Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/380“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Ватерлоовм. Наполеон. | Ватерлоовм. Наполеон. | ||
| − | — Гр. avxovo^aaia | + | — Гр. avxovo^aaia ’преименуване’. |
| − | + | ---- | |
АНТРАКНОЗА <i>ж. Бот.</i> Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. <i>Лнтракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.</i> | АНТРАКНОЗА <i>ж. Бот.</i> Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. <i>Лнтракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.</i> | ||
| − | — От гр. aviSpa^, -ако<; | + | — От гр. aviSpa^, -ако<; ’въглен’ + vоаос, ’болест’. |
| − | + | ---- | |
АНТРАКОЗА <i>ж. Мед.</i> Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах. | АНТРАКОЗА <i>ж. Мед.</i> Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах. | ||
| − | — От гр. av0pa^ | + | — От гр. av0pa^ ’въглен’. |
| − | + | ---- | |
АНТРАКС <i>м. Мед.</i> Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. <i>Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни.</i> НТМ, 1961, кн.9, 25. <i>Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони.</i> РД, 1950, бр.171,2. | АНТРАКС <i>м. Мед.</i> Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. <i>Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни.</i> НТМ, 1961, кн.9, 25. <i>Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони.</i> РД, 1950, бр.171,2. | ||
| − | — От гр. avi9pa£, -ако<; | + | — От гр. avi9pa£, -ако<; ’въглен, жар’. |
| − | + | ---- | |
АНТРАКСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Мед. Прил. от</i> антракс. <i>В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори.</i> НТМ, 1961, кн.9, 26. | АНТРАКСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Мед. Прил. от</i> антракс. <i>В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори.</i> НТМ, 1961, кн.9, 26. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАКТ <i>м.</i> Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. <i>Чу я</i> [Маша] <i>как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт...</i> Ел. Багряна, ПЗ, 92. <i>Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 291. — <i>То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта!</i> В. Пламенов, ПА, 12. <i>Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.</i> | АНТРАКТ <i>м.</i> Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. <i>Чу я</i> [Маша] <i>как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт...</i> Ел. Багряна, ПЗ, 92. <i>Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 291. — <i>То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта!</i> В. Пламенов, ПА, 12. <i>Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.</i> | ||
— Фр. entracte през рус. антракт. | — Фр. entracte през рус. антракт. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАЦЕН <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. <i>Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена.</i> Д.Лазаров, ОЛЕП, 25-26. | АНТРАЦЕН <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. <i>Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена.</i> Д.Лазаров, ОЛЕП, 25-26. | ||
— От фр. anthracene. | — От фр. anthracene. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАЦЕНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> антрацен. <i>Антраценово масло.</i> | АНТРАЦЕНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> антрацен. <i>Антраценово масло.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАЦИТ, <i>мн.</i>няма , <i>м.</i> Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. <i>Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит.</i> Геол. IX кл, 47. | АНТРАЦИТ, <i>мн.</i>няма , <i>м.</i> Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. <i>Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит.</i> Геол. IX кл, 47. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАКНОЗА | АНТРАКНОЗА | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАЦИТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> антрацит. <i>Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 125. <i>В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. И.</i> Радичков и др., ГСП, 10. | АНТРАЦИТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> антрацит. <i>Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 125. <i>В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. И.</i> Радичков и др., ГСП, 10. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРАША, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хореограф.</i> В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти. | АНТРАША, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хореограф.</i> В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти. | ||
— От фр. entrechat. | — От фр. entrechat. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. <i>Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит.</i> Д. Димов, Т, 227. <i>Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор.</i> В. Геновска, СГ, 55. <i>Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало.</i> А. Наковски, МПП, 45. | АНТРЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. <i>Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит.</i> Д. Димов, Т, 227. <i>Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор.</i> В. Геновска, СГ, 55. <i>Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало.</i> А. Наковски, МПП, 45. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
