оправяне няма. Особено в науката, дето не е като да запретнеш ръкави, па хайде с кирката и лопатата. В науката, ако рече да не върви, можеш и с месеци да тъпчеш на едно и също място. К. Грозев, ЕГ, 16. Чудих се за какво да пиша и написах този фейлетон. Както виждате, публикуват го. Но дали ще помогне с нещо за оправянето на нещата — и понятие си нямам. В. Сотиров, ДНП, 14. — Брей, ха дано сега си намериш майсторите. Ако и военните не те вкарат в пътя, нямаш оправяне, докато си жив. В. Нешков, Н, 129. — Оправи се тя, бае Цеко — ама такова оправяне! — подкачи Нанко тъжно и грижовно. — Болестта, хасъл болестта, дето й беше, тя замина, ала се си остана слаба и жилава. Т. Влай-ков, Съч. II, 186-187.
ОПРАЖА. Вж. опражвам.
ОПРАЖВАМ, -аш, несв.\ опража, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опържвам. Мой баща сякога иска нещо сготвено и от мой-та ръка да яде, барем да му опража едно късче от рибата. Ил. Блъсков, TCP, 12. опражвам се, опража се страд.
ОПРАЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от опражвам и от опражвам се; опържване.
ОПРАЗВАМ, -аш, несв.\ опразня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане празно, като изваждам, вземам всичко, което се намира в него; опразням, изпразвам. Противоп. напълвам. Когато след пристигането си вкъщи Елховски опразваше пътната си чанта от всевъзможни дреболии, жена му като ястреб забеляза отсреща чуждото пакетче. Д. Калфов, Избр. разк., 187. Методи я отстрани от пътя си, влезе в спалнята и опразни своите чекмеджета от гардероба. М. Грубешлиева, ПП, 309. Когато опразни джобовете му, каза: — Свободно. Кажи къде е другият? М. Грубешлиева, ПИУ, 260. • Обр. — И аз съм се лъгала в тебе! — и си тръгна.. Един миг, докато Нонка се отдалечаваше, той отмаля и усети грозна пустота, която опразни душата му, разбра, че тя го е откъснала от сърцето си. И. Петров, НЛ, 205. Симеон имаше вече наследника Бояна., и синът бе длъжен да опразни мястото в бащиното му сърце за нейните деца. Ел. Му-тева, РБЦ (превод), 2. // Изпразвам изцяло съд, като изпивам или изяждам това, което се намира в него; изпразвам. Противоп. напълвам. Когато [синовете и внуците] приседнели вечер край ниската колибка., той по-завъртвал протегнатите си перчемлии мустаци, пребърсвал се от бобената чорба и като гледал синовете и внуците си как опразват дървените паници., на устните му едва се забелязвала усмивка. Кр. Григоров, И, 5. След като опразниха по няколко чаши, Иванов намери удобен момент и подхвърли на Мечкарски. Ст. Марков, ДБ, 272. // Изсипвам или изваждам, вземам съдържанието на нещо; изпразвам. Противоп. напълвам. Едно дете, пеейки непонятна варварска песен, опразваше с шепи дребна риба от един върбов кош. Ст. Загорчинов, ЛСВ,
9. „Опразних винтера, напълних си кошницата и една торба и пак заложих винтера във водата.“ Д. Калфов, КР, 67. Още след возитба Стамат бе опразнил торището от двора си и сега всичкият тор оеше тука, струпан на нивата на малки купчинки. Ст. Марков, ДБ, 504.
2. Преставам да обитавам, да изпълвам нещо, напускам нещо (помещение, място, сграда, селище); опразням, изпразвам, освобождавам. Противоп. напълвам, изпълвам. — Защо, докато в Калофер войската опразни града и се запиля по Балкана да търси хайдутите, тука властта сякаш пазеше къщите да не избягат? Ст. Дичев, ЗС I, 505. Тук селяните бяха закъснели да опразнят селото и сега бягаха пред очите на царските гости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 173. Предупреждаваха, че е задължен в десетдневен срок да опразни всички постройки в обширния си двор, включително и двуетажната къща с деветнайсет стаи и маза. Ст. Марков, ДБ, 484. Мравунякът opt хрра опразва шосето, прибира се в града. И. Йовков, ПК, 50. Погреба се минало и бъдеще, .. цел народ се погреба! Ето, заповядали вече на нашите да опразнят съвсем Добруджа... Свърши се с нас: няма да съществува нашата държава, няма да съществуваме ние. А. Страшимиров, А, 288. — Мълчете! Чуйте Народния войвода! Заедно с това те напънаха назад и опразниха малък кръг свободно място. Там побледнелият Раковски се подпираше на сабята си и дишаше тежко. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Опразвам стая. Опразвам къща. Опразвам жилище. Опразвам помещение, опразвам се, опразня се страд. Стаята се опразваше от посетителите и всеки, който излизаше, повличаше сякаш и друг. Б. Болгар, Б, 94. На трапезата чашите се опразваха бързо от гостите. А Всички блюда на масата се опразниха за кратко време от огладнелите посетители на гостилницата. ОПРАЗВАМ СЕ несв.\ опразня се св., не-прех. 1. За съд — ставам празен, преставам да бъда пълен, изпълнен с нещо; опразням се, изпразвам се. А когато кацата се опразни, старецът сам подгони конете към чешмата. Ст. Марков, ДБ, 243.
2. За помещение, сграда, селище и под. — ставам празен, преставам да бъда обитаван, пълен, изпълнен с хора; опразням се, изпразвам се. Ридът бе извил гъста сянка до самата могила, на която още лежаха разпрострените бели платна. Едни от беля-чите почнали бяха вече да ги сбират.. Скоро шумното долче, където весело бликаше чешмата, се опразни. Ц. Церковски, Съч. I, 28. Широкият салон на кафене „Централ“ започна бързо да се опразва. Д. Калфов,
