Page:RBE Tom11.djvu/669

ОПРАВЯМ 669 ОПРАВЯМ

та възглавничка. Д. Талев, И, 245. Тече водата синя, уморена, /.. / рибари мрежи до брега оправят. Ем. Попдимитров, СР, 117.

2. Правя нещо извито, изкривено или смачкано да стане право, да стои изпънато; изправям, изглаждам. Вечнозелената смрика се подава под огризания от слънцето сняг и вятърът й отърсва и оправя клончетата, притиснати и свити през зимата. П. Делирадев, В, 105. Тя [Николина] оправя дълго гънките на блузката по гърдите си, надипли полата, .. като мислеше с леко вълнение: „Киро може да ме види!“ Г. Рай-чев, ЗК, 75. След като ги преброи още два пъти, той почна сега да оправя подвитите краища на банкнотите. Д. Калфов, Избр. разк., 207. Стараех се да оправям внимателно жълтокафявите тютюневи листа. Л. Александрова, ИЕЩ, 78. Големите черни птици все тъй се гмуркаха дълго във водата, после почиваха на островчето неподвижни или оправяха перата си. П. Славински, МСК, 105.

3. Отстранявам повреда в някакъв механизъм или техническо съоръжение; поправям, ремонтирам. Едва сега Ташев си спомни, че в една такава бурна нощ, преди две години, загинаха двамата електричари на обекта, тръгнали да оправят далекопровода. Т. Монов, СЧ, 17. Дежурният чиновник оправи семафора. До товарния влак има цели два часа. Пътят е свободен. К. Константинов, НЗХ, 16. Сам се залови да оправя железата на прозорците (когато влизахме в апартамента, майсторите ги изкривиха, за да затворят черчеветата). Н. Каралиева, Н, 33. Часовникарят оправи часовника ми. А Техникът оправи повредения телевизор.

4. Прен. Правя някой или нещо да стане готов, подготвен за нещо или за някъде; подготвям, натъкмявам, нагласявам. По едно време той [Миленко] чу откъм двора гласа на майка си: "Не стой на пенжура! Слез да те оправя, че като ми върже някоя работа ръцете и да ме молиш... " — и тя се изгуби в кухнята. Ил. Волен, МДС, 57.

5. Помагам на някого да оздравее, да възстанови силите си, здравето си; излекувам, вдигам, изправям. Дай сега тебе да оправим най-напред! И той прилепи ухо на гърдите му. След това по часовник измери пулса му. П. Здравков, НД, 108-109. Ще клекне той пред леглото си.. Дълго ще търси из чувала и най-после ще донесе дъхава билка. — Ето, тя ще те оправи. Ще ти стигне за няколко боледувания. Й. Гешев, ВТ, 12. Как да е, успях да хапна малко. Пък и виното съвсем ме оправи. Май че няма по-хубаво лекарство за душевни смутове от няколко чаши хубаво вино. П. Вежинов, Б, 50. // За лечебно средство — премахвам някакви страдания; излекувам. Бабата нека си пие армеева чорба, хем стомаха оправя, хем не опива. Ив. Вазов, Съч. XIX, 31. Билковият чай оправя кашлицата.

6. Разг. Възстановявам нарушен обществен ред или въвеждам ред някъде, в нещо, което е объркано; изправям. Все в гърдите се бият и за народа плачат — големи общественици де! А цялата дандания е за кокала. Лепнат ли го, налегнат си парцалите. Нареждат си се приятелите и думат: — Ех, та ние ли пък ще го оправим тоя свят! Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 167. Според него, само чиновници и кокалановци боравят с политиката и искат да оправят света. Ив. Вазов, Съч. VII, 93. — Ние сами не залягаме като на свое, пък и организацията ни е лоша. — Че оправете я таз организация, бре! Пали вие я редите? И. Петров, НЛ, 151. Вълчан ли ще оправи селото? Тежко и горко! Тури вълка да ти пази стадото. И. Йовков, Ж 1945, 13.

7. Разг. Обикн. в съчет. със същ. работа, положение, бъркотия и др. Разрешавам нещо заплетено, намирам изход от някакво объркано, затруднено положение. Дадоха ми да проверя едно изложение против биб-лиотекарката в Средец.. Беше ми казано да оправя работата, ако е необходимо, библи-отекарката да се подмени и да се сложи сериозен човек. Ив. Венков, ХКН, 68-69. — Нехранимайковци ще ми оправят селските работи! — отсече кметът. Я, вместо да разправя цял ден на кръчмата, да е подри-нал, да е очесал тази крава! П. Тодоров, И I, 56. Днес бяхме при Каравелов.. — Защо му бяхте? .. Да му дадем ум как да оправи положението на Народната банка. В. Геновс-ка, СГ, 248. Не, Панайотка трябва да се ожени! .. Само Костадиновия син... Ако не днес, утре той ще трябва да влезе в тая къща. Той ще подвие ръкави и всичко ще отърве, всички бъркотии ще оправи... Д. Немиров, Б, 98-99. Трето, какъв враг мога да ти бъда аз, дето най-много се застъпих за тебе и за Гита, когато ви гонеха всички... Дето и сега се чудя как да оправим ба-киите ви, за да има мир и вие да сте добре. К. Калчев, СТ, 177.

8. Разг. Разпореждам се, ръководя някаква административна, производствена или стопанска дейност. — Има богати фермери с повече земя от нашата. На полето работят само със синовете си, а цялото счетоводство и касиерство го оправя жената. Н. Каралиева, ДП, 36. Като най-възрастен човек в къщата той оправяше всичко: кой да отиде на оран, кой — с овцете, кой — за дърва, кой — на воденица.

9. Разг. Обикн. с лич. мест. във вин. За парични средства — стигам на някого, оказвам се в достатъчно количество за задоволяване на някаква потребност. — Три и петстотин, даже три и четиристотин напълно ще ме оправят. Ще ги върна веднага щом взема моите пари... М. Грубешлиева, ПЙУ, 221. Ако остави колата си за ремонт в автосервиза, триста хиляди лева ще го оправят напълно.