Page:RBE Tom11.djvu/861

те, бербере, / косата да ми острижат / и чомбаз да ми оставят. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 191. // Стрижа, подрязвам, изрязвам изцяло вълната, козината на животно. Отчаян, бащата остригал руната на своите осемстотин овце и с вълната запушил извора. П. Делирадев, В, 153. Цяла зима овцете зимуват в полето до пролет; тогава им остригват вълната. С. Шишков, ЖБ, 22. остригвам се, острижа се страд., възвр. и взаим. Хамди след часовете отива да си спечели сам за дрехи, за тетрадки. Той и със своите пари ще се остриже тия дни. Л. Александрова, ИЕЩ, 192. — Нещо ти се клати на главата [каскетът] — изръмжа полицейският през зъби. — Остригал съм се, затова! Когато съм с коса, ми е таман. Ем. Коралов, ДП, 71.

О Да острижем жабата. Диал. Нищо няма да направим, нищо няма да получим. За вълна тръгнал, остриган се върнал. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който не само не е постигнал желаното, но е бил и ощетен.

ОСТРЙГВАНЕ ср. Отгл. същ. от остригвам и от остригвам се.

ОСТРИЕ, мн. -та й (рядко) -ия, ср.

1. Тънка, остра част на върха на меч, копие, кама и др, Един меч, от чието острие канеше кръв и излизаше топла пара, полетя във въздуха ведно с десницата, която го държеше, отсечена до лакета. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Левски го застигна, сграбчи го за рамото.. Слугата не престана да крещи. Ръката, що държеше камата, замахна и острието се заби в гърдите на момъка. Ст. Дичев, ЗС II, 635. Бихме се. И всеки път, когато защитеното от предпазителя острие на шпагата опираше до тялото на Ка-раибрахим, виждах как то потъва в него.

А. Дончев, ВР, 258. Ковачът закали и източи секирите, направи стотици стрели с железни острия. М. Марчевски, П, 33. // Изтънена и заострена връхна част на нещо. Той дочете писмото за стотни път може би, сложи острието на молива между устните си, сви вежди в дълбоко напрежение и си остана тъй — унесен в мили и тъжни спомени. Г. Караславов, Избр. съч. I, 106.

2. Острата страна на брадва, нож, сабя и др. Не успя и да приклекне, когато войскарят запокити ножа си по него.. Усети само, че острието парна рамото му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 185. Бай Григор изважда от джоба на брича си черен бръснач, разтваря го внимателно и заглажда острието му върху дланите си. С. Сивриев, ЗСБ, 235. Във въздуха проблесват остриетата на саби, дрънчат кавалерийските шпори и точно в четири часа и тридесет минути еква призивният глас на командуващия поручик Шаранков:„Напред, момчета!“ К. Странд-жев, ЖБ, 140. Ала още в зори денят подема пак своя ритъм на спокоен и упорит труд.. Блясват тук-там острия на размахани коси. К. Константинов, ПЗ, 148. Секирата ще се стовари с цялата си тежест, острието й ще падне върху последната връзка на дървото с корена, един ек, един трясък и старото дърво., ще падне. СбЗР, 31.

О Нож с две остриета. Разг. Нещо, което може да въздейства и благоприятно, и лошо, да бъде и полезно, и вредно. Да, известно ми е това лекарство, но все пак то е нож с две остриета. Затова аз съм на мнение да се спре лечението с него. Ст. Даскалов, ЕС, 298. — Умът се развива, естествено, мозъкът увеличава своето абсолютно тегло, увеличава се броят на мозъчните клетки. Но според Кавендиш това е нож с две остриета. Като се разраства, той започва постепенно да потиска своите естествени стимули. Чувствата, да речем. П. Вежинов, БГ, 159.

ОСТРИЖА. Вж. остригвам.

ОСТРЙКА ж. Диал. Острица¹. Владин млъкна. Огледа гората, подпря се на лакът, откъсна стрък острика и пак продума: — Хайдутите са много далече, ще се умориш — пътеките са стръмни! К. Пет-канов, X, 191.

ОСТРЙЛКА ж. Уред за подостряне на моливи. Между лимонадените топчета, вървите, парчетата тебешир и алуминиевата острилка за моливи той веднага зърна и секретния ключ. П. Вежинов, СО, 11. Моливът се ядоса, натисна по-силно и се счупи. Спря за миг смутен.., мушна се в острилката, завъртя се като пумпал, та се подостри сам. П. Бобев, ГЕ, 120.

ОСТРЙЛО, мн. -а, ср. 1. Остар. Острие, острец. Запретнал ръкави младежът и завъртял брадвата. Храс, храс, храс... Почнал от заранта, а до обед още му се опирал борът, изпъвал жилестата си кора, забивал чеповете си в брадвата, наранил и острилото. Ст. Станчев, ПЯС, 110. Той стана, взе косата., и с малкото чукче захвана да клепа, да изтънява притъпеното й острило. Т. Влайков, Съч. III, 6. И заиграле ножовете.. и топлата кръв, която течала по острилата им, като по улей, сипела са над главите на жертвите, като дребна роса. 3. Стоянов, ЗБВ III, 342. В някои търсища биле намерени стрели с каменни и с железни острила. Знан., 1875, бр. 5, 69.

2. Уред за точене на нож или друго сечиво; точило. В тези магазини се намират всички видове преси и пресички.. най-разнообразни по вид и предназначение ножове, острила за тях. ЖД, 1968, кн. 3, 22.

ОСТРИНА, мн. няма, ж. Остар. 1. Острота (в 1 знач.). Като видеше спасено това момиче, острината на неговата собствена мъка сякаш намаляваше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 28. И десет и дванадесет крака ако е заринат под снега бедният пътник, то кучетата, с острината на обонянието си, откриват го. П. Р. Славейков, СК, 75.