Page:RBE Tom11.djvu/1216

назовават предмети, действия и явления, но се изразява и оценъчно отношение на говорещия или пишещия към обекта на речта, напр. дърдоря, плюскам, бабишкера, дъртак и под.

ОЦЕНЯ¹. Вж. оценявам¹ и оценям.

ОЦЕНЯ². Вж. оценявам².

ОЦЕНЯВАМ¹, -аш, несв.; оценя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Определям стойността, цената или степента, величината, количеството на нещо. На лявата си ръка носеше златен пръстен с много едър брилянт. „Най-малко триста хиляди долара“ — вече за хиляден път го оценяваше мислено Легрен. П. Спасов, ХлХ, 20. Оцени нейната наследствена част на по-голяма сума и по-голям заем отпусна с най-леките условия за изплащане. Ст. Чилингиров, РК, 266. През последните дни и на други места на страната са паднали градушки и трябва да ходят и да оценяват загубите. Ст. Попто-нев, НСС, 192. Не трябва да преувеличават своите капитали и стоките да не оценяват повече от действителната им цена. К. Кърджиев, А, 321.

2. Правя оценка, преценка за достойнствата, значимостта, качествата на някого или на нещо. Иван отмести поглед. Засегна го лекотата, с която чужденецът оценяваше българите. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 169. Тогава сигурно бе оценявал събеседниците си главно според хитростта и финансовата им мощ. Л. Станев, ПХ, 119-120. А тия, с които се срещаше Найден, обикновено се държаха настрана, измерваха го с мрачен поглед, оценяваха новичките му дрехи. В. Геновска, СГ, 37. Когато.. Кети се спря за миг да погледа червените пламъци на зани-ка, той я оцени от главата до петите. Н. Каралиева, Н, 69. Още не знаеше как ще оценят проекта му, но вече мислеше за следващия. А. Наковски, БС, 79. Тончо настояваше и ние се съгласихме да видим и оценим най-новото му изобретение. Цв. Чалъков, ЗИК, 55.

3. Разбирам, признавам голямото значение или високите качества, достойнства на някого или на нещо. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени. Ив. Вазов, Съч. XIX, 30. — Той непременно ще оцени вашата постъпка, не може да не я оцени! Ем. Станев, ИК I и II, 450. При тежките условия на затвора те оцениха свободата навън и се научиха как трябва да се работи за в бъдеще. Г. Караславов, Т, 92. Приятно му стана, че тоя авторитетен човек беше го изведнъж забелязал и оценил. А. Гуляшки, МТС, 250. Проф. Иван Шишма-нов оценява възможностите на младия писател и съдействува Елин Пелин да бъде назначен в университетската библиотека. Лит. XI кл, 94.

4. Рядко. Идвам, стигам до някакъв извод, правя заключение; преценявам, решавам, установявам. Още като спря камионът, той оцени, че между полицая и шофьора има място и за него. М. Яворски, ХСП, 119-

120. оценявам се, оценя се. I. Страд. от оценявам. Те [стоките] трябва да са изложени.. и да се оценят колкото е възможно до истинската, макар и намалена цена, като се оценяват за толкова, за колкото са купени първоначално. К. Кърджиев, А, 319. Протестът, какъвто и да бъде, винаги се оценява като бунт. К. Калчев, СТ, 252. Произведението на о. Паисия и не трябва да се оценява като научно произведение. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 11. П. Възвр. от оценявам във 2 и 3 знач. Критиката не ги знае — и не се нуждаят от нея. Сами се оценяват. Г. Стаматов, Разк. II, 84.

ОЦЕНЯВАМ², -аш, несв.; оценя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Уговарям, спа-зарявам някого за извършване на някаква, определена работа срещу заплащане; ценя-вам. — „Чичов Никола, Никола, / чичо не те е оценил, /.., / с момите оро да играш, / .., / най те е чичо оценил/на връх Великден да ореш.“ Нар. пес., СбВСтТ, 416. оценявам се, оценя се страд.

ОЦЕНЯВАМ СЕ несв.; оценя се св., непрех. Диал. Уговарям се, спазарявам да извърша определена работа за някого, да бъда някому прислужник, слуга, ратай срещу заплащане; ценявам се. Петър се оцени ратай на Тася, а Дако пристана селски кехая. А. Страшимиров, А, 532. — „Не можем либе, да дойда, / че съм се ценил, оценил / оттъ-нък Дунав, у Влашко, / през Дунав шикер да карам.“ Нар. пес., СбВСтТ, 887.

ОЦЕНЯВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от оценявам¹ и от оценявам се. При оценяване труда му решаващ е не малкият, а големият порезаник. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 36. Взискателността към себе си предполага годност за самонаблюдение и самокритичност — т.е. стремеж към трезво и реално оценяване на собствените достойнства и недостатъци. МПр VIII кл,

42. Отчуждаването и оценяването на кооперативните и частните имоти,.., става съгласно чл. 101 и 102 от закона за собствеността. М. Мичев и др., 3, 37.

ОЦЕНЯВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от оценявам² и от оценявам се.

ОЦЕНЯМ, -яш, несв.(рядко); оценя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Оценявам¹, оценям се, оценя се страд. и възвр.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник.., 1941.

ОЦЕНЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от оценям и от оценям се.

ОЦЕПЕНЕНИЕ ср. Остар. Книж. Вцепенение, вцепененост, вцепеняване. Той изпадаше в оцепенение, а когато тревожният Гневота го извикваше по име, стряскаше се, отваряше очи и съзнанието се връщаше