Page:RBE Tom11.djvu/347

ОГРАМОТЯВАНЕ 347 ОГРАНИЧАВАМ

тях няма ли да ограмотяваме? — попита учителката след време, когато селяните вече пишеха разкривени букви и сричаха в буквара. Б. Несторов, СР, 168. // Разш. Давам на някого елементарни познания по но-тно писмо и музика. Събира около себе си музикално надарени младежи, които ограмотявал и подготвял за участие във формирания от него хор и оркестър. НК, 1958, бр.47, 3.

2. Обикн. с нареч. или непряко доп. Давам на някого познания в определена област на живота или науката, означена от пояснението. — „Иде ли“ е разказ от Иван Вазов .. — намръщено казах аз .. — По-добре хвърли една цигара, отколкото да ме ограмотяваш литературно! — промърмори Стефчо. К. Грозев, СС, 43. ограмотявам се, ограмо-тя се страд.

ОГРАМОТЯВАМ СЕ несв.\ ограмотя се

св., непрех. Придобивам грамотност, ставам грамотен. Беше чул, че всички циганчета ходят на училище, а възрастните се ограмотяват вечерно време. Н. Каралиева, Н, 170. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. .. Когато се ограмоти, той замечта да стане учител. А. Каралийчев, ПД, 167.

ОГРАМОТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от ограмотявам и от ограмотявам се. — Устроихме школа за ограмотяване — .. Повече от 150 души се научиха да четат и пишат. Т. Кюранов, АП, 21. Повече от половината от населението е неграмотно, но в страната на древната сирийска култура днес се води борба за ограмотяване. В. Дойков, НС, 39. Голям Борован продължи ограмотяването си със завидно усърдие, още по-активно участвуваше в кръжочните занимания и политическите въпроси му ставаха все по-ясни. Д. Ангелов, ЖС, 380. Курс по ограмотяване.

ОГРАН м. Диал. Ограда на голям селски двор.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОГРАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За мас, мазнина — гранясал, гранив. Кухнята се напълни с мирис на огранена мас и лютив пушек. Ст. Марков, ДБ, 336. Вятърът до-вява миризмата на огранена лой. Д. Ман-тов, ХК, 19. — Ти мислиш, че аз съм като тебе да прекупувам огранена мас, да я из-бялвам със сода бикарбонат и подир туй да я продавам за прясна на гражданята, а?

В. Чертовенски, ГО, 51.

ОГРАНИЧА. Вж. ограничавам, огра-ничам и ограничвам.

ОГРАНИЧАВАМ, -аш, несв. \ огранича,

-йш, мин.св. -йх, св., прех. 1. Представлявам предел, граница на някакво място, нечия площ по отношение на други неща; ограждам¹. Около тази крепост [на десния бряг на Искъра] неведнъж са ставали боеве между българи и гърци. Може би затова долът, който ограничава крепостта от запад, се нарича „гръцки дол“. Ст. Михайлов, БС, 153-154. Тя [изгорялата къща] имаше четири запустени стени, които ограничаваха остатки от пожар. П.Р.Славейков, ЦПII (превод), 135.

2. Рядко. Поставям преграда, граница, линия и под., за да отделя нещо (място, площ, предмет, текст и под.) от нещо друго. Ограничавам тревната площ от зеленчуковата с тел. А Ограничавам чертеж с пунктирана линия.

3. С пряко или непряко доп. или обстоят. пояси. с предл. в, до. Приемам като граница, предели на нещо — пространство, период от време — мястото или времето, посочено от допълнението или обстоятелственото пояснение. Някога Розовата долина я ограничаваха в Казънлъшкото поле или най-много докъм Калофер и Карлово. Ст. Станчев, ПЯС, 22. Богословците,.., като сравняват непрестанно настоящето с вечността, ограничават го до една точка несъзрителна.

4. 1870, бр. 2, 58-59. Това .. историческо разстояние .. обема цял един век.. В него ний ограничаваме първата част и първият том на Българската история, която днес .. издаваме. Г. Кръстевич, ИБ ч. I, 19.

4. Чрез някакви средства или действия създавам граница, предел, отвъд който някой, нещо не може да излезе, премине, да се разпростре и др. Отвред хора са завтекоха да помогнат, за да не са разпростре пожарът и по околните къщя; отсам пресякоха здания, оттатък събориха и сполучиха да ограничат огъня. Ил. Блъсков, ПБ 1П, 41. Оградата ограничава добитъка да не се разпръсне или загуби. II Представлявам предел, граница, отвъд която нещо не може да мине, проникне, стане. И защото хоризонтът е тесен, ограничава погледа. П. П.Славей-ков, Събр. съч. IV, 182. Никаква забрадка не ограничава черната й коса. Ив. Вазов, Съч. IX, 206. • Обр. — Ти можеш ли дори насън да допуснеш, че сме способни двамата на изневяра? — Може би, Милке, хълмовете са ограничили моята мисъл. Д. Вълев, Ж, 116.

5. Намалявам количеството на нещо което имам, вземам, с което разполагам и под. до определен размер, обикн. по някаква необходимост или за някаква цел. Ако .. излиш-но ограничаваме белтъчините, възниква психическа депресия. ПЗ, 1981, кн. 10, 8. Правителството е отредило комисия, която е натоварена да изработи проектът, чрез който да ограничи разноските на военното министерство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 299. Ограничавам разходите си. Ограничавам храната си. п Стесн. Намалявам размера на някакви свои искания или чувства. Ако би българският народ ограничил своите требования само до Балканът, то,.., патриархът отдавна вече би го бла