Page:RBE Tom11.djvu/1172

план на Шилонската армия. У, 1911, бр. 244, 2.

4. Остар. Тържество, на което се прави равносметка за резултатите от изминалата учебна година. Матуритетните свидетелства на годишния отчет раздава сам дядо владика. А. Страшимиров, К, 22.

О Давам си / дам си отчет. Книж. Обикн. за нещо. Ясно съзнавам, разбирам, преценявам положението. После и друго чувство, за което той не искаше да си дава отчет, раз-миряваше душата му и я тревожеше мъчително. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 178. Той едва сега се допираше до нея като мъж. Една сладостна тръпка премина по нервите му и, без да си дава отчет, съжали загдето до днес беше толкова далеч от Катя. Ст. Чи-лингиров, РК, 292. Искам отчет някому. Изисквам, настоявам за обяснение, търся отговорност във връзка с нечие действие, поведение, постъпка или извършена работа, изпълнена задача. То си е моя лична работа и никой няма право да ми иска отчет кому какво съм продал и как съм извършил продажбата. Ст. Марков, ДБ, 479. Понеже й искаше отчет при няколкократните й за-късняванета за вечеря, Тотка до едно време дава разни причини. Ив. Вазов, Съч. XI, 130.

ОТЧЕТА¹. Вж. отчитам¹.

ОТЧЕТА². Вж. отчитам².

ОТЧЕТА³. Вж. отчитам³.

ОТЧЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.

1. Който съдържа отчет, който служи за отчитане на нещо. — Ще докажа, че съм прав! — измъкна [снабдителят] от джоба си куп смачкани квитанции, заявки, отчетни бележки. Бл. Димитрова, ПКС, 238. Прелисти книгата за материалите и дълго време се рови в отчетните листове. А. Гуляшки, МТС, 278. Отчетните графици не можеха да поберат цифрите от извършеното. ОФ, 1958, бр. 4419, 1. Отчетен доклад. Отчетен график.

2. На който се дава, прави се отчет за нещо. Отчетно събрание.

3. За период от време — за който се дава, прави се отчет. Към основните училища., през течение на отчетната година общината се е показала твърде грижлива и щедра. РН, 1905, кн. 4, 192. Отчетен период.

ОТЧЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се възприема, който се чува, вижда или осъзнава ясно, подчертано разграничено. Отначало Асен заговори неравно, глухо, но после гласът му доби своята предишна яснота и думите му станаха звънки, отчетливи. Цв. Ангелов, ЧД, 201. Нейде в гората секат дърва и отчетливият звук на секи-рата кънти в тишината. К. Константинов, НЗХ, 17. Бреговете ставаха все по-ясни и отчетливи, виждаха се вече всяка отделна къща, всяко дърво. П. Вежинов, ДМ, 27. Ев-стати обичаше да мисли за бъдещето. Мислеше за него не изобщо, не абстрактно, а си го представяше в отчетливи образи. А. Гуляшки, СВ, 157. Ако наблюдаваме някакъв детайл по-продължително време, зрителното ни внимание се уморява и от отчетлив до този момент, образът на детайла става неясен, разлят. И. Аламанчев, ЕО, 16.

ОТЧЕТЛЙВО. Нареч. от отчетлив; ясно. Гласът на оратора се издигна високо и речта му прозвуча отчетливо. Настъпи тишина. П. Спасов, ХлХ, 121. Хладина се промъква в широката клисура, реката шуми по-отчетливо. К. Константинов, ПЗ, 76-77. Ладията доближи брега. Шумът от веслата започна да се чува отчетливо. Ст. За-горчинов, ЛСС, 8-9. Високо в небето., ясцо ц отчетливо се изправяше Витоша. И. Йовков, Разк. III, 60. Унесен в четене и мисли, той все пак отчетливо усещаше как времето минава. А. Дончев, СВС, 41. В езика може би най-добре, най-отчетливо се проявява цялостната личност на публициста. В. Йосифов, Избр. тв I, 174.

ОТЧЕТЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отчетлив. Денем звуците по-мъчно серазличаваха, но нощем те се чуваха с необикновена яснота и отчетливост. П. Вежинов, СО, 139. „Той е богат, той е простак, но е богат“ — с необикновена отчетливост разсъждаваше Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 216. Виенето на вълците се чу отново,.. Всичко това долетя с поразителна отчетливост в безмълвната ледена нощ. Д. Димов, Т, 173. Който не разбира ясно предмета, за който пише и не може да си го представи със синката отчетливост, той са и изразява за него неточно, тъмно, непонятно. Т. Шишков, ТС, 37.

ОТЧЕТНИК, мн. -ци, м. Остар. Длъж-ностно лице, което се занимава с отчетност, с отчетна работа в предприятие, учреждение и др. Добрата леля., му е намерила сносна работа — отчетник в рибарската кооперация. Б. Трайков, ВО, 17-18. Свърши се смяната, дойде отчетникът, премери и запише в книжката: толкова и толкова. И чак тогава ти става ясно каква е била работата ти през деня. А. Гуляшки, СВ, 155.

ОТЧЕТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до отчетник и до отчетност, отчитане. Аз правя предложение за нов полевъден бригадир: Грозю Филев, досегашен магазинер в селкоопа, момък с отчетнически данни. Н. Хайтов, ПЗ, Т, 1962, кн. 1, 70. Сега се обмисля въпросът как да се опрости по-нататък досегашната отчетническа система. ОФ, 1958, бр. 4424, 2. Отчетнически карти.

ОТЧЕТНИЧКА ж. Остар. Жена отчетник. Единственото нещо, което ги интересуваше, бяха парите, за които постоянно имаха разправии с отчетничките на труда. Д. Кисьов, Щ, 317.