Разлика между версии на „Page:RBE Tom11.djvu/354“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 17:22, 4 юни 2014
ОГРЕШАВАНЕ 354 ОГРЙЗКА
огрешил да им запише спомените. Н. Хайтов, ШГ, 114. Пишем на директора, плачем се и питаме дали е право да ни режат по два стотака за нищо, а той: „Право е, щом не сте почистили сечището“. Не се огреши сам да отиде и да види почистено ли е наистина. Н. Хайтов, ПП, 41.
ОГРЕШАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрешавам и от огрешавам се.
— От Н.Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЕЯ1. Вж. огрейвам1 и огрявам1.
ОГРЕЯ2. Вж. огрейвам2 и огрявам2.
ОГРЙБАМ, -аш, несв. (диал.); огреба, -еш, мин. св. огребах, се., прех. Огребвам; огрибвам. По едно време, като седеше до огъня и огрибаше чорбата да не кипне, из-веднаж й [на Захарина] се стори, че жълтата светлина на огъня избледня; тя люшна котлето и излезе на прага. Ил. Волен, ДД,
81. Жените се спогледаха и една подмушна високата: — Котлите ли си огрибала, на-чернила си си носа. Кр. Григоров, Р, 18. Не-оженените не тряба да огрибат загорялото по котлетата от каквото вариво и да е, защото който огриба, на сватбата му ще вали дъжд. СбНУ VI, 89. огрибам се, огреба се страд.
ОГРЙБАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огрибам и от огрибам се; огребване, огриб-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРИБАЧ м. Диал. Инструмент, с който се заглаждат отвътре дъгите на каца, бъчва.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРИБВАМ, -аш, несв. (диал.); огреба, -еш, мин. св. огребах, се., прех. Огребвам; огрибам. А какви се случваха да лапат от една бака, пази боже. Огрибваха и тлъстото, и мръвките — ей тъй, докато да се усетиш, и за тебе останали само кокалите на дъното. Г. Караславов, Избр. съч.П, 457. Около воденицата стана тихо.. Които мелеха, си вардеха мливото и, като огрибваха немляното брашно, полягваха си на чувалите нащрек, да не се успят. Ц. Гинчев, ГК, 100-101. — Каква е тая ваша работа, по цял ден ви не виждам! — продължаваше свекървата, огрибвайки с една счупена лъжица полепналото по копанята засъхнало тесто. А. Гуляшки, СВ, 129. огрибвам се, огреба се страд.
ОГРЙБВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огрибвам и от огрибвам се; огребване, огрибане.
ОГРЙБКА ж. Диал. Остра желязна лопатка, с която се обира, остъргва тесто от нощви, изпечен хляб от нагар или брашно и под.; остругалка, остругачка, остружка, стругало, стъргачка. Жената бързо и чевръсто започна да стърже с огриоката тестото, залепено по ръцете. Ст. Загорчинов,
ДП, 113. На сутринта мама ни натуряше по една две филийки качамак в торбата и отивахме на работа, а вечерта тя очистваше с огрибката качамаченото котле. Ст. Даскалов, БП, 24. Машинистера и Вако раз кър тиха с огрибките спеченото тесто по ръбовете на капаците и с мокри парцали свалиха горещите медни тръби. Г. Мишев, ЕП, 20. Ето ти старата домакиня, баба, изтъркули питата из огнището, отърси я с отрепката, остърже я с огрибката и я сложи на софрата. Ил. Блъсков, С, 5.
ОГРИГОРЧА СЕ. Вж. огригорчвам
се.
ОГРИГОРЧВАМ СЕ, -аш се, несв/, ог-ригорча се, -иш се, мин. св. -их се, св., не-прех. Диал. Заставам или стоя неподвижен, безжизнен, отпуснат (обикн. от силно чувство, сгряскане); вдървявам се. Пешо Безсолния се вцепени насреща му. — Какво така се огригорчи? — пъхна Петко в ръцете му пушката, която стоеше изправена в ъгъла, и подбутна навън. Ст. Даскалов, СЛ,
255. — Ставай, ставай!.. — раздърпа ме мама. — Бие вече третият камбан, ще почне комкаването, а ти още спиш.. — Уж най-много бързаше, па сега си се огригорчил един такъв. Ст. Даскалов, БП, 28.
ОГРИГОРЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огригорчвам се; вдървяване.
ОГРИЗА. Вж. огризвам.
ОГРЙЗВАМ, -аш, несв/, огриза, -еш, мин. св. огрйзах, св., прех. Гриза, изгризвам нещо от всички страни, отвсякъде, изцяло. Аз виждам как вашите деца огризват малки царевични коматчета хляб с по една главичка лучец. Ал. Спасов, С, 23. Костов бе забравил .. за гръцките деца, които огризваха захвърлените в сметта динени кори. Д. Димов, Т, 451. При първия предупредителен пукот на падащото дърво той [бобърът] отскача встрани и дървото пада напречно на течението — там, където е нужно. Тогава всички бобри изчезват под водата и започват да огризват клончетата, които лежат на дъното. Е. Аврамова, МС, 10. Хубавата ябулка свиня огризва. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Огри-зах един царевичен кочан. • Обр. Нима зъбите на войната тъй зле са ме огризали, че не приличам на себе си? Л.Стоянов, X, 164. огризвам се, огриза се страд.
ОГРЙЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от огоизвам и от огризвам се. Огризване на ябълка. • Обр. Нашият знаменит блок,.., „за благоденствие и спасяване на България“.. би можал да се назове по-прос-тичко блок за докопване и огризване българския гювеч". Хр. Смирненски, Съч.Ш,
ОГРЙЗКА ж. 1. Обикн. мн. Остатък от храна, от хранителен продукт, от който е изядена по-голямата част. По трапезите се