ, -аш, несв.; оцёря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Озъбвам; оцервам. оцерювам се, оцеря се страд.

ОЦЕРЮВАМ СЕ несв.; оцёря се св., непрех. Диал. Озъбвам се, ухилвам се; оцервам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЦЕРЯ. Вж. оцервам и оцерювам. ОЦЕТ, мн. няма, м. Течност със силно кисел вкус и специфичен мирис, получена от вторична ферментация на спирт, вино, плодов сок и др., която се използва главно като подправка на ястия или за консервиране на хранителни продукти. Виното се превръщаше в оцет по топлите изби, в топлите пролетни дни. Д. Талев, ПК, 654. Купих двайсет хиляди литра вино.. Направих го на чист винен оцет и когато хората търсеха като луди оцет за туршиите си, продадох го на черната борса като топъл хляб. Г. Караславов, Избр. съч. II, 172. Втресе ме,.. Мама се върти около леглото ми, слага натопени с оцет кърпи по челото ми. СбХ, 136. На доброто вино и оцетът му е добър. Поел. П. Р. Славейков, БП I, 282. Харизан оцет от мед по-сладък. Поел. П. Р. Славейков, БП II, 192. Муха с оцет не са лови. Поел. П. Р. Славейков, БП I, 274. Като мия прозорците, капвам във водата и малко оцет. О Не слагай много оцет на салатата. О Ябълков оцет. Силен оцет. Слаб оцет.

О Кисел като оцет. 1. Разг. Много кисел. Гроздето още не беше узряло и беше кисело като оцет. 2. Диал. За човек — много раздразнителен, сърдит.

— От лат ассШш. — Друга (диал.) форма: о ц е д.

ОЦЁТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. Оцетар. Уволниха мен, изпъл-няющ длъжността секретар Еленскому мюфтийскому наместнику, да назначат оцетаджията Стоян Манчев, остатък от кървавия режим. Пряп., 1903, бр. 32, 3.

ОЦЕТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави, произвежда или продава оцет. Гугли носят и станимашките оцетари, които отиват да си продават оцета в Северна България. Н. Хайтов, А, 64. Калайджия-та,.., оцетарят или зарзаватчията — всеки си имаше свои определени думи и установени .. провиквания, с които предлагаше и хвалеше стоката си. П. Мирчев, СЗ, 83.

— Друга (диал.) форма: о ц е д а р.

ОЦЕТАРКА ж. 1. Жена оцетар.

2. Жена на оцетар.

— Друга (диал.) форма: оцедарка.

ОЦЕТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до оцетар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

— Друга (диал.) форма: оцсдарски.

ОЦЕТАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Производство на оцет. При тъй наречените ферментационни производства (винарство, спиртоварство, пивоварство, оцетарство) често става нужда от изкуствено създаване на някои от тези условия. Хим. VII кл 1950, 130.

2. Занятие, поминък на оцетар.

ОЦЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни и -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до оцет, който е свързан с оцет; оцетов. В дъбилните сокове майте предизвикват ферментация на захарта и полученият алкохол от действието на оцетни бактерии се окислява. Ст. Младенов и др., ОТК, 21. Оцетна ферментация. Оцетни пари.

2. В който има, който съдържа оцет; оцетов. Като ме блъсна една глава — до вечерта не станах от леглото. Цяла нощ ми слага Теню оцетни кърпи на челото. Чудомир, Избр. пр, 206. Фатма се засуети, нареди да извикат лечители, донесе прясно, неварено мляко, изтри челото и дланите на Осман с оцетена вода. В. Мутафчиева, ЛСВ И, 152.