Page:RBE Tom11.djvu/675

Избр. разк., 320. — Лека ви нощ! — махна с ръка Панакуди и всички си тръгнаха. Втори петли бяха пропели, когато колибата на Панакуди се опразни. Н. Хайтов, Л, 88. Някои махали съвсем се опразниха, но в други, макар и наводнени, хората продължаваха да си живеят. П. Здравков, НД, 27.

— Друга (остар. и диал.) форма: опраздвам.

ОПРАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опразвам и от опразвам се; опразняне, изпразване. Проф. Ив. Шиишанов в студията си за Фотинов от 1894 г. .. допуска, че би могла да настъпи само една опасност в случая: опразването на много училища у нас от опитни ръководители и нащърбява-нето по такъв начин на общото образование. М. Арнаудов, БКД, 16. Продавам къща

— три стаи, кухня и сутерен, центъра, с опразване. ВН, 1958, бр. 205/, 3.

ОПРАЗНЕН. Вж. опразнявам.

ОПРАЗНЯ. Вж. опразвам и опраз-ням.

ОПРАЗНЯВАМ, -аш, несв.', опразнея, -ееш, мин. св. опразнях, прич. мин. св. деят. опразнял, -а, -о, мн. опразнели, св., непрех. Остар. и диал. Опразвам се, изпразвам се. Деца воловарчета пристигнаха тичешком в село и уплашено разправиха, че намерили в нивите Скореца умрял.. Никому не беше свой, но всички бяха с него и при тая вест всички се учудиха и всички го пожалиха. Като че на всекиго липсва нещо, като че опразня селото. Елин Пелин, Съч. I, 220. Француската каса опразняла, та Филип на-умил_ида наметне данък и на духовенството. Й. Груев, КВИ (превод), 91. Кога детето ся успи, та му премине часа за доене, остави го, не го бутай, зачтото тогава стомахът му още не е опразнял както требу-ва. Й. Груев, КН 7 (превод), 64.

ОПРАЗНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опразнявам; опразване.

ОПРАЗНЯМ, -яш, несв. (рядко); опразня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опразвам. Малко ли дете милвам, мисля често: / сбогом, рожбо ненагледна ти! / Тебе аз опраз-ням свойто място: / аз ще тлея, ти вирей, цъфти. К. Христов, Мис., 1899, кн. 5, 481. опразням се, опразня се страд. ОПРАЗНЯМ СЕ несв/, опразня се св., непрех. Рядко. Опразвам се.

— Друга (остар. и диал.) форма: опраздням.

ОПРАЗНЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от опразням и от опразням се; опразване.

ОПРАСВАМ, -аш, несв.', опрася, — иш, мин. св. -их, св., прех. За свиня, женско прасе — раждам. Свинята опрасва от 3 до 4 прасета с надлъжни тъмни линии по тялото, наречени ливре, които при възрастните изчезват. Кр. Генджев и др., Ж, 45. Свинята им опрасила осем прасенца, опрасвам се, опрася се страд.

ОПРАСВАМ СЕ несв.\ опрася се св., непрех. 1. За свиня, женско прасе — раждам прасенце. — Що не ги отделим, казва, някои от тия свинки и скришом ги отведем на заплождане? .. Понякога тия пущини се опрасват с дузини. Сп. Йончев, ШД, 46. Между другото наближи време да се опрасят десетте свине-майки. За тази система на едновременно опрасване двамата свиневъди, особено Нонка, бяха положили много грижи. И. Петров, НЛ, 124. Свинята ни ще се опраси скоро.

2. За малко прасе — раждам се. Това прасенце се опраси преди два месеца.

ОПРАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опрасвам и от опрасвам се. Свинете-майки се прасят два пъти годишно, пет пъти в две години, а понякога и по три пъти в една година. Обикновено, при едно опрасване свинята ражда 10-12 и повече прасета. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 161. При заплождането свинята-майка трябва да бъде охранена.. През този период трябват повече зелени храни. Преди опрасване-то помещението да се дезинфекцира и всяка майка да се постави в отделен бокс. РД, 1950, бр. 269, 3. Запложданиита се правят с оглед първите опрасвания да станат в ранна пролет, за да се избегне неудобното гледане на прасетата през зимата. РД, 1950, бр. 285, 2.

ОПРАСКАМ. Вж. опрасквам.

ОПРАСКАМ СЕ. Вж. опрасквам се.

ОПРАСКВАМ, -аш, несв.; опраскам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Грубо. Лакомо изяждам или изпивам изцяло, напълно нещо или голямо количество от нещо; оп-люсквам. В мен започва сокоизлъчване... Приграбвам чинията със супа и я опрасквам само със сух хляб. Г. Краев, ЛС, 16. „Като се върна — мечтая си в автобуса, — ще си взема гювечето, ще го занеса в спретнато и кокетно ресторантче до квартирка-та ми и ще си го опраскам така, по мерак и със студена бутилкова бира!“ Тарас, СГ,

82. Опраскахме една бутилка вино. Опрас-ках две бири. опрасквам се, опраскам се страд.

ОПРАСКВАМ СЕ, -аш се, несв.', опраскам се, -аш се, св., непрех. Разг. Обикн. неодобр. Добивам голямо умение, опит в нещо, ставам специалист по нещо; изпраксвам се. Обретен: — Значи хората са го чакали... Ради: — Но Белгун бърза.. Обретен:

— Народът бърза... Ради: — Ти и адвокат ли се опраска за пет дена? Обретен:

— Тия пет дни много показаха. Н. Карали-ева, ДП, 52.

ОПРАСКВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от опрасквам и от опрасквам се.

ОПРАСЯ. Вж. опрасвам и опрасям.