Page:RBE Tom11.djvu/355

ОГРЙЗКАМ 355 ОГРОМЕН

валяха залци, оглозгани кости, недоядени плодове, обърнати стакани. Под пейките в събраните килими и кожи се търкаляха огризки. М. Смилова, ДСВ, 54. Жан Малкия изтърсваше в кофите огризките от чиниите. Б. Райнов, ДВ, 135. Кебапът е готов.., там някой мръвки иска,/ оттатък скромно псе захрупало огризка. К. Христов, Йзбр. ст, 230. Огризки от ябълки. II Разш. Остатък, малка част от нещо използвано (което се гризе). Джобно ножче тури в един джоб, в друг тури огнцво,.., в пети набута огризка от моливче. И.Радичков, СР, 95.

2. Прен. Малка, нищожна част, дял от нещо, от което са се възползвали други. Сега се бях заловил за нещо сигурно и не исках да го изпускам лекомислено заради просяшките огризки и обидите, и удръжките. Б. Райнов, ДВ, 176. — Видяхте ли? — смееха им се кулаците. — Те ви масовизация! Много народ, малко земя... Комунистите се налапаха, а вие, хамалите, обирайте огризката, па догодина и огризка няма да има. РД, 1950, бр. 307, 2.

— Друга (диал.) форма: о г р й з ц и (мн.)

ОГРЙЗКАМ. Вж. огризквам.

ОГРЙЗКВАМ, -аш, несв/, огрйзкам, -аш, св., прех. 1. Разг. Огризвам. — Не ми даваше сърцето да го [коня] изоставям сам на поганците! Щяха да го огризкат до кокал, като чакали. А. Гуляшки. ЗВ, 437.

2. Жарг. Изяждам, изгризквам. Огризкахте ли си манджите да тръгваме? огризквам се, огрйзкам се страд.

ОГРЙЗКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл.същ. от огризквам и от огризквам се.

ОГРИЗЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Огризка. Мене грозница тресеше;/.. / Я ти посакам ябалку,/ а ти ми даваш огриз-ляк. Нар. пес., СбНУ XI, 14.

ОГРОБВАМ, -аш, несв/, огробя, -иш, мин. с в. -их, се., прех. Диал. Погубвам, унищожавам; загробвам. Майка му [на Жельо] събира жените из село и кълне нас, комунистите, че сме „безбожни убийци и душмани“. Фашистите го пощадили, а ние, „зверовете“ сме го огробили! П. Славински, ПЗ, 262. огробвам се, огробя се страд.

ОГРОБВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огробвам и от огробвам се; загробване.

ОГРОБЯ. Вж. огробвам.

ОГРОЗНЁЯ. Вж. огрознявам.

ОГРОЗНЯВАМ, -аш, несв.; огрознея, -ёеш, мин. св. огрознях, прич. мин. св. деят. огрознял, -а, -о, мн. огрознёли, се., непрех. Диал. Погрознявам; огрубвам, огръдвам. Марко юнак на гора сборева [сборува] / — Горо, горо, що си огрознела? / Дали те е слана осланила, / Ели те е секира посекла? Нар. пес., СбНУ XI, 26. Ка я [Стоянка] йе видела/ млада Петровица,/ виде, завиде й. / Нашла й работа,/ жито да й сейе,/ йега огрознейе. Нар. пес., СбНУ XIV, 30.

ОГРОЗНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огрознявам; погрозняване, огрубване, огръдване.

— От Н.Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОГРОЗЯ. Вж. огрозявам.

ОГРОЗЯВАМ, -аш, несв/, огрозя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Загрозявам¹; вгрозявам. Той ми показа и паметника на Александра III.. вместо наведен, пиедесталът е водоравно изработен. Но това още повече огрозява тоя така неугледен паметник. Ас. Златаров, Избр. съч.П, 28-29. Стражарят ми посочи една нова още дву-катна сграда, бялата мазилка на която огрозяваха и браздяха дълги кални ивици, следи от дъждовни води. Ив. Вазов, Съч. XVI, 102. Аз ви обичам наистина, но, ако годинките ви и да не ви огрозяват, те мя все плашат. М. Балабанов, ДБ (превод), 97.

— Гяволо ме погна да ме тепа, та .. додека да си утечем. Па ме замеря със стрельки окол йедна връба, замеря ме, та ми огрози снагата. Нар. прик., СбНУ IX, 135. огрозявам се, огрозя се страд и възвр.

ОГРОЗЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрозявам и от огрозявам се; загрозяване¹, вгрозяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОГРОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил.

1. Който е извънредно голям по размери, количество; грамаден¹. Огромно и могъщд, црлето вълнуваше буйните си ниви. И. Йовков, Ж 1920, 210. Огромният простор на небето, към който самолетът лети тъй уверено, потъмнява. Н. Фурнаджиев, МП, 8. Загубите и от двете страни бяха огромни. Ч, 1871, бр. 22, 690. Аз вървях и пред мене огромен / във реклами блестеше градът. В. Петров, ТЗ, 21. Огромно богатство. Огромни тълпи. II Разш. Който е с размери над средните, по-големи от обикновените, очакваните, нужните; грамаден¹. Васил пристъпи към младежа. Черните огнени очи и това открито лице с огромно чело, да, позна ги въпреки годините — той е, чудният юноша, синът на даскал Ботя. Ст. Дичев, ЗС I, 544. Очите на огняря бяха изключително красиви — огромни, тъжни.

В.Пламенов, ПА, 89. Той стои пред ротата с исполинския си ръст и огромни черни мустаци. Л. Стоянов, X, 37. По Балканският полуостров растат миртови и дафинови дървета,., и горделивият явор .., който достига до една огромна височина. С, 1872, бр. 39, 310. Огромна луна. Огромни обувки. Огромна пазарска чанта. Огромен калпак. • Обр. На разноцветен дъжд валят цветята/ и махат ви момичета с ръце;/ и вие виждате, че малка е земята/ и че огромно е човешкото сърце. М. Петканова, Ст, 125.