Page:RBE Tom11.djvu/400

ОЖЕГА 400 ОЖЕНВАНЕ¹

чите празници] се състои в това: най-напред турят в пещта помета, ожега и лопатата, па после запушат вратата на пещта, за да се запуши устата на вълка. СбНУ XII, 10.

О С ожег да те оженят. Диал. Да умреш. — Срещнала Веско и му казала: „Свърши се с майка ти. Сигурно ще се жени за Мачо кан-тонерина“. С ожег да я оженят, та ни да се види, ни да се чуе. Кр. Григоров, ПЧ, 155.

ОЖЕГА. Вж. о жижам.

ОЖЁДЯ. Вж. о же д ям.

ОЖЁДЯМ, -яш, несв.\ ожёдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Предизвиквам жажда (жеда). • Нар.-поет. жеда ожедила. Послуша я Момчил добър юнак, / та си яхна своя добра коня, / та си мина през поле широко / и настана воз тесни клисури. / Вър-лем го е жеда ожедила, / ожедила, водица препило. Нар. пес., СбНУ XLIII, 221.

ОЖЕЖА. Вж. о жижам.

ОЖЁНА. Вж. оженвам².

ОЖЁНВАМ¹, -аш, несв.\ оженя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя, спомагам някой да встъпи в брак; задомявам, женя. За да не се изхайти, той го оженил още на осемнадесетата му година за най-хубавото момиче в селото. Елин Пелин, Съч. Ш, 17. Не знаеше Найден ни хоро, ни младежки веселби. Другарите му се изжениха, а той не беше погледнал още жена в очите. Но случи им се нещастие — почина майка му. Тогава роднините решиха да го оженят. Г. Райчев, ЗК, 102. Човек стане ли на тридесет години и дяволът трудно го оженва. Д. Ангелов, ЖС, 23. Ти ще да ожениш сина си и ще да доведеш в къщата си зла и непослушна снаха. Л. Каравелов, Съч. II, 9. И попот керка омъжи, / и сина си го ожени! Нар. пес., СбНУ V, 208. — Кой има сина да жени, / да жени, да га ожени / дор су моми йевти-ния. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 28. И Разг. Спомагам жена да встъпи в брак с мъж; задомявам, омъжвам. Аз съм решил да оженя дъщеря си за човек със занаят. А. Каралий-чев, МО, 15. — Предете, деца, предете, / да ожениме кака ви.. / Дремуля рипна из одър: / — „За кого, мамо, за кого? Нар. пес, СбВСтТ, 830. Расла Марийка, порасла, / голяма мома станала, — / къща ще вече върти; /та я майка й годила, / годила и оженила. Нар. пес., Христом. В В II, 216. Ожени мома да не е дома. Погов. Ожени ма, мамо, на чуждо село, лесно да се хваля. Послов, оженвам се, оженя се страд.

О С ожег да те оженят. Диал. Да умреш. — Сигурно ще се ожени [майка ти] за Мачо кантонерина. С ожег да я оженят, та ни да се види, ни да се чуе. Кр. Григоров, ПЧ, 155.

ОЖЁНВАМ СЕ, несв. \ ожёня се св., непрех. Встъпвам в брак; женя се, задомявам се. — Много говорят в нашия век против женитбата, напада се семейният живот.. И ония, които най-много викат, свършват с това, че се оженват, защото там е щастието. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 93. Ти не знаеш, че аз тогава я обичах от всичката си душа, че бих се оженил за нея, ако имах това богатство, което притежавам днес. (превод), Ч, 1875, бр. 5, 2Ъ2. Който мъж се оженва за жена с къща, той в дадени някои случаи тряба да стане от мястото си, за да седне жена му. СбНУКШ, ч. III, 234. // Разг. За жена — омъжвам се. — Скланяш ли? Наистина? — Скланям... — Оженваш ли се за Еленко? П. Стъпов, ЖСН, 70. Като са мома, мамо, южени, / погрозней, мамо, почерней. Нар. пес., СбНУ VI, 23. Ожени се, за да чуеш кусурите, умри, да те нахвалят. Послов. Една жълтица имал, оженил се с нея и му останало. Послов.

О Кога<то> вълкът се ожени за агнето.

Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). Не се оженил, че нямал място за люлка. Диал. Употребява се за човек, който първо прави много тънки сметки за всичко и тогава го прави. Оженвам / оженя гърнето. Разг. Счупвам нещо (обикн. съд — стомна, чаша, чиния). Оженвам се / оженя се за черната <земя>. Диал. Умирам. Във писмото пише: / Жени са, Велико, / жени са, годи са, / че аз са ожених / за черната земя, / черна черноземна!“ На£. пес., СБНУ XLVI, 208. Ожени се кака, дойде и мене ред. Диал. Употребява се, когато се изразява радост, че се е случило нещо дълго очаквано. Оженила се чума за холера. Диал. Употребява се, когато лош, проклет момък се ожени за лоша, проклета мома.

ОЖЁНВАМ², -аш, несв.\ ожёна, -иш, мин. св. — ах, прич. мин. страд, ожёнат, -а, -о, мн. -и, св., прех. Диал. Жъна докрай някаква площ; ожънвам, пожънвам. — Със мил брат замръкнао, / със мило либе усъм-нао! / Да додеш, мамо, да видиш, / дето сме двама лежели — / самд са жито оженало, / сами са снопи вързали!" Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 63. • Нар.-поет. жетва оженвам. — Map, жени, жени, Тодорке, / мар да оженем жетвата. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 124. оженвам се, ожена се страд.

ОЖЁНВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оженвам¹ и от оженвам се; женене, за-домяване, женитба. От тия щастливи времена на тяхното приятелско живуване,.., се породи и трае мълвата за близкото оженване на Цончо и Ненка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123. Ако човек иска да бъде винаги пред многобройна публика, трябва да е от село със запазен стар бит, защото цялото село ще присъствува на зачеването, на раждането, на оженването му и най-сетне цялото село ще го изпрати във вечното му жилище. Ив. Хаджийски, БДННI, АП. Ще са мъча по силите си да бъдете всякога благополучни. На тези думи аз припомних родителите си, които оженването ми ще-