Page:RBE Tom11.djvu/601

ще ни изкълве очите..." Ц. Драгойчева, ПД, 51. Настъпвам / настъпя котето по (за) опашката; настъпвам / настъпя опашката на котката ( кучето). Разг. Засягам неприятен за някого въпрос. Гатъо млъкна. Той не очакваше, че името на сина му ще предизвика такъв обрат в разговора им. Той и не подозираше, че беше настъпил опашката на котката. К. Калчев, СТ, 127. — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Подигр. Употребява се когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. Не съм нито на кравата опашката, ни на бика рогата. Диал. Не съм нито последен, нито пръв. Опашката ми е още зелена. Разг. Ирон. Съвсем млад, много млад съм; неопитен, неузрял съм. Драго (троснато): — Няма какво да чакам.. Фрони (вика след него): — Не си ти целият узрял... Опашката ти е зелена още, чуваш ли-и-и? Н. Хайтов, ПЗ, 78. Оставам / остана (съм) на опашката. Разг. Бивам изпреварен от други в някаква работа, начинание и изоставам на последно място в него. Той [Стойко] знаеше, че ако излязат по-къ-сно, всички щяха да се зачудят. "Я-я! Какво е правил Юрталана, та е останал на опашката. Г. Караславов, С, 205. — Общо за двете десетдневки пак си на опашката! .. Ще те накажем! Т. Монов, СН, 135-136. Оставил съм дявола, опашката му не пущам. Обикн. във 2 л. и 3 л. Диал. Не съм се отказал да действам по същия непочтен начин, отказал съм се само привидно от непочтени действия. Плаша се от опашката си. Диал. Наплашен съм много и съм извънредно предпазлив в постъпките си. Повъртявам / повъртя опашка. Разг. 1. Докарвам се, под-мазвам се малко, за кратко време пред някого, лаская го малко. 2. За жена — за кратко време имам лошо поведение. — На, хор-туваш, а задиряш из бостанчетата Конде-ва Милкана... — Хе, задирям... що да не за-дирям... На, и ти като повъртиш опашка... Току тъй не може... ха-ха-ха! Ц. Церковски, ТЗ, 131. Подвивам <си> / подвия <си> (свивам <си> / свия <си>) опашка <та>. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък, смирявам се. — Победи ли България, жертвите и теглата ще се забравят., личните врагове на Гроздан ще млъкнат и ще си свият опашките... Г. Караславов, ОХ II, 137. — Какво направихте тука с чорбаджи Ден-чо Халача? Нищо... Той ви изпсува и вие подвихте опашки... Ст. Дичев, ЗС II, 617. Сега като дода, като видя, че са вътре синовете му., подвивам си опашката и се връщам. И. Йовков, ПГ, 164. Подрязвам / подрежа опашката на някого. Разг. Отнемам възможността на някого да действа или да се изяви. Севар отведнъж престана да се усмихва, стана му кисело и промърмори: — Ще я видим, може да цодрежа опашката на такива като тебе! Й. Вълчев, СКН, 64. Скоро зашарил някакъв рисувач, но разбрал го човекът, че е лисица, и му подрязал опашката... Като ти разказва това, разбираш що значи човек на дълга. Ст. Станчев, НР, 75. Посвивам си / посвия си опашката. Разг. До известна степен се смирявам, ставам по-мирен, не смея да върша много своеволия, да се съпротивлявам много. Трифон му носеше новини от селото. Гроздан Гро-зее се посмирил, посвили си опашките и неговите общинари и приятели. Г. Караславов, ОХ П, 388. Пребивам / пребия (смазвам / смажа) опашката на някого. Диал. Засрамвам някого, като го изобличавам и така го заставям да се смири, укроти. Притисната ми е опашката. Диал. Намирам се в затруднено положение; притеснен съм от нещо. Пускам / пусна (пущам) конска муха под опашката на някого. Разг. Внушавам на някого някаква натрапчива мисъл, идея, която почва да го тревожи, вълнува, занимава; подстрекавам, подбуждам някого да извърши нещо. Откога, откога съм ти задумала, ама откак ви пущиха тая конска муха под опашката, вие мъжете дом не знаете... Ст. Даскалов, БМ, 6. След като изядох вола, опашката му ли да оставя. Разг. Няма да се откажа от някаква работа, след като съм свършил по-голямата част от нея. С подвита опашка. Разг. Разобличен и засрамен, без да мога нещо да отговоря или да направя. — Таз стока ний щеразпределим по такъв начин, че нашият орат да остане доволен и предоволен.. — А душманите да си идат с подвити опашки. А. Гуляшки, ЗР, 251.

— Аз споря не за белогвардейците! — каза той припряно-раздразнено. — Там има толкова много други работници, те слушат нашите спорове за Съветска Русия — какво ще си помислят те, ако аз млъкна и офейкам с подвита опашка. Г. Караславов, ОХ IV, 8. Стигам / стигна на опашката. Разг. Пристигам някъде късно, когато вече нещо е на края. Стигна на опашката на филма. Счупвам / счупя (пречупвам / пречупя) на дявола опашката. Разг. Обикн. в св. Превъзмогвам у себе си омраза, вражда, лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или скланям за помирение. Сърцето ми трепна като на мъртво куче опашката. Диал. Ирон. Съвсем не се разтревожих, не се развълнувах (обикн. когато са ми се карали). Сядам си / седна си на опашката. Разг. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се нрави или преставам да върша неразумни неща, лудории; укротявам се, умирявам се.

— Е, Личо? — подхвана го отново чинка Ана. —_: Седна ли си на опашката? Няма ли да тръгнеш подир шейната сега да видиш къде ще те заведе? Д. Бозаков, ДС, 41. Ця