3. <i>Театр.</i> Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. <i>Клоунът Алъоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре.</i> ОФ, 1958, бр. 4397, 3. | 3. <i>Театр.</i> Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. <i>Клоунът Алъоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре.</i> ОФ, 1958, бр. 4397, 3. | ||
| − | — От фр. entree | + | — От фр. entree ’влизане; вход’. |
| − | + | ---- | |
АНТРЕ<sup>2</sup> <i>неизм. Остар.</i> За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. <i>Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре! — извика докторът. Кандов влезе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12. | АНТРЕ<sup>2</sup> <i>неизм. Остар.</i> За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. <i>Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре! — извика докторът. Кандов влезе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12. | ||
| − | — От фр. entrer | + | — От фр. entrer ’влизам’. |
<i>АНТРЕКОТ м. Готв.</i> Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене. | <i>АНТРЕКОТ м. Готв.</i> Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене. | ||
— Фр. entrecote през рус. антрекот. | — Фр. entrecote през рус. антрекот. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> антре (в 1 знач.); малко антре. <i>Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята.</i> Ем. Станев, ИК I, 48. <i>Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето.</i> Ст. Марков, ДБ, 121. | АНТРЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> антре (в 1 знач.); малко антре. <i>Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята.</i> Ем. Станев, ИК I, 48. <i>Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето.</i> Ст. Марков, ДБ, 121. | ||
| − | + | ---- | |
АНТРЕПОЗИ`Т <i>м. Остар.</i> 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристиг | АНТРЕПОЗИ`Т <i>м. Остар.</i> 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристиг | ||
380 | 380 | ||
| − | + | ---- | |
АНТРЕПОЗИ`Т | АНТРЕПОЗИ`Т | ||
Версия от 20:23, 27 ноември 2012
Ватерлоовм. Наполеон.
— Гр. avxovo^aaia ’преименуване’.
АНТРАКНОЗА ж. Бот. Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. Лнтракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.
— От гр. aviSpa^, -ако<; ’въглен’ + vоаос, ’болест’.
АНТРАКОЗА ж. Мед. Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах.
— От гр. av0pa^ ’въглен’.
АНТРАКС м. Мед. Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн.9, 25. Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони. РД, 1950, бр.171,2.
— От гр. avi9pa£, -ако<; ’въглен, жар’.
АНТРАКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от антракс. В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори. НТМ, 1961, кн.9, 26.
АНТРАКТ м. Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. Чу я [Маша] как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт... Ел. Багряна, ПЗ, 92. Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията. Ал. Константинов, Съч. I, 291. — То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта! В. Пламенов, ПА, 12. Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.
— Фр. entracte през рус. антракт.
АНТРАЦЕН мн. няма, м. Хим. Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена. Д.Лазаров, ОЛЕП, 25-26.
— От фр. anthracene.
АНТРАЦЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от антрацен. Антраценово масло.
АНТРАЦИТ, мн.няма , м. Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит. Геол. IX кл, 47.
АНТРАКНОЗА
АНТРАЦИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от антрацит. Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища. Ем. Станев, ПЕГ, 125. В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. И. Радичков и др., ГСП, 10.
АНТРАША, мн. няма, ж. Хореограф. В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти.
— От фр. entrechat.
АНТРЕ1, мн. -та, ср. 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит. Д. Димов, Т, 227. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор. В. Геновска, СГ, 55. Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало. А. Наковски, МПП, 45.
2. Остар. Готв. Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.
3. Театр. Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. Клоунът Алъоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.
— От фр. entree ’влизане; вход’.
АНТРЕ2 неизм. Остар. За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре! — извика докторът. Кандов влезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12.
— От фр. entrer ’влизам’.
АНТРЕКОТ м. Готв. Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене.
— Фр. entrecote през рус. антрекот.
АНТРЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от антре (в 1 знач.); малко антре. Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята. Ем. Станев, ИК I, 48. Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето. Ст. Марков, ДБ, 121.
АНТРЕПОЗИ`Т м. Остар. 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристиг
380
АНТРЕПОЗИ`Т
