Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/399“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
_От исп. собств. | _От исп. собств. | ||
| − | + | ---- | |
АРАГОНИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> арагонит. <i>Арагонитна пещера.</i> | АРАГОНИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> арагонит. <i>Арагонитна пещера.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРАГОНИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i> Който е от арагонит. <i>Арагонитови кристали.</i> | АРАГОНИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i> Който е от арагонит. <i>Арагонитови кристали.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРАК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Силно алкохолно питие със светложълт цвят, добивано от ферментирала и дестилирана смес на меласа от захарна тръстика с ориз. <i>Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак, познато още на древните индийци.</i> Йр, 1953, кн. 2, 82. | АРАК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Силно алкохолно питие със светложълт цвят, добивано от ферментирала и дестилирана смес на меласа от захарна тръстика с ориз. <i>Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак, познато още на древните индийци.</i> Йр, 1953, кн. 2, 82. | ||
— От араб. | — От араб. | ||
| − | + | ---- | |
АРАКЧЕЕВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Полит.</i> и <i>книж.</i> Присъщ, свойствен на арак-чеевщината. <i>Аракчеевски режим.</i> | АРАКЧЕЕВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Полит.</i> и <i>книж.</i> Присъщ, свойствен на арак-чеевщината. <i>Аракчеевски режим.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРАКЧЕЕВЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Полит.</i> Режим на груб, полицейски деспотизъм, самоволна военщина и насилие над народа в Русия през първата четвърт на XIX в. (по името на Аракчеев, министър по време на царуването на Александър I). 2. <i>Прен. Книж.</i> Самоволно, безогледно, деспотично господство на група хора в някоя област на обществения живот. | АРАКЧЕЕВЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Полит.</i> Режим на груб, полицейски деспотизъм, самоволна военщина и насилие над народа в Русия през първата четвърт на XIX в. (по името на Аракчеев, министър по време на царуването на Александър I). 2. <i>Прен. Книж.</i> Самоволно, безогледно, деспотично господство на група хора в някоя област на обществения живот. | ||
| − | + | ---- | |
АР А ЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Пролука, процеп; зирка, разтрога. <i>Лягахме на голия под из бараките, в които леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците.</i> С, 1954, кн.З, 89. <i>И през аралъците на вратата светнала приближа-юща се светлина.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 32. | АР А ЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Пролука, процеп; зирка, разтрога. <i>Лягахме на голия под из бараките, в които леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците.</i> С, 1954, кн.З, 89. <i>И през аралъците на вратата светнала приближа-юща се светлина.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 32. | ||
— Тур. aralik. Друга (остар.) форма: а р а л а к. | — Тур. aralik. Друга (остар.) форма: а р а л а к. | ||
| − | + | ---- | |
АРАНЖИМЕНТ <i>м. Муз.</i> 1. Преработка на музикално произведение за изпълнение от определен състав инструменти или гласове, различен от този, за който е написано първоначално. | АРАНЖИМЕНТ <i>м. Муз.</i> 1. Преработка на музикално произведение за изпълнение от определен състав инструменти или гласове, различен от този, за който е написано първоначално. | ||
| − | — От фр. arrangement | + | — От фр. arrangement ’подреждане’. |
| − | + | ---- | |
АРАНЖИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | АРАНЖИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
2. Подреждам витрина, изложба, сцена, цветя и др., като спазвам определени изисквания и целесъобразност. <i>Казаха, че градчето има нужда от голям магазин. Събориха всички малки магазинчета и построиха нов. . И започнаха да аранжират витрините.</i> С. Трайков, М, 5. <i>Аранжирам букет.</i> аранжирам се <i>страд.</i> | 2. Подреждам витрина, изложба, сцена, цветя и др., като спазвам определени изисквания и целесъобразност. <i>Казаха, че градчето има нужда от голям магазин. Събориха всички малки магазинчета и построиха нов. . И започнаха да аранжират витрините.</i> С. Трайков, М, 5. <i>Аранжирам букет.</i> аранжирам се <i>страд.</i> | ||
| − | — От фр. arranger | + | — От фр. arranger ’привеждам в ред’. |
арагони`тен | арагони`тен | ||
| − | + | ---- | |
АРАНЖИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Муз. Отгл. същ. от</i> аранжирам <i>и от</i> аранжирам се. <i>Фокин, балетмайстора умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката.</i> Р, 1927, бр. 244, 4. | АРАНЖИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Муз. Отгл. същ. от</i> аранжирам <i>и от</i> аранжирам се. <i>Фокин, балетмайстора умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката.</i> Р, 1927, бр. 244, 4. | ||
| − | + | ---- | |
АРАНЖИРОВКА <i>ж. Муз.</i> Аранжи мент. | АРАНЖИРОВКА <i>ж. Муз.</i> Аранжи мент. | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
— Рус. | — Рус. | ||
| − | + | ---- | |
АРАНЖОР <i>м. Спец.</i> Специалист, който подрежда витрини, изложби, цветя. | АРАНЖОР <i>м. Спец.</i> Специалист, който подрежда витрини, изложби, цветя. | ||
— От фр. arrangeur. | — От фр. arrangeur. | ||
| − | + | ---- | |
АРАП <i>м. Простонар.</i> Арапин (в 1 и 3 знач.). <i>И падна Делибит /.. , / когато го халоса / с кондака чер арап в главата къдрокоса — / и свит превърна се и грохна той пребит.</i> Ив. Вазов, БМ II, 94. | АРАП <i>м. Простонар.</i> Арапин (в 1 и 3 знач.). <i>И падна Делибит /.. , / когато го халоса / с кондака чер арап в главата къдрокоса — / и свит превърна се и грохна той пребит.</i> Ив. Вазов, БМ II, 94. | ||
— Тур. агар. | — Тур. агар. | ||
| − | + | ---- | |
АРАПИН, <i>мн.</i> арапи, <i>м. Простонар.</i> | АРАПИН, <i>мн.</i> арапи, <i>м. Простонар.</i> | ||
Версия от 20:28, 27 ноември 2012
цветен или бял с жълтеникав, синкав или зеленикав оттенък призматичен до иглест минерал, разновидност на природния калциев карбонат. Калциевият карбонат (СаСОз) е разпространен много в природата. Среща се като минералите калцит и арагонит и като скалите варовик, мрамор, креда и др. Хим. IX кл, 67.
