Page:RBE Tom11.djvu/1014

3. Смело, искрено, честно. Той беше рус момък с големи сцни_иочи, които гледаха открито и умно. И. Йовков, Разк. I, 207. Ако Дико беше по-прозорлив, би схванал необяснимата промяна у брата си: Стан не смееше вече да срещне открито погледа му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 130. Всичко, което беше премислил из пътя — как ще я погледне открито, как ще й заговори с най-голяма откровеност, — всичко това той изведнъж забрави... Д. Ангелов, ЖС, 241.

4. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. а) Означава, че нещо става явно, без да се скрива, б) Означава, че някъде не е заградено, ограничено с нещо. А той, дядо поп Никола, тука на този камък сядаше, че беше открито и се виждаше надалеко — там, зад реката. Зад реката, до нивите. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 266.

ОТКРЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от открит.

ОТКРИЯ. Вж. откривам.

ОТКРОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не крие мислите и чувствата си и ги изразява, прявява открито; искрен, чистосърдечен. Служителят Милтенов беше човек откровен.., це криеше досадата си от посетителите. Й. Попов, СбХС, 188. Хората с такива очи са честни, откровени, на тях човек може да се довери. М. Марчевски, МП, 86. Момиченцето видяло погрознелите от болести и гняв черти,..; оттеглила ся в ужас и с радост подала своята ръка на благоразумната и откровена противница. Ч, 1871, кн. 24,779.

2. Който е присъщ на такъв човек. Откровен характер. Откровена натура.

3. Който изразява истинските мисли, чувства и намерения на човека; искрен, открит. Съдът разчита на откровената изповед на Апостола и очаква от него да изясни идейните основи на своята дейност. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 341. На хората им беше мъчно и тази мъка те не можеха да скрият. Затова и откровените думи на бабата се посрещнаха от събеседниците й с пълно одобрение. Сл. Трънски, Н, 124. Соколов ги съгледа и по откровената му физиономия заигра ненадеен гняв. Ив. Вазов, СбНУ I, 69. Златан прие похвалата без да се смути и без да отмести откровения си поглед от очите на полковника. П. Вежинов, ВР, 62. Откровен разговор.

ОТКРОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.

1. Пълно и съвършено ясно, обикн. внезапно и неочаквано откритие, разкриване на някаква истина, проникване в същността на нещо; прозрение. Изпитваше дълбоко вълнение, сякаш някакво откровение беше разкрило всичката красота на живота. Д. Димов, Т, 55. Внезапно наскочих на едно откритие, което досега не е идвало в главата ми и което ми светна като истинско откровение. Н. Попфилипов, РЛ, 102. Изведнъж й дойде на ума тая колесница, и попа, и войниците, и дългия чер ковчег. И ужасно откровение озари ума й сега. Ив. Вазов, Съч. УП, 114. „Имам сведения, че Приморският полк се възбунтувал по подстрекателството на Паничерски и Драндаревс-ки..“ За Муткурова и Стояновича, които не знаеха какво става в Северна България, това бе ненадейно откровение. С. Радев, ССБ П, 59.

2. Нещо, което разкрива, открива някаква истина, което прави нещо да бъде напълно, съвършено ясно, разбрано. На ви мойта книга — тя е вам завет. /../Тя е откровенье, Божа благодат —/младий прави мъдър, а стария — млад. Ив. Вазов, Съч. I, 190. За него [Славейков] историята на Паисий е била цяло откровение. Б. Пенев, ИБВ, 61. Аз усещах и тук откровението на искрения поет и сърдечната изповед на великия страдалец. М. Кремен, РЯ, 524. Солунското пребиваване на Константин Величков бе едва ли не едно откровение за него. СбЦГМГ, 257. Аз не знаех и не подозирах тогава, че Йовков е посрещнал моя разказ като откровение за своите авторски задачи. СбАСЕП, 431. И това проницание не рядко действува на читателя като едно малко откровение, човек почва да мисли и за критика като за автора на разказите. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 242, 1.

3. Душевно състояние, предразполагащо към пълна искреност, към откровеност. Като не можеше да отдели поглед от сините нетрепващи очи, с едно откровение, което, без сам да знае защо се надгина в душата му, той каза: — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Ст. Дичев, ЗСI, 214;

4. Откровено признание, разкриване на съкровени мисли и чувства пред някого. Тия мисли тежеха страшно на честната му душа и той реши да потърси облекчение в откровение, в благородна изповед. Ив. Вазов, Съч. XXII, 75-76. Теодора остана слисана от тия думи, прилични на едно откровение. Но, като помисли, тя се възмути. — Как, ти предлагаш престъпление? Убийство? Ив. Вазов, Съч. XXII, 123. Къню нямаше изтънчен литературен вкус,.., затова възприемаше всяка нейна дума непосредствено, като просто откровение на един измъчен човешки живот. А. Гуляшки, Л, 511.

ОТКРОВЁНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Изказвам се с неуместна или неочаквана откровеност. — Тя открадна молива — откровеничи с мен детето.

ОТКРОВЁНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от откровенича.

ОТКРОВЕНО Нареч. от откровен; иск-ено, чистосърдечно. Благодарих на граж-аните за откровено, честно и самокритично изказаните мнения. Р. Белчев и др.,