Page:RBE Tom11.djvu/1203

там се виждаха охлюви, оставили по листата.. своята сребърна, плюнчена следа. Ем. Станев, ПЕГ, 109. Охлювът е нищо и никаква живинка, пък и той си крие рогца-та в черупката, щом види опасност. М. Марчевски, ГБ, 61. Тук всички са се затворили в домовете си като охлюви в черупки.

А. Страшимиров, Съч. I, 74. Вечно ли ще нося, като охлюва, на гърба си / черупката на ориста си? Е. Багряна, ЗМ, 73.

3. Рядко. Спирално завитата черупка от такова животно. // Форма, наподобяваща спирално завитата черупка на такова животно. Мустаците са лъскавочерни, като пиявици, и в края са завити на охлюв. М. Кремен, СС, 132.

4. Анат. Част от вътрешното ухо на човека и повечето гръбначни животни, където е разположен органът, възприемащ звука. Костният лабиринт от своя страна се състои от няколко кухини със сложни очертания: преддверие, охлюв и полуокръ-жни канали. Анат. УШ кл, 148.

О Гол охлюв. Всеки от различните видове широко разпространени охлюви без черупка, които обитават влажни места и се хранят с листа; плужек. Limax, Arion. Градински (обикновен) охлюв. Най-едрият в Европа сухоземен охлюв, който обитава градини и залесени места и месото му се яде. Helix pomatia.

> Като охлюв, ходи, върви. Разг. Много бавно (ходи, върви).

ОХЛЮВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Ох-лювен. Лесно е да бъдеш чист — скрит в охлюва черупка от световни борби. Г. Стаматов, Разк. П, 104-105. Познат му беше този хълм с редките храсти, по които имаше нанизани милиони охлюви черупки. X. Русев, ПС, 25. Пред идола е направен един олтар,.., а по главата му са наредени., охлюви черупки. ИЗ 1874-1881, 1882, 62-63.

ОХЛЮВЕН, -а, -о, мн. -и или -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до охлюв, който е от или на охлюв. Охлювена черупка.

2. Който е като на охлюв. Какво можеше да прави Караибрахим, освен да се мъчи да покрие с охлювената си следа планините пред него? А. Дончев, ВР, 169. Затворете се вкъщи, скрийте се в охлювната си черупка .. и никога нищо ярко и разтърсващо няма да се случи. Бл. Димитрова, Лав., 267.

ОХЛЮВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, който прилича на черупката на охлюв; охлювообразен. Кожухът има охлювидна (спирална) форма, която спомага за превръщане скоростта на въздуха в налягане. Р. Ранков и др., М, 127.

ОХЛЮВИДНО. Нареч. от охлювиден. По своята външна форма листата [на сладката папрат] са прости. В началото от развитието си те са охлювидно завити. Бтн VI кл, 95.

ОХЛЮВКА ж. Диал. Растение звездан (в 1 знач.); звездел.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОХЛЮВООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има вид, форма на черупката на охлюв; охлювиден. Кортиевият орган се състои от три охлювообразни канала. Ц. Цанев и др., ЧП, 154. Охлювообразни волути.

ОХЛЮВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Охлювен. Ти в свойта охлювека черупка си се свил в дюкянчето. П. П. Славейков, КП

ч. III, 147-148. Бе охлювът безброй книжа подписал, / когато в охлювеката му глава / се завъртя мъглива мисъл. Хр. Радевски, Б, 50.

ОХЛЮВСКИ. Нареч. от прил. охлюв-ски; като охлюв. Времето тук, в тази про-тивна дупка, пълзеше охлювеки, времето тук като че също бе заключено, изолирано от външния свят. Г. Караславов, ОХ IV, 299.

ОХЛЮВЧЕ, мн. -та, ср. УмаЛ. от охлюв. По стените имаше наредени портрети в рамки, облепени с черупки от охлювчета. Г. Караславов, С, 20. Повечето от картините бяха поставени в рамки от позлатени остри охлювчета, налепени едно до друго във форма на звезда. IL Михайлов, ПЗ, 31. Крехко пукаха черупчиците на малки охлювчета, с каквито бе осеян склонът откъм реката. Ст. Даскалов, СЛ, 184. Други риби., се хранят с дребни безгръбначни животни — червеи, охлювчета. Биол. VII кл, 1982, 26.

ÔXHA. Вж. охвам и охнувам.

ОХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); охна, -еш, мин. св. охнйх, св., непрех. Охвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОХНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от охнувам; охване.

OXQ, О-ХО и (удължено или повторено) ОХОО, ОХО-ХО междум. 1. За израз на учудване, изненада, свързани обикновено с недоволство, неодобрение, укор, несъгласие. — Ставай да ме водиш на баня. Де е тук банята? О-хо! Да го водя на баня! Ал. Константинов, БГ, 12. Представляваше [картината] венчален обред на младо момиче и стар, плешив генерал. .. Днес вече никое момиче не ще позволи такова насилие.

— Охо, така ли мислите! Г. Райчев, Избр. съч. I, 174-175. — Казвай по-скоро, кога и къде си ме срещал! — О-хо! Много искаш! Ако изрека думица, чувствувам, че ще извърша нещо много лошо. О. Василев, Т, 219. О-хо, много си бил лют, бе, — като враж-дебски пипер. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15. — Ох-о — настръхваше цяла тя, — решил си и ти да вървиш с него в гроба, ами аз какво ще правя, боже господи. В. Неш-