_От исп. собств.
АРАГОНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от арагонит. Арагонитна пещера.
АРАГОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който е от арагонит. Арагонитови кристали.
АРАК, мн. няма, м. Книж. Силно алкохолно питие със светложълт цвят, добивано от ферментирала и дестилирана смес на меласа от захарна тръстика с ориз. Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак, познато още на древните индийци. Йр, 1953, кн. 2, 82.
— От араб.
АРАКЧЕЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. и книж. Присъщ, свойствен на арак-чеевщината. Аракчеевски режим.
АРАКЧЕЕВЩИНА, мн. няма, ж. 1. Полит. Режим на груб, полицейски деспотизъм, самоволна военщина и насилие над народа в Русия през първата четвърт на XIX в. (по името на Аракчеев, министър по време на царуването на Александър I). 2. Прен. Книж. Самоволно, безогледно, деспотично господство на група хора в някоя област на обществения живот.
АР А ЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пролука, процеп; зирка, разтрога. Лягахме на голия под из бараките, в които леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците. С, 1954, кн.З, 89. И през аралъците на вратата светнала приближа-юща се светлина. Ст. Ботьов, К (превод), 32.
— Тур. aralik. Друга (остар.) форма: а р а л а к.
АРАНЖИМЕНТ м. Муз. 1. Преработка на музикално произведение за изпълнение от определен състав инструменти или гласове, различен от този, за който е написано първоначално.
— От фр. arrangement ’подреждане’.
АРАНЖИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Муз. Правя аранжимент, аранжировка на музикално произведение.
2. Подреждам витрина, изложба, сцена, цветя и др., като спазвам определени изисквания и целесъобразност. Казаха, че градчето има нужда от голям магазин. Събориха всички малки магазинчета и построиха нов. . И започнаха да аранжират витрините. С. Трайков, М, 5. Аранжирам букет. аранжирам се страд.
— От фр. arranger ’привеждам в ред’.
арагони`тен
АРАНЖИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Муз. Отгл. същ. от аранжирам и от аранжирам се. Фокин, балетмайстора умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.
АРАНЖИРОВКА ж. Муз. Аранжи мент.
2. Само ед. Учебен предмет в музикално или друго учебно заведение, където се изучава умението да се аранжира музика, сцена, помещение и др. Приетите кандидати ще изучават и елементарна теория на музиката, хармония, аранжировка и др. ВН, 1960, бр. 2605, 4.
— Рус.
АРАНЖОР м. Спец. Специалист, който подрежда витрини, изложби, цветя.
— От фр. arrangeur.
АРАП м. Простонар. Арапин (в 1 и 3 знач.). И падна Делибит /.. , / когато го халоса / с кондака чер арап в главата къдрокоса — / и свит превърна се и грохна той пребит. Ив. Вазов, БМ II, 94.
— Тур. агар.
АРАПИН, мн. арапи, м. Простонар.
1. Човек, който принадлежи към черната раса; чернокож, негър. Отдолу дива сган налита. Къдрокоси / арапин най-напред, феллаха до феллах / след него. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 241. Знаеш ли, ей там при вашата порта, у тъмната улица, че ноще излязва един чер арапин с ей такива очи. Ц. Гинчев, ГК, 201. Коко пее [славеят] дори дума: / „майка сина не роди ли, / сестра брата не чува ли? /Да ме найде у горица, / да утрепе црън арапин.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 224. Бог да убие тез арапи / тез арапи, тез манафци / колят, мъчат българина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. По-лесно е да почерниш себе си, а не да умиеш арапина. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 63. За арапите дяволът е бял. Послов.
2. Остар. Арабин. На гора Тавор беше намерил на мястото на вранестия си кон, купен от един арапин за 3000 гр., вързано едно сляпо бедуинско магаре. Ив. Вазов, Съч. VI, 173. Най-перви народи в тая част на земята са: турци, арапи, .., татари и кинези. Ем. Васкидович, ПП (превод), 47. На йедин арапин му постанала камилата всред песъчливата пустиня, дето няма жива душа. Др. Минчев, БЕ I, 124.
3. Рядко. Арабски кон. Не е ли тъй? — рече той арабски, като са обърна към коня и го помилва с ръка; ти си добър арапин и нема да стоиш инак. Н. Михайловски, ПА (превод), 86.
О Хванал арапина. Диал. Напил се много. Черен като арапин. Много черен. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат. Те много се смяха един на друг, защото бяха станали от нефта чер
399
арапин
